1. България и особено нейното Черноморие е сред любимите дестинации за европейските туристи, но все още не е толкова позната в Китай. Според Вас, какви са предимствата на туризма в България?

Това е моето първо посещение в тази част на Китай – източното крайбрежие, и то е свързано с Нинбо, който е много интересно за мен. Същевременно, поводът по който съм в Нинбо за мен е много важен. Става дума за един вече утвърдил се формат тук. Наши домакини посрещат всяка година представители на страните от Централна и Източна Европа от формата „16+1". Доколкото виждам тук има най-различни платформи и формати, които се предлага и стават интересни дискусии.

Що се отнася до България и туристическите ѝ продукти, съм много щастлив да отбележа, че страната ни добре представена тук и ние традиционно присъстваме. Вчера имахме среща с вицегубернатора на Джъдзян, след което днес започна туристическия форум, на който аз представлявах нашата страна, а колеги от Министерство на туризма имаха презентация за България, ще има и допълнителни презентации от страна на българо-китайска асоциация за сътрудничеството. Мога да кажа, че България ще бъде представена по един добър начин и това само може да ни радва. Искам да кажа, че България представи в цялост туристическите си възможности, бяха застъпени всички видове туризъм, който могат да представляват интерес и удоволствие за посетителите на България. Много се радвам, че специално внимание обърнахме на традиционните и известни продукти, каквито са розовите продукти, зимния туризъм, културно-историческия туризъм с богатото наследство на тракийската цивилизация и разбира се силно представения и работещ летен туризъм. България беше казано, че е леснодостъпна страна и аз искам потвърдя това. За малкото месеци като посланик в Пекин, ние успяхме да постигнем един добър ръст на посещаемостта на китайските туристи на България. Смятам, че може да се работи и трябва да се работи още в тази посока, виждам много потенциал, виждам, че всеки месец нарастват визите на пътуващите туристи от Китай за България, което означава, че интерес има. Същевременно от туристическите фирми разбираме, че китайските туристи са доволни. Трябва да бъдем много радостни от тази обратна информация и се надявам българският туристически бизнес да обърне внимание на това и да обърне продуктите си, така че те да са достъпни за китайските туристи. Надявам се с общи усилия от страна на държавата и бизнеса да успеем да постигнем тези цифри на посещаемост, които всички ние търсим и желаем.

2. Транспортната инфраструктура и връзки са много важни елементи за насърчаването на туризма.В момента все още няма директни полети от Китай до България. Според Вас, Какви са възможностите в тази насока?

Въпросът за свързаността е ключов и ние го разглеждаме в различни аспекти. Днешният повод, видян през очите на туристическия бизнес, касае създаването на директна линия между Китай и България. Но съгласете се, че Китай е всъщност огромна територия и не трябва да гледаме на това като на проблем, а като на възможности. Смятам, че това е много по-важно, да променим фокуса. Имаме добри новини, макар и в много много ранен етап, в смисъл, че китайски авиопревозвачи изразяват интерес да работят с България. От друга страна трябва да бъдем реалисти. Цифрите, които имаме като статистика, са много скромни и трудно можем да се опрем на висока посещаемост, която да оправдава директна връзка. Аз смятам, че ако повишим броя на китайските туристи в България, същевременно бих отбелязал, че и броят на българските туристи в България расте. Работейки в тази посока ще дадем истинско основание на авиопревозвачите да са малко по-конкретни в разговорите. Това, което мога да потвърдя като посланик, представляващ моята страна е, че българските власти са силно заинтересовани – както централното правителство, така и местните власти. В България имаме добре работещи международни летища и няма да се учудя ако в близко бъдеще видим разговори между китайски авиопревозвачи наши летища. В активния сезон летищата във Варна и Бургас работят изключително добре. Същевременно бих казал, че китайските туристи започват да откриват Източна България и южното Черноморие, така че аз съм оптимист. От друга страна въпросът за свързаността се отнася до много други сектори на икономиката. В този смисъл както 16+1 така и инициативата „Един пояс, един път" на президента Си Дзинпин представляват нови възможности, нови платформи за свързаност и там ще се явяват други маршрути и транспортни коридори. С една дума аз съм позитивно настроен и мисля, че в бъдеще ще видим как да се получи една печеливша комбинация и за двете страни.

3. През последните години, в големите китайски градове се развиват много бързо услугите за споделени велосипеди и споделени пътувания като Юбер. Какво мислите за тези практики, които са доста популярни в Китай, имат ли те почва в България?

Това е много интересен въпрос и се радвам, че го поставяте. Мисля, че ще бъде интересно за българската аудитория да обсъдим тази тема и мисля, че в бъдеще тя все по-често ще се появява като коментар, което е нещо хубаво. За месеците, които съм в Китай видях как се развива тази иновативна бизнес идея, която освен всичко останало е и много човешка и достъпна. Споделените велосипеди в Пекин пред очите ми станаха многомилионен бизнес и това е чудесен пример за това как нови технологии, които са дигитални, могат да бъдат съчетани с нещо ежедневно, близко до нас, като предвиждането в градска среда по един екологичен начин – с велосипед. Това е уникално, позволете ми да го оценя така. Смятам, че тепърва тази идея ще бъде видяна и сигурно ще повлияе и други места. В България също се връща броя на ползвателите на велосипеди, особено сред младите хора, които искат да са активни в отношението си към опазването на околната среда. Очаквам споделените пътувания, но не в точно в смисъла на „Юбер", а на споделените ползвания на автомобили в Китай, където намират добро развитие, тепърва ще бъдат оценени в други части на Европа. Споделените пътувания на „Юбер" до голяма степен опират до възможности и регулация, тоест има вече и друг момент, който трябва да бъде съобразен и е свързан със секторно управление, докато услугата за ползване на общи автомобили, която няма нищо общо с традиционния рент-а-кар е нещо много ново и смятам, че във връзка с развитието на технологиите за по-екологични превозни средства там ще има друго развитие. Представям си колко атрактивна може да бъде една платформа за споделено ползване на хибридни или електрически автомобили в градска среда, особено като се имат предвид късите разстояния в градовете в България и трудността с паркирането в градските центрове. Това са иновативни бизнес решения, които със сигурност ще допаднат на културата на урбанистичното развитие, което всички се надяваме да видим в по-добра посока.