На церемонията по откриването на Азиатския междукултурен диалог китайският председател Си Дзинпин в речта си, озаглавена „Задълбочаване на културния обмен и споделяне на опит, съвместно изграждане на общността на съдбата на Азия" призова азиатските държави да продължат да се зачитат взаимно, да се придържат към принципа за справедливост, взаимна изгода и съвместна печалба, към отварянето и инклузивността, взаимното споделяне на опит, към иновационното развитие и стабилното изграждане на общностите на споделената съдба на Азия и света. 20 дни преди това в края на април в Пекин се проведе вторият форум на високо ниво за международното сътрудничество по „Един пояс, един път", на който председателят Си Дзинпин направи няколко важни предложения за стимулиране развитието на инициативата.
Тези две важни мероприятия са свързани не само във времето, но и в логиката на съдържанието им. Може да се каже, че изграждането на „Един пояс, един път" е жива практика за междукултурния диалог в новата епоха и ще стимулира азиатския и световен междукултурен обмен.
Първо, „Един пояс, един път" ще съдейства за растежа и просперитета. След Втората световна война световната икономика преживя няколко цикъла на растеж и няколко пъти бе изправена пред трудности като „възход и ограничения". От избухването на последната международна финансова криза теорията за „светската стагнация" отново е във фокуса на света. Но „Един пояс, един път" разказва различна история. Изграждането на инфраструктурата, развитието на градовете и увеличаването на търговията и инвестициите дръпнаха икономическия ръст на Източна Азия и Тихоокеанския район, което ще създаде повече работни места, а все повече хора ще се избавят от бедността. Както каза китайският председател Си Дзинпин, „с лице към бъдещето трябва да следваме тенденциите на епохата и да положим усилия за реализиране на мечтите на азиатския народи за по-добър живот".
Второ, „Един пояс, един път" допринася за толерантността между различните страни. Си Дзинпин посочи, че никаква сила не е в състояние да отнеме мечата на хората за красота. Трябва да накараме различните култури да живнат, като в същото време създадем условия за развитието им, за да се постигне културно разнообразие. „Един пояс, един път" всеобхватно ще засили свързването на инфраструктурата и обмена в логистиката, финансовите услуги, информационните технологии, както и на специалисти. В същото време китайската инициатива ще търси нова задвижваща сила за глобалния растеж и изграждането на нова платформа за международното сътрудничество. „Един пояс, един път" е процес на отваряне и съвместно развитие, а не ексклузивна група или „китайски клуб". Инициативата ще облагодетелства не само страните в обхвата ѝ, но от нея ще се възползват всички участници и ще стимулира глобалния растеж. Трябва да не се изпуска историческата възможност за просперитета на Азия и стимулирането на съвместния напредък на човечеството.
Трето, „Един пояс, един път" стимулира нов кръг отваряне и сътрудничество. Всъщност инициативата е многостранна, въпреки различните напрегнати отношения в света в момента. Тя призовава за повече отваряне и сътрудничество. Както каза председателят Си Дзинпин, китайската култура се е оформила като открита система постепенно, благодарение на непрекъснатия обмен и споделяне на опит с останалите страни. Добрите отношения със съседите и координацията винаги са били нейна основа. Си Дзинпин изтъкна, че днешният Китай не само е на Китай, но и на цяла Азия и света. Това са китайската визия и действия. „Един пояс, един път" непрекъснато привлича международни многостранни финансови институции, сред които международни финансови компании, Африканската банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Днес „Един пояс, един път" интегрира повече сили, продължава да показва общата посока за по-широкото отваряне на Китай през новата ера, предоставя по-голяма сцена за всеобхватното и задълбочено международно сътрудничество и ще съдейства за глобализацията през новата епоха.
Четвърто, „Един пояс, едни път" формира по-високо ниво за устойчивото развитие. Китайското правителство държи иновационното развитие да е в крачка с времето. Днес „Един пояс, един път" все по-тясно се обвързва с програмата на ООН за устойчивото развитие до 2030г. и поставя фокуса върху зеленото развитие. Някои страни определят инициативата като „дългов капан". Но до момента нито една от обвързаните с нея държави не е изпаднала в затруднения, свързани с финансирането от Китай, нито един неин проект не е предизвикал постоянен дългов проблем. Устойчивото развитие вече се е превърнало в основна идея и ярка характеристика в изграждането на „Един пояс, един път".
Пето, „Един пояс, един път" създава по-здрава основа за мира и стабилността. Си Дзинпин посочи, че азиатските народи се надяват на мир и спокойствие на континента и очакват различните страни да се уважават и да си вярват, да съжителстват мирно, да водят транснационален и междукултурен обмен и заедно да защитават мира, който е по-скъп и от златото. Благодарение на „Един пояс, един път" Китай навлезе мирно в регионалната и глобална система, което е от изключително значение за поддържането на стабилни и взаимноизгодни отношения с главните големи държави в света. От друга страна инициативата стимулира усъвършенстването на инфраструктурата, урбанизацията и намаляването на бедността.
На церемонията по откриването на Азиатския междукултурен диалог Си Дзинпин посочи: „Някои смятат, че техният народ и култура са на по-високо ниво от останалите и настояват да променят и изместят другите култури. Това е глупав подход, а подобни действия са катастрофални." Историята доказа и ще продължи да доказва, че „теорията за сблъсъка на културите" няма бъдеще, а тази „за междукултурния диалог" може да съдейства за просперитета и дългосрочния мир. Разработването на държавна стратегия, базирана на „борбата с различните култури", няма да има успех. По-откритият подход и по-жизнен обмен могат да създадат по-добро бъдеще за всички култури по света.
Инициативата „Един пояс, един път" вече се е превърнала в една от най-привлекателните идеи за последните десетки години, а изграждането ѝ следва идеите за устойчивото развитие. Влиянието ѝ върху културния обмен и диалог се засилва не само в Азия, но и в световен мащаб.
През последните години Си Дзинпин представи серия от важни идеи за изграждането на общността на споделената съдба и засилването на обмена между различните култури. Още през 2014 г. по време на участието си в Конференцията за взаимодействие и мерки за изграждане на доверие в Азия той призова да се проведе Азиатски междукултурен диалог, след това на годишната сесия на Азиатския форум Боао през 2015 г. отново повтори своя апел. Всичко това създаде благоприятни условия за провеждането на форума.
Според статистиката, до момента Китай е създал 548 института и 1193 класни стаи „Конфуций" в 154 държави и региона, където преподават общо 1,87 милиона учители. Непрекъснатото повишаване на броя им е знак, че усилията на страната са стимул за културния обмен между различните страни и увеличават взаимното опознаване и дружба между народите.
Въпреки наличието на някои разногласия при културния обмен, обучението, сливането и иновациите винаги са били лайтмотив в него. Историята показва, че културите могат да останат живи единствено чрез обмена и споделянето на опит. Нямаше да има „културни конфликти", ако се отстояваше духа на инклузивност и се поддържаха хармонични взаимоотношения.
Обменът и споделянето на опит между различните култури е мост, който съдейства за разширяването на приятелството между народите, дава сили и стимулира напредъка на човечеството и е ключов за защитата на световния мир. Азиатският междукултурен диалог ще задълбочи общуването между културите и взаимното опознаване между различните страни.
