През септември тази година в Москва бе открита изложба на китайска калиграфия и живопис, посветена на 70-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Китай и Русия. Тя представя творби на художници от различни китайски провинции. В края на месец май, в навечерието на визитата на китайския председател Си Дзинпин в Русия, в Москва бе организирана и изложба под мотото „Калиграфии от великите държави Русия и Китай". Кураторът ѝ Анна Донченко даде специално интервю за нашето радио.

„Казвам се Анна Донченко, а китайското ми име е Дун Цингуо, което ми даде моя преподавател по китайска живопис в Пекин. Много ми харесва това име, което в превод означава „зима, младост и държава."

Организирането на изложби е само малка част от работата на Донченко. Тя е завършила системно инженерство и финанси в два московски института и е истински специалист. В момента е старши изследовател по въпросите за Китай в Руската академия на науките. Тя също рисува и преподава китайска живопис и има свои собствени изложби в Центъра за китайска култура. Неотдавна Донченко бе наета като художник към Академията за китайска живопис в Пекин. На 35 години тя започна да изучава китайски език и изцяло промени своята професия. Всичко това е резултат от дългогодишната ѝ мечта.

„Преди около десет години започнах да уча китайска живопис. От малка се интересувам от китайската култура. Тогава често посещавах Музея за източно изкуство в Москва. Там много харесвах красивите жени с традиционни китайски облекла на картините и започнах да се интересувам от всичко свързано с Китай. През изминалите години обаче нямах възможност систематично да изучавам китайската култура, защото децата ми бяха малки и ежедневието ми бе заето с тях. Сега те вече са големи и имам време да направя нещо за себе си – да се посветя на Китай."

През 2007 г. Донченко прави първата си екскурзия до Китай. Тя живее в едно село до манастира Шаолин. Тук всеки ден общува с местните хора и за първи път вижда истинския Китай, докато преди се е опитвала да се запознае с него чрез книги, филми и интернет.

Тя казва: „Благодарение на екскурзията разбрах, че вече не мога да се разделя с Китай. През 2012 г. завърших китаистика в Института за Изтока, реших да търся работа свързана с Китай и накрая ме приеха в Института за Далечния изток към Руската академия на науките. Оттогава моят живот е обвързан с Китай."

Донченко от малка се занимава с живопис. В Московския художествен институт тя изучава маслена живопис и ескиз, но се интересува предимно от китайска живопис. След постъпването ѝ на работа в Руската академия на науките, тя няколко пъти пътува до Китай, за да учи китайска живопис. През това време става член на Руско-китайската асоциация за приятелство. Благодарение на свързаната ѝ с Китай работа, Донченко бързо усвоява основите на китайското изкуство. През 2014 г. тя представя свои творби на форума, посветен на 150-та годишнина от рождението на известния китайски художник Ци Байшъ.

„Първият председател на Асоциацията за руско-китайска дружба Галина Куликова много хареса моите картини. Във форума участваха и представители на китайското посолство в Русия. Благодарение на подкрепата на посланик Ли Хуей, получих стипендия за 2014 г. и 2015 г. да следвам живопис в Китай."

В книгата си Донченко пише: „Едната година обучение в Ханджоу бе най-щастливата в моя живот." В Китайската академия по изкуства в гр.Ханджоу, тя учи пейзажна живопис и свободен стил на рисуване с преподавателката Дай Гуанин, както и китайска култура и изкуство. Донченко и учителката ѝ чрез четката и платното обменят идеи и се вдъхновяват една от друга.

„Интересното бе, че тогава моят китайски не бе достатъчно добър и не разбирах всичко, но бях наясно какво иска да ми каже преподавателката. С нея посетихме туристическата забележителност Шъдзълин, за да направим няколко ескиза. Не знаех как да започна да рисувам, следвайки начина на мислене на китайските художници, защото ние на Запад имаме съвсем друга нагласа за нещата. Но изведнъж след едно малко напомняне на преподавателката, всичко ми стана ясно. Затова си мисля, че ако се занимаваш с любимата си работа, езиковата бариера не е проблем."

След като се завръща в Русия Донченко продължава с китайската живопис и известният китайски художник Гу Дамин я приема за свой ученик. В същото време тя започва да учи китайска калиграфия, публикува дисертации за китайското изкуство и работи за популяризирането на традиционната китайска култура чрез изложби, лекции и други мероприятия. Донченко започва и сътрудничество с руски заводи за порцелан, като плановете им са да изработват керамични и порцеланови съдове с китайски мотиви.

Като старши изследовател в Института за Далечния изток към Руската академия на науките и като учен и художник, рационалното и чувствително разбиране на Донченко за Китай е близко до това на много от руснаците. Тя казва:

„Често казвам, че Русия е моя родина, а Китай е моята голяма любов. Като учен виждам бързото развитие на Китай във всички сфери: икономиката, политиката, културата и т.н. Инициативата „Един пояс, един път" е от голямо значение не само за китайците, но и за останалите народи по света, съдейства за сътрудничеството между държавите и за споделянето на постиженията от развитието. Като художник, гледам на Китай като на невероятна държава с богата култура. Лично аз съм и последовател на китайската философия."

Тази година се отбелязват 70 години от основаването на Китайската народна република. Руският президент Владимир Путин посети Китай през април, а китайският председател Си Дзинпин посети Русия през юни. Коментирайки бъдещето на китайско-руските отношения, Донченко казва:

„Бившият Съветски съюз, а именно днешна Русия, е първата държава установила дипломатически отношения с нов Китай. Родителите ми разказаха за връзките между Китай и СССР и ми направиха силно и добро впечатление. В момента отношенията между двете държави се намират в най-добрия си период и перспективите пред тях са светли. Поддържането на приятелството между двамата държави глави и между двата народа е еднакво важно."

На издадената колекция от творби на Донченко, нейната китайска преподавателка Дай Гуанин пише: „Тя е като красив руски бор, вкоренен в земята на богатата китайска култура." Чрез китайската живопис Донченко рисува светлото бъдеще на китайско-руската дружба.