На 25 юли след продължилата повече от два часа среща между американския президент Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, САЩ и Европа се съгласиха да не добавят наказателни тарифи по време на консултациите. Това временно преустанови ескалирането на търговските спорове между двете страни на Атлантическия океан.

За съжаление някои официални представители на ЕС заявиха, че „въпросите за селското стопанство не са част от преговорите, а само изрично споменати в изявлението факти".

Дали ЕС наистина е способен да помогне на Вашингтон да разреши дилемата със соята, която възникна от контраатаките на Китай?

Отговорът на Блумбърг бе отрицателен. Според доклада, въпреки че европейският пазар е една от малкото алтернативи за американската соя, той е далеч от покупателната способност на Китай. Миналата година Китай е внесъл соя за 12,3 милиарда долара от САЩ, докато вносът на ЕС е бил за едва 1,6 милиарда долара. Търсенето на американска соя в Европа се очаква да бъде около 15,3 милиона тона през 2018-2019 г., което е по-малко от една шеста от очакваната покупателна способност на Китай.

Американските земеделски производители на соя се нуждаят от стабилен експортен пазар, а не помощи от правителството. Новият европейски пазар, който правителството на Тръмп намери, няма толкова голям апетит към отхвърлената от Китай соя.