В планините на Северозападен Китай се намира едно село на име Ляндзяхъ. Цели седем години – от 15-та до 22-та си, там е живял и работил китайският председател Си Дзинпин. Споделял бедния живот на селяните, техните радости и болки, там той получава първите си уроци по служба в името на народа и това става негово жизнено кредо.

През септември 2015 година, по време на посещението си в САЩ, Си Дзинпин сподели спомен от това време: „В края на 60-те години на миналия век, когато бях на 15, бях изпратен от Пекин в малкото селце Ляндзяхъ, за да се включа в работата на местната производствена бригада. Там прекарах следващите седем години, бях партиен секретар на селото и трябваше да ръководя развитието на местното производство. Надявах се да направя така, че съселяните ми да имат достатъчно храна и да слагат по-често на трапезата си месо".

Този опит заема специално място в биографиите на Си Дзинпин и още близо 17 милиона ученици и студенти, които през 1969 г. се отзовават на призива на държавата и напускат градовете, за да живеят и работят на село.

През седемте си години в Ляндзяхъ, Си Дзинпин споделя всички несгоди на тогавашния селски живот – обитава пригодена за жилище пещера, споделя оскъдната трапеза на съселяните си, строи заедно с тях пътища и хранилище за метан, там става и член на ККП. По-късно, в своя статия той пише: „Аз съм служител за народа, а в планините на Ляндзяхъ е моят корен. Именно тук се затвърди убеждението ми, че трябва да продължа да работя за хората".

„Усетих силата на народа, неговите здрави корени и осъзнах, че най-важно е истинското разбиране за хората и обществото. И до днес съм верен на много от представите си за реализъм и прагматизъм, които се формираха у мен по това време", казва Си Дзинпин.

Китайският лидер познава добре не само околностите на Ляндзяхъ, но и всички семейства в него. Пред Пролетния празник през 2015 г. той се върна в селото и се видя с хората, с които е живял и работил.

„Сега Ляндзяхъ е различно, пътищата са асфалтирани, къщите са тухлени, има интернет, здравна грижа, възрастните получават пенсии, а децата – добро образование. Разбира се, месото също вече не е проблем. Всичко това ме кара да мисля, че китайската мечта са мечтите на хората, и тя може да бъде реализирана само ако е свързана с тях и със стремежа към по-добър живот", казва Си Дзинпин.