Неотдавна вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс в речта си всестранно критикува Китай за няколкото стотин милиарда щатски долара кредити за инфраструктурата в Азия, Африка, Европа и Латинска Америка, което се превръща в „дългов капан" за някои развиващи се страни. Той обяви, че САЩ ще предоставят алтернативен избор вместо Китай на някои държави.

Западът заяви, че Шри Ланка, Пакистан, Филипините, Венецуела, Джибути, Папуа и Нова Гвинея „са попаднали в дълговия капан" на Китай. Но за тези страни има нещо общо - те желаят да си сътрудничат с Китай по проекти в рамките на инициативата „Един пояс, един път".

Всъщност всеки проект между Китай и развиващите се държави е базиран на принципа за „общи консултации, изграждане и споделяне" и предоставя възможности за развитието им. До септември тази година Китай е подписал със 105 страни и 29 международни организации 149 правителствени документа по инициативата. От 2013 г. до 2017 г. общият обем на вноса и износа между Китай и тези страни е достигнал 3,32 милиарда юана, което е годишен ръст от 4%.