Една от целите на централното правителство за реформата тази година включва балансиране на образователните ресурси, с други думи да се гарантира еднаквия достъп на всяко дете в Китай до най-доброто възможно образование.

Въпросът как да се направи това, ще бъде дискутиран на протичащата в момента годишна сесия на ОСНП в Пекин.

До 2015 г, Министерството на образованието на Китай иска всички деца в 19те най-големи града в страната да посещават най-близките до дома им начални училища. В съобщение на министерството, издадено миналия месец, се казва още, че 90% от учениците в средни училища в тези графове, трябва да посещават учебни заведения, които са в най-голяма близост до дома им. Приемът в съседни училища е нещо обичайно на Запад, за разлика от Китай. Г-жа Гао, баба на 6 годишно момче, казва че 70% от учениците в началното училище където ходи внука й, не живеят в близките райони.

Г-жа Гао: „Училището има 10 класа. Децата в седем от тях не живеят наблизо. Техните родители са платили от 30 до 100 хиляди юана, за да ги приемат там. Въпреки, че имаме щастието да живеем в близост до добро начално училище, се притеснявам тъй като най-близката до нас гимназия е най-лошата в района."

Мнението на г-жа Гао не се споделя от Юен Гуейлин, професор в Пекинския нормален университет. Той казва, че не е необходимо децата да бъдат изпращани в далечни училища.

Проф. Юен: „Действително има разлики в училищата. Но в големите градове като Пекин и Шанхай, преподавателите са на много високо ниво. Липсата на информираност е причината родителите да вярват сляпо в т.нар. топ училища."

Родителите обаче трудно могат да бъдат убедени. Това води и до нови проблеми, като високи наеми и пътни задръствания около училищата с добра репутация. Г-жа Гао казва, че семейството на един от учениците в класа на внука й е наело апартамент в близост до училището, чийто наем е 8000 юана на месец. В подобен квартал, без добро начално или средно училище, наемът е много по-нисък, около 5000 юана.

Решението да бъде обсъдена реформа на образователната система бе взето на 3-я пленум на 18-я ЦК на ККП, на който бе решено да се установи система за обмяна. Тя позволява на училищните директори и учители да работят в различни училища за определен период от време.

Проф. Юен казва, че при положение че броят на преподавателите надвишава търсенето, училищата в големите градове винаги биха могли да изберат най-добрите. По-неквалифицираните учители се насочват към малките градове и села.

Проф. Юен: „Ключовата задача на правителството е да балансира образователните ресурси между градските и селски райони. Властите на всички равнища полагат усилия да подкрепят учителите работещи в по-слабо развитите райони. През изминалите една-две години, някои общински управи предоставиха месечни субсидии в размер на 1200 юана на учители в отдалечени училища. Това привлече повече квалифицирани преподаватели в селските райони.

Ху Съшъ, президент на Международния университет в Сиан, е делегат от ОСНП. Той е съгласен, че разпределението на образователните ресурси не е балансирано, особено в селските райони. Но е на мнение, че прехвърлянето на добри учители от развития източен Китай към по-слабо развитите западни територии не е добро решение на въпроса.

г-н Ху: „ Това, което трябва да направим е подобрим образованието в централен и западен Китай с политики и цялостно планиране, което ще им позволи да догонят източната част. Правителството трябва да изработи по-благоприятни политики, отслаби контрола върху регистрирането на домакинства, увеличи доходите на учителите и подобри училищните съоръжения."

Приемът в близки училища е първата стъпка към балансиране на образователните ресурси, но трябва да се измине дълъг път до гарантиране на достъпа до еднакво образование за всяко дете, без значение от местожителството или финансовото им положение.