Да бъдат успешни децата им в бъдеще, на това се надява всеки родител. Те чертаят картата на техния живот, което обаче оказва голям натиск върху самите деца. Без да обръщат внимание на реалните условия, родителите имат прекалено високи очаквания спрямо децата, което се отразява негативно върху тях. Повечето деца няма да се превърнат в гении, но това не означава, че няма да имат щастлив живот.

Неотдавна заедно с уебстраница wenjuan.com Центърът за социални изследвания при китайския вестник China Youth Daily направи анкета сред 1863 родители. 68,8% от анкетираните споделят, че имат високи очаквания спрямо децата си, 57,7% от тях признават, че завиждат на родителите с деца отличници. Сред родителите с полувисше образование, 72,9% имат много високи изисквания към децата, повече отколкото другите родители. Анкетата показва още, че доброто психическо здраве (76,7%) и физическо здраве (58,7%) са обикновените очаквания на родителите към децата.

Доктор Чън Джъйен от института по психология при Китайската академия за обществени науки счита, че високите очаквания на родителите не са нещо лошо, а от полза за развитието на самочувствието на децата и желанието им да постигат по-добри успехи. Обаче прекалено високите очаквания на родителите сочат за проблем, който е, че те не разбират точно характера на децата си или ги разбират от една страна само, а именно успеха в училище.

Доцент Дзян Дзиенжун от Университета Нанкай счита, че всички родители се надяват децата им да са отличници и да допринесат повече за обществото. Стига да се трудят и допринасят за обществото, това показва стойността им. Приносът на всеки човек е специален и стойността му също.

Сред анкетираните родители, 73,7% често или понякога споделят очакванията си с децата, а само 6,1% никога не са го правили. 57,7% от тях завиждат на родителите на отличници, а 42,4% никога не са го правили.

Ци Мою, студентка трети курс в Пекинския педагогически университет си спомня, че в последните години в гимназията, родителите ѝ непрекъснато са имали високи изисквания спрямо успеха. Тя споделя, че може да разбере очакванията им, но това не означава, че ѝ е харесвало. „С наближаването на матурата, натискът на родителите ми ме уплаши, страхуваха се, че ще се проваля на изпита. Когато дойде време да избирам специалност в университета, майка ми искаше да уча право или финанси, които не са подходящи за мен. Положих големи усилия да я убедя. Понякога тя обича да ми казва какво правят децата на другите семейства, което не ме радва. Всеки човек е специален и особен, няма база за сравнение."

Докторът по психология Чън Джъйен счита, че родителите могат да помогнат на децата да начертаят плана си за живота, но не бива да налагат мнението си. От една страна родителите трябва да имат положителни очаквания към децата, а от друга страна да им вдъхват увереност и да ги подкрепят в трудностите. Това ще бъде от полза за израстването на децата.

Доцент Дзян Дзиенжун счита, че родителите трябва да погледнат цялостната картина. Те трябва да помагат на децата да си изградят дългосрочна цел и ги насочват при свършването на настоящите задачи. Децата, които могат да следват дългосрочна цел, да се придържат към периодичните си задачи, ще успеят. Той съветва родителите да насърчават децата си да обърнат внимание на настоящите задачи, да не се сравнят с останалите, и да намерят своя път в живота.

Ан Жан е директор на образователно заведение в гр. Лункао провинция Шандун. Тя има високи очаквания за детето си, но и счита, че в обществото повечето хора са посредствени. Ако децата и родителите им полагат усилия да осъществят целта си, дори децата да имат обикновен успех в бъдеще, те няма да се оплакват.

Тун Циен и мъжът ѝ от Пекин са високо образовано семейство, синът им е на 11 години. Те често се притесняват за детето. „Синът ни е палав и не се учи добре. Тревожим се за него и сме пробвали различни начини да му помогнем в ученето. Карали сме се с него, записвахме го на допълнителни уроци, но нищо не помагаше. После четохме книги по образователна психология, променихме позицията си и очакванията си. Започнахме постепенно да откриваме заложбите на детето, областите, в които се представя добре."

Тун се радва най-вече на това, че синът ѝ е разумен и зрял за възрастта си. „Родителите трябва да приемат децата такива, каквито са. Да бъдеш обикновен, не означава да си посредствен. Децата трябва да покажат стойността си, да обичат и зачитат хората около тях, това е истинският смисъл."

Според анкета 49,2% от родителите считат, че децата им няма да постигнат забележителни успехи в бъдеще, а 72,6% могат да приемат тази тенденция.

Дъщерята на 51-годишния г-н Гуан Джъ от Тиендзин завършва университет през 2018 г. Той счита, че дъщерята има свой личен живот и не изпитва нужда да оправя големи изисквания към нея. Когато дъщеря му си избирала специалност в университета и после при търсенето на работа, той само ѝ давал съвети. Окончателното решение било взето от нея, тя е осъзнавала отговорността за собствения си избор. „Надявам се тя да има един спокоен и щастлив живот.", споделя той.

В изследването 65,1% от родителите считат, че да си вършиш добре работата също може да носи радост в живота. 26,3% смятат, че обикновеният живот е необещаващ, други 22,3% считат, че обикновеният живот означава скучен живот.

Доктор Чън Джъйен коментира, че това показва пренебрегване на характера на децата от родителите. Те не могат да добре преценят качествата децата си. В Китай има поговорка „Децата не могат да се провалят в началото на живота." Обаче дали животът се развива в една и съща посока? Животът не е спринт, както и не е маратон. Всеки човек извървява живота си с различна скорост и в различна посока. В реалния живот повечето родители не отбелязват особеностите на децата си, каква работа е подходяща за тях, какво ги различава от другите деца. Тъй като при избора на специалност и професия, повечето родители помагат на децата да решат според изпита. Обаче от гледна точка на кариерното и личностно развитие, компетентността и щастието са най-добрият стандарт при избора.

„По отношение на детето, ценя неговото поведение и качества.", каза Тун Циен. При възпитаването му, тя обръща внимание на това, да изгради в него чувство за отговорност. Учи го да се отнася добре с момичетата около него, да се грижи за останалите. Според нея е добре детето да расте спокойно, здраво и щастливо, да има проактивен подход към работата и живота, да бъде благодарен, грижовен и добросърдечен.

„Не може да поставяш конкретни изисквания на децата за бъдещата им работа, за успеха и бъдещата заплата. Трябва да зачитаме техните особености, да имаме положителна нагласа спрямо развитието им.", счита доктор Чън Джъйен. Според нея родителите трябва да разбират и уважават особеностите на децата, да ги подкрепят в процеса на израстване, така и очакванията им ще са подходящи и рационални. Децата се нуждаят от помощта и подкрепата на родителите в различните периоди от живота, а родителите трябва да знаят как най-добре да им помогнат и точно от каква помощ се нуждаят. Това е много важно.