С 3000 пъти повече литий от обикновените звезди, тя бе намерена в посока Офиуус, на северната страна на галактическия диск, на разстояние 4 500 светлинни години от Земята.
Екипът учени, воден от астрономи от Националната астрономическа обсерватория на Китай към Китайската академия на науките, направиха откритието с големия многоцелеви спектроскоп в наблюдателната база Синлун в провинция Хъбей.
Литият заедно с водорода и хелия се считат за трите елемента, наличието на големи количества от които се определя като най-силното доказателство за Големия взрив.
Еволюцията на лития е ключов обект в изследването на еволюцията на вселената и звездите. Въпреки това богатите на този елемент гигантски звезди са рядкост, като през последните три десетилетия са открити само няколко. Това прави изследването на китайските учени изключително предизвикателство, каза Джао Ган, водещ астроном в Националната астрономическа обсерватория на Китай.
Новооткритата звезда е с маса почти 1,5 пъти по-голяма от тази на Слънцето. Подробности за нея бяха получени чрез последвалото наблюдение с роботизирания оптически телескоп в Ликската обсерватория в САЩ.
Учени от други институции, сред които Китайския институт за атомна енергия и Пекинския педагогически университет, се присъединиха към екипа и помогнаха за евентуалното обяснение на феномена чрез симулация на ядрена мрежа. Изследователите считат, че изобилието от литий навярно е резултат от специален процес на обмен на вещества във вътрешността на звездата.
Големият многоцелеви спектроскоп в наблюдателната база Синлун бе завършен през 2008 г. и пуснат в експлоатация през 2012 г. Той помогна на китайските учени да съставят каталог от 10 милиона спектъра в продължение на шест години, с което бе създадена най-голямата в света база от данни за звездни спектри.
Резултатите от изследването на китайските учени бяха публикувани в последния брой на списанието „Nature Astronomy".
