Следващият етап от китайските икономически реформи има един ключов фактор. Това е да се дефинира и приложи на практика решаващата роля на пазара при разпределение на ресурсите, решението за което бе взето на Третия пленум на ЦК на ККП в края на миналата година. По време на настоящата сесия на ОСНП премиерът Ли Къцян потвърди важността на ролята, която пазара трябва да играе. И както всяка монета има две страни, така и по-голямата пазарна либерализация и отваряне на страната носят и рискове и възможности, особено за малките и средни предприятия, които през последното десетилетие се оформиха като движеща сила на китайския ръст и внасят най-голям дял в БВП на страната.

Яо Юен е на 30 години и е собственик на търговска компания в източната провинция Джъдзян, която продава контейнери от неръждаема стомана за САЩ и Австралия. Като човек, който всеки ден трябва да работи за развитието на фирмата си, той със сигурност е от тези, които знаят много добре колко трудно може да бъде да държиш главата си над водата в бурните води на бизнеса.

„Най-големият проблем на китайските малки и средни предприятия, особено на тези, които тепърва се разрастват и развиват, е финансирането. През 2012 г. в Джъдзян позволиха съвместните ипотеки, представляващи заеми давани на най-малко двама души, чиято пригодност се оценява заедно. Тази политика обаче бе спряна от началото на 2014-та", обяснява младият мъж.

Тъй като банките спряха да дават съвместни ипотеки, за малките и средни предприятия повечето от които частни, стана още по-трудно да гарантират възвращаемостта на инвестициите си и нормалното функциониране на всички звена по производствената и търговска верига.

„Купуваме някои части за нашите продукти от други фабрики. Тъй като тази година финансовия пазар се развива бурно, трябва да плащаме в аванс. И нямаме избор освен да търсим начини за преодоляване на трудностите с недостига на финансиране", добавя Яо Юен.

Макар малкия и среден бизнес да формира над 50% от БВП на страната, той е като цяло неустойчив, изправен пред множество трудности и предизвикателства.

Професор ГаоМинхуа, който ръководи Института за проучвания на корпоративното управление към Пекинския нормален университет, анализира малките и средни частни компании в контекста на правителствената политика, модели за развитие, възможности за ръст и устойчивост.

„Повечето частни компании в Китай не са добре организирани. Те са често собственост на фамилии и нямат планове да наемат квалифицирани мениджъри на отговорни позиции. От тази гледна точка членовете на семейството представляват пречка, тъй като не вярват на други хора. На второ място, като резултат от липсата на капитал малкия и среден бизнес следва по необходимост модела на екстензивното развитие и му липсват напреднали технологии. Ако анализираме проблема през призмата на растежа, ще видим, че тези предприятия също не разполагат с ясна стратегия и са фокусирани само върху краткосрочната печалба. Относно устойчивостта им, тук също като цяло липсват допълнителни средства за инвестиции в проучвания и изграждане репутация на конкретната фирма", обяснява професорът.

По думите му, средната продължителност на живота на едно средно или малко предприятие в Китай е твърде кратка, като най-успешните успяват да се задържат в бизнеса около 15 години.

От тази гледна точка, компанията на Яо Юен, основана през 2006 г., вече е успяла да оцелее през най-трудния си период, но той разбира, че това не е повод за успокоение.

„Кризата ни удари през втората половина на 2008 г. и първата половина на 2009-та. Така например, дневния ни капацитет за производство е 4000 чаши, но през този период получавахме поръчки за по-малко 2000 на ден. Тъй като бъдещето не бе ясно, не посмяхме и да уволним излишните работници, така че наистина страдахме", казва Яо Юен.

Отвореният пазар кара малкия и среден бизнес да търси постоянно нови пътища за растеж. В сравнение с държавните компании, на частните им липсват канали за финансиране. Яо Юен обаче вярва, че по-големите от тях не бива да пестят средства и да инвестират в кадри и мениджмънт, за да си гарантират по-голяма ефективност и жизненост.

„Направихме всичко по силите си, за да купим автоматизирана техника. В противен случай трябваше да наемаме работници с техническа квалификация, чийто годишен доход годишно е десетки хиляди юани. Второ, увеличихме инвестициите в управление и наехме повече мениджъри. На по-ранни етапи в бизнес развитието, това може да бъде тежест. Добрите мениджъри обаче могат да мотивират работниците да поемат по-голяма инициатива и използват техните способности на сто процента. Увеличихме дела на мениджърите от 14 на 18%", казва Яо.

Визията на младия бизнесмен за бъдещото развитие на неговия и други подобни компании е, че и предприемачи, и работници трябва да мислят креативно, да са готови да поемат рискове и осъществяват промени. Политиката и мерките на правителството, с които пазарът трябва да придобие решаваща роля в разпределението на ресурсите – по думите на Яо Юен – дават нов старт за тези, които са вече подготвени.