Ивета Балевска

Секретар на Клуба на чуждестранните журналисти в България

Както за Китай, така и за България, 2019 г. ще бъде изпълнена с важни събития от вътрешен и международен характер, които ще окажат влияние върху позитивното развитие и разширяване на сътрудничество между двете страни. 70-годишнината от дипломатическите отношения между България и Китай ще увенчае с още по-големи успехи и признание ползотворните контакти между двете страни.

Проведената преди по-малко от месец ежегодна сесия на Общокитайското събрание на народните представители (ОСНП), по време на която бе хвърлена светлина върху приоритетите на страната, още един път доказа, особено с приемането на Закона за чуждестранните инвестиции, че реформите в страната се издигат на ново равнище и дават нов тласък в посока на сътрудничеството между Китай и други страни, включително и България.

През 2019 се очаква Пекин да бъде отново домакин на втория форум за международно сътрудничество по инициативата „Един пояс, един път". В рамките на инициативата се ражда един от най-важните нейни компоненти – механизмът за сътрудничество във Формат 16+1, обхващащ 16-те държави от Централна и Източна Европа и Китай. Амбициозната дипломатическа инициатива на Китай с цел засилване на сътрудничеството, е приветствана от европейските страни в региона.

И резултатите не закъсняват

Срещите на държавните глави в рамките на Механизма за сътрудничество във формат 16+1 се провеждат редовно в различни държави. През 2018 София беше домакин на Седмата среща на лидерите на страните от ЦИЕ и Китай, със съпътстващ бизнес форум и последвалата няколко месеца по-късно Четвъртата среща на местните лидери на страните от ЦИЕ и Китай. Така, годината се превърна в една от най-важните за българо-китайските отношения. Около 20 документа бяха подписани, а по време на срещата междупредседателя на Държавния съвет на Китай Ли Къцян и българския премиер Бойко Борисов, бяха взети кардинални решения. .

Но нека се върнем малко назад

Това, с което Китай стана известен през последните десетилетия е неговото икономическо развитие и небивал икономически подем. Така Китай приковава погледите към икономическото чудо, което все повече впечатлява света. Очевидна е тенденцията за превръщането на страната в нов световен икономически център.

В рамките на Срещата на върха в София, България и Китай определиха няколко потенциални приоритета за сътрудничество: високи технологии, инвестиции и индустриално партньорство, съвместни предприятия, инфраструктура, селско стопанство и туризъм.

След тази среща България позиционира себе си като „врата към Европейския съюз" за китайски инвестиции", заяви българският премиер Борисов. Той посочи като един от най-значимите резултати от форумасъздаването на Глобалния център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай.

Друго важно събитие, на което България бе домакин само няколко месеца по-късно бе Четвъртата срещана местните лидери на Китай и страните от ЦИЕ. Такъв вид срещи бяха предложени от китайското правителство още през 2013 г. Тогава китайски висши представители подчертаха, че местното сътрудничество ще се превърне в много важна част от отношенията между Китай и страните от ЦИЕ. По време на срещата си българският министър-председател и заместник-председателят на Постоянния комитет на Общокитайското събрание Цао Дзиенмин бяха единодушни, че форумът, който премина под мотото „Глобално мислене, действия на местно ниво", задълбочава и разширява двустранните отношения между България и Китай. Участваха представители на всички български области, както и на много общини. Дискусиите бяха съсредоточени върху развитието на сътрудничеството на местно ниво в четири основни направления: туризъм, селско стопанство, индустриални и демонстрационни зони и паркове, малки и средни предприятия. В контекста на местното сътрудничество, важна перспектива е продължаване дейностите за побратимяване на китайски провинции и градове с български. Побратимяването не е формален акт, а има осигурени финансови ресурси, които могат да се използват за инвестиции в различни области. За това вече има достатъчно добри примери и перспективите растат.

По време на срещата Формат 16+1 в София, се проведе и бизнес форум, който събра на едно място над 1500 фирми от ЦИЕ и Китай. Специална среща се проведе между министрите на икономиката на България Емил Караниколов и министъра на търговията на Китай ЧжонШан.

Икономическото сътрудничество

Седем големи икономически сделки сключиха Българи и Китай по време на срещата в София, двамата премиери подписаха 10 споразумения в различни икономически сектори - от земеделието до ядрената енергетика. Ето и някои от основните договорености, които ще бъдат в основата на перспективите за бъдещото сътрудничество между двете страни:

• Споразумение между Българската банка за развитие и Китайската банка за развитие за1.5 милиарда евро за малки и средни фирми

• Изграждане на железопътна връзка между река Дунав, Черно и Егейско море,

• Нови магистрали и скоростни пътища –.

• Китайската държавна ядрена корпорация ще се включи в проекта АЕЦ"Белене", като подаде документи за участие в търга

• Китайската Theexport-importBankще отпусне заем от над 94 милиона долара на Параходство „Български морски флот

• България ще изнася за Китай 10 000 тона сух тютюн или 10 милиона тона неизсушени листа годишно

• Китайска компания планира да отвори завод за сглобяване на електрически камиони за доставки в Пловдив, като се внасят резервни части от Китай

• България и Китай ще развиват общи проекти и в електронната търговия и услугите

Перспективите

Участието на България с 32 компании в първото Китайско международно изложение за внос през ноември м.г.в Шанхай /CIIE/ е изключителен пример за желанието на страната да задълбочава и разширява сътрудничеството с Китай. „Считаме, че има още възможности за по-нататъшно разширяване на българския износ за Китай и ще продължим да работим усилено тази тенденция да продължи и занапред", коментира българският министър на икономиката по време на Шанхайското изложение. Българските компании представиха своите стоки и услуги в различни сектори на хранително-вкусовата промишленост, козметиката и услугите. Бяха договорени редица двустранни споразумения, някои от които вече са подписани, а за други това предстои в най-скоро време.

Българското розово масло, както и козметика, произведена на основата на българските етерични масла, намират вечетрайно място на китайския пазар и са блестяща перспектива в бъдещото ни партньорство. Постепенно в България навлизат все повече китайски компании и фирми, свързани с високите технологии, включително и производство на перспективните електромобили. Зелените технологии и „ кръговата икономика" са друго поле от перспективите между двете страни. От своя страна,необходимостта от реализирането на търговски потоци с висока скорост и по-ниска себестойност, изискват продължаване на сътрудничеството в областта на железопътната инфраструктура

Туризмът и туристическият бизнес са важна сфера за сътрудничество, в която има големи перспективи, тъй като непрекъснато расте броят на българите, които искат да посетят Китай. В тази връзка от изключително значение е провеждането на специализирани форуми за презентиране на забележителностите и възможностите на различни китайски провинции в България, както и на български области в Китай. През последните месеци в София имаше няколко форума за културен туризъм: на провинциите Ляонин, Нинбо, Дзянси и др. Същевременно големи групи туристи от многомилионната китайска страна проявяват интерес и желаят да посетят България.. Обменът в областта на науката и образованието, както и между представители на академичната общност от двете страни е също един от бъдещите приоритети.

Радостен е фактът, че китайското и българското правителство работят много добре по културното сътрудничество. Пример за това са създаването на културни центрове в столиците на двете страни. Откриването на Китайски културен център в София, преди малко повече от година, който е и единствения за страните от Централна и Източна Европа и интересът, който той предизвика сред българската общественост с инициативите, които провежда, са ярка демонстрация за желанието на българите да опознаят и научат повече за Китай. Всеки момент в Пекин ще бъде открит и Български културен център. В началото на април т.г., град Нинбо ще бъде домакин на Четвъртото Китайско изложение на културните и творческите индустрии, което е в рамките на инициативата "Един пояс, един път" и формата 16+1.На щанд с площ от 336 кв.м., българският град Орешак ще представи художествени занаяти и ще демонстрира традиционната керамика и нейния модерен облик.

Безпрецедентната роля на медиите и добрата комуникация между двете страни допринасят много за повишаване ефективността на сътрудничеството във всички области. Контактите между Общокитайската асоциация на журналистите и Съюза на българските журналисти продължават над 30 години. Двустранните връзки между отделни български медии също са важна форма за обмен на информация, която има големи перспективи. Пример за това е българската медийна група „24 часа", която съвместно с Радио Китай от 4 години издава специализираното сп. „Обектив Китай". През последната година изданието прерасна в дигитален сайт, в който се публикува значително повече информация. Има и други примери за добри практики между медиийни компании от двете страни.

С нетърпение очакваме следващата осма среща на върха във формата 16+1 през април т.г. в хърватския град Дубровник, защото те насърчават сътрудничеството между Европа и Азия. Една китайска поговорка гласи: „Една нишка се къса лесно, но 10 000 нишки, заедно вплетени, могат да издърпат и кораб". Срещите във Формат "16+1" имат бъдеще и си остават обещаващ модел за развитие, е мнението на повечето европейски анализатори. Китай не само ни потапя в екзотиката на миналото, но също така ни помага да разберем и осмислим мащабите и движещите сили на света, в който живеем.