В края на миналата седмица парламентът на КНР одобри новия 13-ти петгодишен план за социално-икономическо развитие на страната (2016-2020), който трябва да преведе страната през световната икономическа криза, като в същото време й осигури нормален ръст и реализирането на редица социални цели, свързани с подобряване живота на китайските граждани. Китай прилага петгодишни планове за социално-икономическо развитие от 1953 г., като основен акцент в тях винаги е било координираното развитие между различните сектори на икономиката и влиянието на това развитие за повишаване благосъстоянието на хората. Настоящият 13-ти план обаче се отличава значително от предишните, тъй като ще бъде реализиран в уникална вътрешна и външна икономическа, социална и политическа среда.
С какво 13-ият петгодишен план се отличава от предишните?
Първо, той е ключов за реализацията на поставената в края на 70-те години от Дън Сяопин цел на социалистическата модернизация, а именно изграждането на сяокан общество. С напредъка и задълбочаването на реформите и отварянето на Китай към света, първоначалната задача за избавяне на китайците от бедността бе разширена към всички сфери на икономическия, социален и културен живот, разширявайки по този начин и самото разбиране за сяокан обществото. Опитът, натрупан през годините на реформи и отваряне към света дадоха възможност на Китай и ръководството на ККП да прецизира много от предишните и да постави нови цели в изграждането на сяокан обществото, превръщайки го в цялостен и специфичен модел за социално-икономическо развитие в условията на социализма с китайска специфика.
Второ, настоящият петгодишен план е първият, който Китай ще трябва да реализира изцяло в условията на т.нар. ново нормално състояние на икономиката. В него досегашният модел на икономическо развитие, акцентиращ върху количествения ръст и разчитащ основно на чуждите инвестиции, масивното промишлено производство и евтиния износ отстъпва място на качествения растеж, движен от разширяване на вътрешното потребление, инвестиции в нови технологии и иновативни производства, повишаване на конкурентноспособността на китайските стоки и услуги в световен мащаб и доминираща роля на сектора на услугите във фомирането на БВП. Всичко това означава мащабно преструктуриране на китайската икономика, като справяне със свръхпроизводството, с екологичните проблеми от досегашното бурно развитие на промишлеността, с разликите в икономическото развитие между източните и западните провинции, между градовете и селските райони. Марките и политиките по време на 13-ия петгодишен план са тези, които ще трябва да помогнат на китайската икономика не просто да се развива бързо и възходящо, но и устойчиво. В този смисъл, 13-ият петгодишен план е може би най-важният от началото на политиката на реформи и отварянето към света, тъй като ще покаже дали Китай е способен да поддържа в дългосрочен план икономическата си, а оттам и социална стабилност.
Трето, 13-ият петгодишен план е първият, по време на който китайското правителство ще трябва да отчита толкова много външни фактори. Благодарение на включеността си в глобалната търговска и икономическа система Китай се превърна във втората най-голяма икономика в света, тук отдавна работят много чужди компании а местният пазар е сред най-привлекателните, през годините китайските власти доказаха решимостта си да продължават с реформите и отварянето към света, да подобряват институционалната среда и условия за правене на бизнес, юанът стана световна резервна валута, много китайски компании инвестират сериозни капитали в чужбина. Независимо от някои трудности, днес на практика няма голяма международна компания, която да не присъства на китайския пазар и да не желае да се разширява на него. На фона на продължаващия спад на глобалната икономика, неубедителното възстановяне на основните търговски партньори на Китай като САЩ, ЕС и Япония, изправя правителството в Пекин пред редица предизвикателства, с които то ще трябва да се справя през следващите години, например като засилване на търговския протекционизъм, повишаване на производствените разходи на китайските компании и увеличаване цената на труда.
Четвърто, новият петгодишен план ще трябва се реализира в може би най-неблагоприятните за последните 20 години външнополитически условия. За да развива своята икономика Китай се нуждае от мирна и спокойна международна среда. Продължаващите войни в Близкия изток, конфликтът между Русия и Запада, бежанската криза в Европа и силните антиевропейските настроения в някои ключови държави като Великобритания, напрежението на Корейския полуостров и в Южнокитайско море, са фактори които пречат за нормалното развитие на китайската икономика, ключов етап в което е реализирането на инициативата „един пояс, един път" и изграждането на Икономическата зона по Пътя на коприната и Морския път на коприната през 21 век.
Какво да очакваме от 13-ия петгодишен план?
Безспорно основният акцент по време на 13-ия петгодишен план ще бъдат усилията за реализация на инициативата „един пояс, един път" и изграждането на Икономическата зона по Пътя на коприната и Морския път на коприната през 21 век. В резултат на продължаващите конфликти и нестабилност в Близкия изток като цяло, осъществяването на тази инициатива може да се забави, но в същото време успешното реализиране на части от нея в райони, където няма конфликти (изграждането на коридора Китай – Пакистан, на пристанищна инфраструктура в Шри Ланка и Европа, на логистични центрове в страните от Централна Азия) може да покаже на близкоизточните страни, че по-бързото приключване на конфлектите ще помогне за по-бързото им икономическо възстановяване и извличане на ползи от инициативата „един пояс, един път". На фона на противопоставянето между Запада и Русия, както и на невъзможността на САЩ и техните съюзници да наложат мир в Сирия, Ирак и Афганистан, китайската инициатива „един пояс, един път" може да се окаже реалната алтернатива за тези държави да постигнат мир и да започнат процес на реално икономическо възстановяване. Свързаността им в рамките на инициативата и ползите, които те ще получат ако работят заедно пък може да се превърнат в средство за намаляване на вероятността от бъдещи конфликти.
На второ място, във вътрешен план, мащабното преструктуриране на китайската икономика, закриването на губещи и остарели производства, търсенето на нови двигатели за икономически растеж, повече от всякога се нуждае от координация, каквато осигуряват петгодишните планове. Борсовата криза от миналото лято показа, че най-важните процеси, свързани с икономическата и социална стабилност на китайското общество, не могат да бъда оставени да се регулират единствено от пазара. Засилването ролята на пазара е политика, която китайското правителство и ККП прилагат от началото на реформите, но това се извършва постепенно, на базата на натрупания опит и проверки в практиката. Практиката показа, че тази политика е най-правилна за китайските условия и именно тя помогна на страната да се превърне постепенно във втората най-голяма икономика, да натрупа икономически способности, които да й позволят да се справи с натиска от спад.
На трето място, 13-ият петгодишен план ще трябва да осигури, че всички китайци ще могат да се възползват от плодовете на реформата и отварянето досега. Ако досегашните петгодишни планове бяха повече икономически, 13-ият е повече социален. Годините на реформата и отварянето на Китай към света позволиха на милиони китайци да се избавят от бедността, но в същото време те доведоха до сериозни различия в развитието между източните и западните провинции, както и между градовете и селските райони. Това изведе на преден план въпроса за устойчивото развитие на Китай, което може да бъде постигнато като се работи за постигането на баланс между икономическото и социално развитие, така че да се повиши качеството на живот и достъпа до социални услуги на всички китайски граждани. Китай държава с 1,3 милиардно население и подобна задача е изключително трудно да бъде постигната без планирани и координирани усилия.
Като цяло може да се каже, че на фона на сложната външна икономическа и политическа среда и вътрешните предизвикателства, с които ще трябва да се справя китайското правителство, то ще се нуждае от по-голяма и по-добра координация при прилагането на мерките за поддържане на икономическия ръст, за успешното преструктуриране на националната икономика и по-нататъшното интегриране към глобалната икономика, като в същото време гарантира и разшири социалните придобивки за гражданите. А това са сложни задачи, които могат да бъдат постигнати чрез прилагането на мерките, залегнали в 13-ия петгодишен план за социално-икономическо развитие на Китай.
