Като система за многостранно сътрудничество Пекин разглежда форматът „16+1" като важна съставна част и ефективно допълнение на китайско-европейските отношения. Китай подкрепя категорично процесът на евроинтеграция, а коментирайки опасенията сред някои кръгове в Европа във връзка с китайските интереси към пазарите на Централна и Източна Европа, премиерът Ли Къцян многократно е заявявал, сътрудничество с тази част от Стария континент е в рамките на цялостните китайско-европейски отношения и правилата на ЕС. Китай приветства също страните извън региона да работят заедно във формата „16+1", тъй като той предлага много възможности за постигането на взаимна изгода.
През последните шест години сътрудничеството „16+1" не бе причина за спорове вътре в ЕС. Напротив, този модел, който е прозрачен и не нарушава принципите и законите на Евросъюза, се превърна в важна съставна част на цялостните китайско-европейски отношения. Централно- и източноевропейските страни, намиращи се в центъра на Евразия са не само мост, свързващ Китай и Западна Европа, но също и важно звено за задълбочаване на всестранното стратегическо партньорство между двете големи икономики.
Добър пример за взаимноизгодно сътрудничество е изграждането на високоскоростна железопътна линия между Унгария и Сърбия. Заради остарялата инфраструктура скоростта по тази линия, свързваща Будапеща и Белград, е едва 40 километра в час. За 350 километра разстояние със самолет пътува един час, с кола 4 часа, а с влака са необходими 8 часа. Това сериозно ограничава обмена и икономическото сътрудничество между двете страни. В рамките на сътрудничеството „16+1" през 2013 г. Унгария, Сърбия и Китай решиха да изградят високоскоростна железопътна линия. През 2015 г. бе даден официален старт на реализацията на проекта. Това е първото навлизане на китайски железопътни технологии и оборудване на европейския пазар и е пример за ползотворно сътрудничеството в сферата. За да е съобразен с европейските изисквания, проектът мина търг за участъка в Унгария. Самата линия пък е част от маршрута, свързващ гръцкото пристанище Пирея, през Македония, с Будапеща и Западна Европа. Когато бъде реализиран този проект ще помогне за засилване на икономическите и търговски връзки между тези европейски страни и Китай.
Подобни инфраструктурни проекти в рамките на „16+1", отговарящи на интересите на различните страни, са също така строящата се в Босна и Херцеговина топлоелектрическа централа, мост над Дунав в Белград, съоръжение против наводнения в Полша и други.
В момента 11 от 16-те централно- и източноевропейски страни са членки на ЕС, а останалите пет се стремят към това. Сътрудничеството във формата „16+1" е от полза за намаляване на разликите и балансирано развитие вътре в самия Европейски съюз, както и за ускоряване на евроинтеграционните процеси.
Сътрудничеството „16+1" се основава на принципите за отвореност и толерантност. Ръководителят на мисията на ЕС в Китай заяви, че диалогът на високо ниво е важен механизъм за взаимно разбирателство и търсене на общи теми между Пекин и Брюксел, а форматът „16+1" е негово допълнение. „16+1" не нарушава партньорските отношения между Китай и Европа, а съдейства за тяхното укрепване. То е от полза за комбиниране на техните сили, пазари и култури и в крайна сметка за подобряване живота на техните граждани. Обединена и просперираща Европа е в интерес както на самите европейски нации, така и на интересите на Китай. Взаимните връзки между двете страни в политиката, икономиката, транспорта, търговията, финансите и човешкия обмен ще получат нов тласък в новата епоха.
На 5-ти китайският премиер Ли Къцян ще посети България за участие в 7-ата среща на формата „16+1". Фактите показват, че тази платформа не е опит да бъде подкопано влиянието на големите европейски страни в източната част на континента, а неделима част от китайско-европейските отношения и допринасяща за евроинтеграцията. Изправени пред вълната от унилателаризъм и протекционизъм Китай и Европа трябва да се справят заедно с тези предизвикателства и заплахи, да насърчават свободна търговия, икономическата глобализация, да работят за реформа на глобалното управление и дадат своя принос за изграждане на общност на споделена съдба.
