20190219wh |
В статия със заглавие „Навлизане в Южна Корея" китайският писател Сю Дзинбо пише: „Когато излязох от летището Инчхон, по пътя към Сеул почти не видях китайски йероглиф по билбордовете и табелите на магазините." Това е първото му впечатление от южнокорейската столица. През последния век и половина традиционното културно влияние между държавите в Източна Азия, например Южна Корея, Япония, Виетнам и т.н., започна да се разпада под натиска на западната култура. През 1970 г. Южна Корея спря да използва йероглифите, което бе предпоставка за това, което се случи по-късно.
Но времето е нещо удивително. Ако днес отидете в Южна Корея, ситуацията ще е съвсем различна. Йероглифите вече не са невидими, а навсякъде. В това няма нищо учудващо, защото през 2005 г. южнокорейското правителство взе решение да възстанови употребата им в официалните документи и пътните знаци. През 2017 г. 4,17 милиона китайци посетиха Южна Корея, а годишният обем на търговията между компаниите от двете държави достигна около 300 милиарда щатски долара. Пробуждането на политиката и значителното увеличение на потреблението станаха причина за „ефекта на пеперудата". Завръщането на йероглифите се превърна в непреодолима сила.
Действително интензивното развитие на китайската икономика в голям степен смекчи икономическата депресия и недостига на вътрешно търсене в Южна Корея през последните години. Китайските и южнокорейски компании засилиха сътрудничеството, а много южнокорейци започнаха да изучават китайски. Бумът се простря и в образователните кръгове на страната. В момента все повече ученици от средните училища предпочитат китайския като втори чужд език. Но това не е всичко, дори за три-четиригодишните деца в двуезичните детски градини той е задължителен. В държавните начални училища също се предлагат специални часове по китайски срещу заплащане. Струва си да се отбележи, че през 2019 г. в учебниците за пети и шести клас в цялата страна ще бъдат добавени коментари с произношението и значението на йероглифите.
Не само в Южна Корея, но и в Япония феновете на йероглифите непрекъснато демонстрират „обичта си към китайския". В онлайн пространството на страната стана популярна една песен свързана с тях, което е знак за очарованието, което предизвикват сред ентусиастите. Те дори считат, че китайският трябва да се превърне в универсален език на бъдещето.
Струва си да се отбележи, че все повече японци са на същото мнение. Анкета на японското Министерство на културата показва, че 72,4% от допитаните са заявили, че йероглифите са необходима част от японската писменост, 52,5% смятат, че трябва сериозно да се заемат с изучаването на китайски.
Бумът на йероглифите се превърна в движеща сила за процъфтяването на някои индустрии в Япония. Издадената през 2009 г. книга „Лесно допустими грешки при четенето на йероглифи" стана един от бестселърите в страната. Телевизионно предаване за отгатване на йероглифи е едно от най-гледаните. Броят на записалите се в изпита за ниво на китайския език е най-голям сред останалите 55 езика и надхвърля този на английския. Още преди десет години кандидатите бяха над 2,7 милиона. На десетметровата пагода в Музея на йероглифите в Киото са изписани 50 000 йероглифа, а на 12 декември всяка година се избира един от тях и това вече се е превърнало в традиция.
Лин Хуейбин е преподавателка от Южна Корея във факултета по литература на Шанхайския педагогически университет. Тя живее в Китай повече от 20 години и смята, че завръщането на йероглифите е от полза не само за икономиката, но и за разпространението на културата. Спектърът от изразни средства и възможностите за разсъждения, които предлага китайският език, са много по-големи в сравнение с корейския или японския, с което са съгласни и научните кръгове в трите държави. Хиляда година по-рано йероглифите преживяваха разцвета си в Източна Азия и днес отново се завръщат.
Погледнато в историята, Южна Корея премахва йероглифите и след това отново ги връща. Япония се чудеше какво да направи по този въпрос и накрая реши да ги остави. Различните гледни точки в Южна Корея и Япония са знак за дълбокото значение на йероглифите. През 1970 г. Южна Корея премахна йероглифите от образователната система и официалните документи и ги замени с неофициалното дотогава корейско писмо (хангъл).
Негов източник е създадената през 1443 г. от тогавашния владетел корейска писменост, която била наречена „хангъл". Тя представлява фонетична азбука като японската катакана. Южна Корея официално премахна йероглифите при управлението на третия президент на страната Прак Чун-Хи и ги замени с фонетичната азбука. Но веднага се появиха пречки. Южнокорейските младежи искаха да опознаят историята на своята държава, но нямаше как да четат старите, изписани с йероглифи, книги. Абсурдни случаи имаше и в ежедневието. Например при строежа на бетоновите траверси за високоскоростната жп линия служителите на южнокорейската компания разбраха погрешно два китайски йероглифа. Вместо „водоустойчив" те решиха, че означават „пускане на вода" и с това повредиха 155 хиляди траверси. И още един случай. 32-годишният г-н Парк участвал в сватбата на брат си и се занимавал с посрещането на гостите, но не можел да прочете имената, написани с йероглифи, на „червените пликове".
По-важното е, че в корейския език има много китайски думи, които заемат 3/4 от него. А това означава, че йероглифите няма как да изчезнат от корейския. Според директора на Института по хуманитарни науки към Шанхайския университет „Дзяотун" Ян Цинсун, не е правилно да се говори за премахване и завръщане на йероглифите, защото те са заложени в самите езици и стоят в основата на писмените им системи.
В сравнение с Южна Корея, подходът на Япония към йероглифите е по-разумен. Японските учени се смеят на южнокорейските си колеги, че прекалено рано са премахнали йероглифите. Но това не означава, че Япония желае да се ограничава заради тях. Всъщност, не всички йероглифи, които разпознават китайците, са със същото значение в японския. Такива са около 2 136. Например думата „женшен" в японския се изписва с йероглифи, които в китайския означават „морков", а думата, която в китайския означава „салфетка", в японския е със значение „писмо".
Проф. Шао Ипин от факултета по китайски език на Университета Фудан смята, че съдбата на йероглифите не зависи от самата писменост, а от мощта на държава. Като един инструмент, използването им е тясно свързано с това дали хората са съгласни на това и колко широка е сферата им на употреба. „В момента все повече хора започнаха да изучават китайски език. Основна причина за това е, че мощта на Китай расте", отбелязва проф. Шао.
Ако обърнем поглед към историята и на няколкото ключови периода на подем и падение на йероглифите в културния свят на Източна Азия, ще разберем по-добре, че съдбата на държавата е неделима от тази на йероглифите.
Китай загуби войната с Япония през 1894 г. и от тогова се лиши от традиционното си ръководно място в културните среди на Източна Азия. Освен това след войната в Япония и Южна Корея се събуди национализмът, „премахването на йероглифите" бе включено в държавната политика на двете страни. През 1898 г. водещ южнокорейски ежедневник публикува първия си брой изцяло на корейската азбука (Хангъл). През 1970 г. страната официално спря да използва йероглифите в своята писменост. От 2005 г. мощта на Китай започна да расте и корейците съжалиха за това свое решение, след което ги върнаха в езика си. През 1868 г. в годините преди китайско-японската война по време на Реставрацията Мейджи Япония предусети разпада на династия Цин и започна да се учи от Запада. Премахването на йероглифите и създаването на нова писменост бяха във фокуса на японските културни кръгове. През 1945 г. Япония бе сред победените във Втората световна война и американците наложиха контрол върху начина на мислене и забраниха използването на йероглифи в официалните документи като ги замениха с латински букви. Японското правителство обаче се противопостави категорично на тези действия като заяви, че йероглифите са корена на японската култура и трябва да продължат съществуването си заедно с императора.
След това човечеството навлезе в новия век. Южна Корея съжали, че се е отказала от йероглифите, а Япония продължи да ги използва. В Сингапур, където 70% от населението са китайски имигранти, отказа да приеме създадения от тях опростен вариант на писмеността и прие решението на континенталната част на Китай.
„Йероглифите са не само инструмент, но и мост. Единствено ако можете да ги четете и използвате, сте в състояние да разберете Китай и да усетите блестящата китайска култура", убеден е Ян Цинсун.
Можем да предположим, че с население от 1,3 милиарда и засилващата се мощ на Китай, в бъдеще все повече хора ще започнат да използват йероглифите. Например във Виетнам въпреки латинските букви, все по-често имената на пътища и райони се изписват с йероглифи. Макар и в много от държавите в Югоизточна Азия йероглифите няма как да си върнат статута на майчин език, все пак могат да се опитат да го доближат до този на английския в света.
Йероглифите продължават да се предават от поколение на поколение, защото чрез тях светът може да разбере по-добре китайската култура и човечеството. Според Ян Цинсун, китайското твърдение, че най-ценни са стремежът към хармония, уважението към учителите и човека като основа на всичко, има предвид един китайски модел и опит, базиран на процъфтяването на йероглифите, който в същото време ръководи хората към един мирен, стабилен и по-добър свят.
(сп. Qingnian Wenzhai)
