20190205wh

Известният китайски актьор Чън Дзиенбин (陈建斌) има една мечта - да стане кинорежисьор. През 2015 г. първият му филм „Един идиот" (《一个勺子》) тръгна по кината и получи няколко големи награди на различни кинофестивали в страната и чужбина. Той бе режисьор на филма и изигра главната мъжка роля. През последните години често гледахме Чън Дзиенбин в различни сериали, но три години го нямаше в киното. През ноември той отново се снима във филм, където бе в главната мъжка роля. Това бе „Хладнокръвни чудаци" (《无名之辈》). Относно това Чън каза следното: „За мен и за зрителите в сериалите вече няма нищо ново. Трябва да обърна по-голямо внимание на киното." През 2018 г. Чън Дзиенбин отбеляза 20-та годишнина от получаването на магистърска степен от Централната академия за драма в Пекин. Освен снимките, четенето също се е превърнало в начин на живот за него. Наскоро в интервю за уебстраницата на вестник „Жънмин жъбао" Чън Дзиенбин разказа за живот си.

„Жънмин жъбао": „Хладнокръвни чудаци" е първият Ви филм след „Един идиот". С какво Ви привлече той в началото?

Чън Дзиенбин: На мен много ми хареса първия филм на кинорежисьора Жао Сяджъ „Лудостта" (《你好，疯子》). Той се интересува от хората от по-ниските слоеве на обществото и във филмите си иска да покаже своето разбиране за живота. Според мен един добър филм не е достатъчно да бъде само забавен, той трябва да обръща внимание и на хуманизма. Освен това Жао Сяоджъ, също като мен, харесва ирландския писател Самюъл Бекет. Заради всичко това реших да си сътруднича с него."

„Жънмин жъбао": Какво е разбирането ви за вашия герой във филма „Хладнокръвни чудаци" Ма Сиенюн?

Чън Дзиенбин: Поради нещастията в семейството на Ма Сиенюн настъпват промени в отношенията с дъщеря му и по-малката му сестра. Той иска да си върне авторитета на баща и да докаже способностите си пред своята дъщеря. Надява се животът да бъде отново такъв какъвто е бил в началото. Но това е невъзможно и неговите усилия са напразни. Това, което ме привлече в него, е силният дух да полага усилия без значение дали ще доведат до успех. Той знае, че резултатите няма да са добри, но въпреки това продължава да преследва своите стремежи. Той е наясно със същността на живота, но продължава да се бори със съдбата и да отстоява достойнствата си.

„Жънмин жъбао": На какво ще наблегнете в бъдеще – на сериалите или филмите?

Чън Дзиенбин: Сега живеем в епохата на филмите. Предпочитам да се снимам повече в киното. Участвах в доста сериали и сега често се питам каква роля бих избрал да играя в един нов сериал. Не само аз, но и зрителите, вече губят интерес към тях. В бъдеще ще обърна по-голямо внимание на киното, независимо дали ще играя във филми или ще бъда техен режисьор.

„Жънмин жъбао": През последните години се появиха много качествени филми. Според Вас кои елементи правят един филм добър?

Чън Дзиенбин: Според мен един добър филм трябва да е стойностен и да има ядро. Ако в него няма ценности, независимо колко са красиви сцените, според мен те са просто като снимки. Аз искам да виждам нещо зад тях – истински неща. Според мен филмът трябва да остави нещо след себе си, нещо за размисъл за зрителите. Когато гледам хубав филм, аз се вълнувам. Добрите филми носят повече надежди на хората, карат ги да вярват, че има и други възможности в живота и запалват нова творческа страст.

„Жънмин жъбао": Според Вас кой е най-големият проблем, пред който е изправен китайският филмов пазар?

Чън Дзиенбин: Според мен най-същественият проблем е, че липсват добри сценарии за добри филми. В момента имаме количество, но качеството също е много важно.

Жънминжъбао: Какъв е стандартът Ви за един добър актьор?

Чън Дзиенбин: Добрият актьор може да превърне кариерата си в изкуство. Например традиционният китайски театър, той съществува от дълги години, но едва след появата на майстори като Мей Ланфан и Ма Лиенлян той се превърна в изкуство. С киното е същото. В началото то приличаше на цирк или монтаж, но режисьори като Чарли Чаплин, Бастър Кийтон и Стенли Кубрик го превърнаха в изкуство. Същото е и с актьорите. В началото ги наричаха артисти, но малко бяха тези, които ги определяха като хора на изкуството. След появата на Марлон Брандо и Робърт де Ниро обаче критериите се повишиха и за артистите се заговори като за хора на изкуството. Множество млади актьори днес гледат на тези личности като на пътеводна звезда и незабелязано техните постижения достигат изключителни висоти.

Жънмин жъбао: Много обичате да четете. Посочете няколко от любимите Ви книги?

Чън Дзиенбин: Две от любимите ми драматургични творби са „Вуйчо Ваня" на Чехов и „В очакване на Годо" на Самюъл Бекет.

Жънмин жъбао: Какво влияние оказаха върху вашата кариера книгите?

Чън Дзиенбин: Четенето е мой начин на живот. Преди началото на кариерата ми като актьор, докато учех магистратура, за мен животът бе четене всеки ден. Според мен чрез книгите „можеш да придобиеш богатство, слава и очарователни жени". Единствено книгите могат да те накарат да преосмислиш живота си и да го разбереш.

Жънмин жъбао: Забелязах, че често цитирате Чехов. Вероятно книгите му са оказали огромно влияние върху кариерата Ви.

Чън Дзиенбин: Не знам защо, но чувствам Чехов много близък, като че ли го познавам лично. Прочел съм книги на много писатели, но нямам същото усещане като с тези на Чехов. Мислех си дали това не е заради името на пиесата му „Вуйчо Ваня". Аз имам специално отношение към думата „вуйчо". Написах дори песен, която се казва „Чехов дойде при мен". Когато бях студент, дипломната ни работа бе пиесата „Вишнева градина" на Чехов. Аз бях в главната роля. Драматургията му ми помогна да разбера много неща за моя живот, за моята мъка, затова защо се чувствам толкова тъжен.