Господин професор, премиерът Ли Къцян заяви пред парламента, че целта от 6,6% ръст на БВП за миналата година е била изпълнена и посочи, че през тази той ще забави малко, но отново очакванията са да бъде в границите между 6 и 6,5%. Предвид, сложната международна обстановка, особено търговския конфликт между Пекин и Вашингтон, повишените притеснения в Европа от китайските инвестиции, смятате ли, че тази цел може да бъде изпълнена?

Смятам, че тази целта може да бъде постигната ако се продължи с изпълнението на стратегията за „новата нормалност", т.е. да се разширява все повече вътрешното потребление и икономиката да се ориентира към иновационен тип за развитие. Започналата вече търговска война между САЩ и Китай, независимо как ще свършат преговорите, очевидно ще продължи в други форми, към нея се и добавя политиката на ЕС в подкрепа на търговски ограничения и конфликти с Пекин. Така че китайците нямат много избори освен да разчитат на собствените си сили, вътрешното потребление и ориентация към иновационен тип развитие.

През миналата година частният сектор в Китай е формирал над 60% от БВП, той осигурява над 80% от новите работни места и на него се падат над 70% от технологичните иновации и нови продукти. В същото време председателят Си Дзинпин, премиера Ли Къцян и редица други високопоставени представители на правителството подчертават няколкократно, че подкрепата за частния сектор ще продължи и в бъдеще. Как бихте коментирал този акцент? Накъде, според Вас, върви китайската икономика от гледна точка на нейната структура?

Това е дългосрочна политика в рамките в социализма с китайска специфика. Не бива обаче да се забравя, че стратегическите области в икономика са в ръцете на националния капитал, както и че когато става дума за частен сектор тук се има предвид както собствено частно, така също колективни, кооперативни форми на труд и смесени форми на собственост, допълващи картината. Днешната глобална ситуация е турбулентна, очаква се нова криза с огромни размери и е необходимо да се залага на всички форми на собственост и икономически направления, които да подпомагат основната цел, а именно – ако настъпи голяма глобална криза, тя да не окаже много сериозно въздействие, което да спре развитието на Китай. Смятам, че по-голямата роля на частния сектор в рамките на социализма с китайска специфика, която виждаме в момента, може да бъде оправдана от тази гледна точка. Имайте предвид обаче, че паралелно с подкрепата за частния сектор, китайската държава продължава да има много силна социална роля, както става ясно от усилията ѝ за изкореняване на бедността.

Един от акцентите в икономическата политика за миналата година бе намаляване на данъчното бреме за малките предприятия и частния бизнес. Според Ли Къцян тази политика ще продължи и през 2019-та. Смятате ли, че подобни мерки ще бъдат от полза за развитието на китайската икономика, тъй като в бюджета ще влязат по-малко средства?

Подкрепата за малките предприятия и индивидуалните стопанства цели да ги направи по-устойчиви на турбулентната обстановка. Китай няма да избегне глобалните трудности, които нарастват, и в този смисъл данъчното облекчаване за дребния бизнес и частния сектор е много важна и социална, и икономическа мярка. Тук не бива да забравяме, че ключовата съставна на една икономика, е именно социалният фактор.

През миналата година Китай направи значителен скок от 32 места в класацията на Световната банка за бизнес условия и в момента е на 46-та позиция. Една от ключовите области, на които се дължи напредъка са процедурите за стартиране на бизнес, където Китай е 28-ти от 190 страни. На какво отдавате този напредък?

Според мен, това е свързано с мерките на китайското правителство в защита на интелектуалната собственост и интелектуалните права, които смятам, че са много правилни и създават добри условия за нови и стартъп компании. А що се отнася до въпрос как социалистическа страна се оказва на едно от първите места в света по благоприятни условия за правене на бизнес, мисля, че не бива да се изпада догматизъм, като се смята, че социализмът е само и единствено монопол на държавата собственост. Социализмът означава възможност в най-широка степен хората да увеличават благосъстоянието си и повишават качеството си на живот. Политика, която дава възможност за разгръщане на цивилизационната съставляваща на китайската икономика е крачка във вярна посока. Това дали някой ще успее да осъществи собствените си идеи за бизнес и развитие, работи за цялото общество, защото така трябва да се разбира социализма – като възможност за творческото развитие на личността.

Един от основните закони, които разгледа настоящата сесия на ОСНП е този за чуждестранните инвестиции, според който сред областите, които ще бъдат отворени за външни капитали са държавните поръчки и финансовия сектор. Правилен ли е, според вас, момента тези и други области да бъдат отворени за чужди инвеститори?

Анализаторите по целия свят говорят за задаваща се глобална криза, която според някои ще бъде дори по-страшна от Голямата депресия през 1929-1933 г. и която ще продължи от 10 до 20 години. В подобна обстановка, от ключово значение е привличането на капитали, които да помогнат развитието. САЩ, например, прилагат т.нар. стратегия на хаоса, според която създаването на хаос сред другите, ще им позволи да станат онова пристанище, които със спокойствието си да привлече глобалния капитал. Така че новият закон за чуждите инвестиции трябва да се разглежда като една от мерките в цялостна стратегия за създаването на устойчивост на китайската икономика в задаващите се сложни времена.

През миналата година България бе домакин на среща от формата „16+1", но като че ли всичко приключи с края ѝ. Каква, според Вас, бе 2018 г. за инициативата „Един пояс, един път" и по-конкретно нейните български измерения?

Инициативата на Китай среща все повече спънки от страна на Запада и това го виждаме по различен начин и в различни формати. България като член на НАТО и ЕС доброволно е предала част от суверенитета си в определени области на тези структури, които, под влияние на САЩ разглеждат Китай като конкурент във важни области, и това несъмнено влияе и върху политиката на България, която е длъжна в някаква степен да проявява „солидарност". Що се отнася до формата 16+1, от страна на западната част на ЕС определено има ревност и това са онези моменти, които пречат за едно по-сериозно развитие на взаимоотношенията с нашата страна. Въпреки това, бих призовал китайската страна да работи по-активно не толкова на равнище държава, колкото на организации, тъй като мисля че България има какво да предложи в редица области като съвместни стартъпи и проекти във високотехнологични области. Страната ни не е загубила своя потенциал, като използване на нанотехнологии в областта на хранително-вкусовата промишленост, парфюмерийно-козметичната промишленост, софтуера и т.н. Има области, където може и трябва да се работи, въпреки възможните спънки от други страни, и се надявам на една по-активна позиция на Китай и неговия бизнес.

За последните пет години в България няма нито една значима китайска инвестиция. На какво отдавате това?

Днешното правителство са по-големи католици от Папата, т.е. опитват се да са изключително верни на западната линия, за да не ги обвинят в една или друга посока. Според мен обаче, тази политика не среща подкрепата на голямата част на нашето общество и затова казвам, че тук трябва да се работи не толкова на високо, държавно равнище, колкото да се установяват и развиват преки връзки като създаване на съвместни предприятия с българския бизнес. По мое мнение българският бизнес е готов и иска да работи с китайския.

Кои, според Вас, ще са основните предизвикателства пред Китай през 2019 г. – икономически, геополитически, екологични, социални?

За мен ключовото предизвикателство е не толкова търговския конфликт със САЩ, колкото започналата хибридна война с Китай, в която виждаме елементи дори на „студена война". Атакуват се не отделни търговски позиции, а се отрича целия модел, по който се развива Китайската народна република. В изказванията си видни американски представители посочват, че този модел – на социализма с китайска специфика, е неприемлив за тях. Това говори, че не става дума за частични области на конфликти, а за цялостен сблъсък. И е много важно каква стратегия ще изработи китайското ръководство в този геополитически и геоикономически сблъсък. От друга страна, е също толкова важно доколко ще бъде мобилизирано китайското общество – психологически, ако щете и социокултурно, да има това вътрешно единство за справяне с предизвикателствата на бъдещето. И трето, започващата глобална криза ще бъде също много сериозно предизвикателство. Мисля обаче, че Пекин ще успее да се справи успешно с тях, съдейки от пътя който извървя досега, включително позициите и стратегиите, които използва за справяне с кризата от 2008 г. Китайската народна република е в най-голяма степен подготвена сред своите глобални конкуренти да се справя с подобни трудности.