Неотдавна получих писмо от нашата приятелка г-жа Румяна Будшева. В писмото тя описва културните мероприятия на китайското посолство в България и нейното впечатление към тях. Нека да чуем какво пише тя.

Уважаеми Светлин, Скъпи приятели, Здравейте!!!

Постоянно си мисля за Вас, но повече не мога да отлагам, защото вече настъпва един от най-важните празници както за китайците, така и за нас – Вашите приятели – Китайската нова година.

В София вече я отпразнявахме както подобава, Благодарение на Джина Баларева от Китайския културен център, бях поканена на тези събития и й обещах, че ще ви разкажа побробно за тях.

Първата вечер (24-и януари) търгнахме към зала 11 на НДК с брат ми Иван и с моя приятел Евгени за концерта на гостуващия от провинция Гансу театър за музика. Времето беше много неприятно и беше трудно за придвижване, защото валеше нещо между дъжд и сняг, но аз им казах:"Момчета, птърпете! След малко е забравите за лошото време, защото ще се пренесем в един красив и цветен свят. Чака ни една вълшебна вечер."

И така и стана. Музикантите от провинция Гансу ни пренесоха в свят на хармония с вълшебните звуци, които излизаха от инструментите им. Получи си страшен синхрон между тях и публиката. Няколко пъти ги изкарвахме на бис. Не ни си трегваше. Беше наистина невероятна вечер.

Следващото събитие беше в хотел Маринела. Интересното беше, че то се излъчваше на живо по няколко телевиции в Китай. Ние седохме на маси върху които имаше червени фенери и помахахме за поздрав на хората в Китай.

Програмата беше страхотна. Гледахме годно ревно с китайски национални костюми, слушахме песните на китайци, както и на децата от България, които изучават китайски. Гледахме шоуто на монасите от Шао Лин, както и на българи. Занимаващите се с бойни изкуства. Имаше томбола, някои спечелиха наглади. Заедно с водещите на сцената излизаше прасчо и хората му се радваха. Бяхме поздавени от екрана от хората в Китай, а също така приветствие произнесоха официалните лица на събитието – преставителите на град Нинбо. Посланикът на КНР в България, директорът на китайския културен център в София.

Когато една от певиците Джън И пееше песента „Пролетен вятър" сякаш гласа й и мелодията ме пренесоха в далечен Китай. През цялото време на екрана се редуваха както красиви пейзажи от природата на Китай. така и съвременните постижения на китайския народ. Не усетихме как минаха повече от три часа. Както каза брат ми Иван, когато на човек му е хубаво не усеща как минава времето.

На следващия ден (27-и февруари) беше последния ден от празненствата. Събитието се състоя в един от големите молове в София Парадейз център. Много интересен беше културния театър. Артистът изизгра пред нас историята с една маймунка, което беше много забавно. Много, много красота имаше в танца на момичетата от град Гуейджоу. Костюмите им бяха цветни, а танците плавни и хармониячни. Просто оставащ без думи пред тази красота. След края на танца хвърляха от един кошниците разноцветни шалчета. Бях щастлива, че успях да си хвана. Показаха ни изкуството за рязане на хартия, както и правенето на фигурите от лепкав ориз. Разбира се, за мен също така беше важно, че имах възможност да се запозная и да разговарям с хора. Които по някакъв начин са свързани с Китай.

Е, добре. Дано да не е дълго. Много здраве и успех на всички в годината на прасето!

Поздрави от цялото ми семейство, целия слушателски клуб и приятели ми Евгени. Обичам ви!!!

P.S. Скъпи Петя, Лора, Надя, Павел и Г-н Хъ не знаете колко много ми липсвате. Като няма ваш представител на мен ми е някак празно.Ваша Румяна Будшева

Благодоря за писмото от Румяна и също Ви липсваме. По време на новата година на прасе нашата приятелка Невена Праматарова от БНР също ни изпрати новини на събитията и наистина се радвам, че след откриването на китайския културен център в София, повече китайските художествени делегации посетят България и показват типичната китайска култура и фолклорни песни и танци за българската публика. Надявам се повече български художници могат да посетят Китай, така китайците също могат да почувстват красотата на българската култура.

Драги слушатели, това бе всичко за днес. Аз бях Светлин, благодаря за вниманието и до нови срещи.