За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
Традиции и обичаи на етническите групи в Китай за Пролетния празник
2019-02-12 10:50:17 cri

Пролетният празник, или Китайската нова година, е най-важният за китайците. Всяка етническа група има свои обичаи и традиции свързани с него. „Културна панорама" ви запознава с обичаите на няколко от относително големите етнически групи в Китай.

Резултатите от преброяването на населението през 2010 година показаха, че представителите на монголския етнос в Китай са почти 6 милиона и заемат 0,45% от общото население на страната. Те обитават главно Синдзян-уйгурския автономен район и провинциите Гансу и Цинхай.

Монголците започват да се подготвят за предстоящата нова лунна година още на 23-ия ден от 12-ия лунен месец. Те приготвят различни пържени храни и придават изключително значение на тези, които ще поднесат на боговете. Монголците, също като етноса Хан, правят дзяодзъ (китайски пелмени). Последният ден от годината е най-веселият - всички се обличат в нови дрехи, молят се пред статуите на Буда преди обяд и след това лепят на вратите ленти със специални куплети. След като залезе Слънцето, те поставят пред къщата килим с различни храни и алкохол, като по този начин почитат предците преди да седнат на масата. По време на вечерята младите трябва да налеят от алкохола на по-възрастните, за да изпратят старата година и посрещнат новата. В новогодишната нощ всяко семейство приготвя специално ястие, което монголците наричат Шоубаожоу (т.е. месо, което се яде с ръце), както и дзяодзъ и други тестени ястия. Китайската нова година е празник, на който всички членове на семейството трябва да са заедно. Всеки се прибира по родните места при роднините си. На първия ден от лунната година монголците ходят на гости при приятели и роднини и им носят сини хади и алкохол, а вторият е най-благоприятният за цялата година. Наричат го Ден на успеха. Вечерта монголците гледат звездите и Луната, защото вярват, че това ще ги направи по-енергични и ще им носи късмет през цялата година.

Етническата група Бай в Китай наброява почти 2 милиона души и заема 0,15% от китайското население. Те живеят главно в автономната околия Бай в провинция Юннан.

Байците започват празненствата в края на последния лунен месец, също като ханците. Те колят прасета, мариноват месото, правят от него шунка и други специфични храни. В навечерието на Пролетния празник те сами пишат и лепят ленти с куплети на вратите. Вечерта всички се събират вкъщи около трапезата. На масата трябва да има риба с кисело зеле, уловена в езерото Ърхай. В китайската култура рибата е символ на благополучие, затова е задължително ястие на новогодишната трапеза. Друг важен специалитет за байците са сладките топчета от лепкав ориз, които са като пожелание за сладък живот през новата година. В празничните дни хората пускат пиратки и фойерверки, свирят на рог, бият барабани и танцуват в центъра на селата. Танците с дракони, също и „разходката на Бога на богатството из селата" са неделима част от обичаите и всяко семейство ги приема като пожелание за късмет и щастие през настъпващата година.

Преброяването на населението през 2010 година показа, че представителите на етническата група Сибо в Китай са 190 хиляди и заемат 0,0143% от цялото население на страната. Те населяват главно провинциите Ляонин и Дзилин и Синдзян-уйгурския автономен район.

Сибо е една от етническите групи в Северен Китай, които най-рано започват да се занимават със земеделие. Те също празнуват Пролетния празник и имат свои специфични традиции и обичаи. В навечерието на новата лунна година всяко семейство коли прасе и приготвя различни специални ястия. Независимо къде се намират, всички членове на семейството трябва да се приберат у дома за новогодишната вечер и заедно с роднините да седнат на трапезата. Тъй като омъжените момичета обикновено не се връщат при родителите си, затова цялата вечер в къщата трябва да гори лампа, свещ или фенер, с което да се напомня за тях.

От първия до петия ден на първия месец от лунната година хората палят благовония пред статуите на предците и всеки ден правят по три поклона пред тях. На първи, третия и петия ден се ядат дзяодзъ, а на втория и четвъртия - ориз със зеленчуци, бяло месо, наденици и други лакомства. Затова те трябва да се приготвят преди празника.

Етническата група Хъджъ според данните от преброяването през 2010 г. се състои от 5354 души, които живеят в равнината между реките Хейлундзян, Сунхуадзян и Усуридзян и в подножието на планината Уандашан.

Представителите на етноса Хъджъ чакат с нетърпение Пролетния празник, защото той е повод за радост и веселие. В навечерието те приготвят ястията за новогодишната вечеря, изрязват цветя от червена хартия и ги лепят на прозорците, правят фенери, отправят молитви към боговете. Те не спят цялата нощ, мъжете пият алкохол, жените готвят, а децата се забавляват с различни игри.

На първия ден от новата лунна година всички се обличат в кожени дрехи, на които са бродирани цветя, геометрични фигури и птици. Децата първо честитят новата година на възрастните членове на семейството, след което ходят на гости на близки и роднини. Организират се различни забавления и състезания. Любими на децата са ските, стрелбата с лък и футбола на трева.

Всички представители на етническата група Хъджъ са гостоприемни. Те гощават гостите си с риба. Най-известният им специалитет се приготвя от хайвер от сьомга. В празничните дни трябва да се ядат също дзяодзъ и сурова риба. Те имат обичая да не ядат остатъците от вечерята, а да ги оставят за по-късно след празника.

Според преброяването от 2010 г. 400 хиляди души от етноса Гаошан живеят в провинция Тайван, а малко над 4 000 населяват крайбрежните провинции Фудзиен и Джъдзян.

Обичаите и традициите на хората от етническата група Гаошан са съвсем различни от тези на другите етноси в Китай. В навечерието на лунната нова година цялото семейство се събира около кръгла маса, на която е поставен котлон с тенджера с вряща супа, в която се пускат месо и различни зеленчуци. Този вид ястие в Китай се нарича хуогуо. Ако отсъства някой от семейството, се оставя един стол празен и на него се поставят негови дрехи. Това означава, че той им липсва.

Хората от етноса Гаошан са със свободен дух. В празничните дни те колят добитък, черпят гостите и танцуват. Най-любимото им ястие са топчетата от лепкав ориз.

Етносът Ли живее в Южен Китай, предимно на остров Хайнан. С почти милион и половина представители, той заема 0,11% от китайското население. Етносът Ли празнува на първия ден от Новата лунна нова. Преди това те чистят, ремонтират къщите си, готвят и шият нови дрехи. Последния ден от отминаващата година се къпят и обличат новите премени, след това поднасят храна и алкохол пред статуите на предците и започват гощавката.

На първия ден от новата година възрастните остават вкъщи и пускат само децата при близките и съседите. На втория ден те вече могат да излязат и да честитят на другите. Домакините трябва да почерпят гостите с пилешко месо, което е израз на високо уважение към тях. Хората от етноса Ли имат една поговорка, която гласи: „няма гощавка без пиле". Друг обичай през първите дни на новата лунна година е да се ходи на лов в планината или да се ловят скариди в реката. Празненствата приключват чак на 15-ия ден от първия лунен месец.

Корейската етническа група в Китай наброява 1 830 000 души, които живеят в автономната околия Янбиен в провинция Дзилин.

За Новата лунна година корейците украсяват къщите и улиците. Те я започват с поклон пред предците, което е най-важната част от празненствата. След като честитят Новата година, те танцуват, децата пускат хвърчила, ритат дзиендзъ (прилича на перцето за бадминтон), карат кънки на ледената пързалка.

Домакинките приготвят новогодишната трапеза, на която трябва да има ястия от лепкав ориз, а най-големите специалитети са супата от месо и оризовата торта. Възрастните често питат децата, колко чинии супа са изяли, което означава на колко са години.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China