20190115wh |
Испанският писател Мигел де Сервантес казва: „Историята ражда истината, води борба с времето, пази миналите събития. Тя е следа от миналото, поука за настоящето и урок за бъдещите поколения."
Проучването на историята преди всичко трябва да отразява истината и да дава справедливи оценки. Двамата автори работят над десет години в България и повече от 50 години се занимават с изследването на Балканите. Опирайки се на достоверни писмени източници, на лично видяното и чутото те ясно разясняват сложната ситуация в района чрез историята му.
Историята е линеен еволюционен процес. „Стогодишната кратка история на Балканите" разказва за периода от упадъка на Османската империя в началото на 20 век до войните в Босна и Херцеговина и Косово в края му.
Балканите се намират близо до Азия, Европа и Африка и имат важно военно значение. Тяхната история е неделима част от развитието на Европа и света. Затова авторите говорят за ситуацията на Балканите в рамките на европейското и световно развитие и точно описват различните роли на държавите в района на международната сцена, например Първата и Втора световни войни, оформянето на „социалистическия лагер", резките промени в Източна Европа и разпадането на бившия Съветски съюз.
След Втората световна война страните на Балканите се разделят на два лагери – социалистически и капиталистически. Въпреки че това е един постепенен процес, източникът му може да се търси в срещата между Сталин и Чърчил на 9 октомври 1944г.
Двете световни войни са израз на една жестока историческа истина - „слабата държава няма думата на световната сцена". Причина за трагедията на Балканите е борбата на интереси между големите сили в Европа. Читателите могат да направят извод, че бъдещето на Балканите до голяма степен зависи от играта между ръководената от САЩ Организация на Северноатлантическия договор (НАТО) и Русия.
Погледнато по хоризонталата, авторите очевидно са вдъхновени от китайските исторически произведения и говорят за важни събития и личности от последните 100 години, без да се спират на ненужното съдържание.
Сред многото исторически събития в района авторите разясняват тези, непознати за младите читатели, например разузнавателната служба на Комунистическата партия, конфликта между Съветския съюз и Югославия, отношенията между Китай и Албания, резките промени в Източна Европа и разпадането на Съветския съюз. А за последните исторически събития, като войните в Босна и Херцеговина и в Косово, те правят обобщения и всестранно подреждат фактите, като помагат на читателя по-добре да разбере ситуацията.
В книгата са представени избрани големи личности от съвременната история на Балканите. Сред тях са „бащата на Турция" Кемал Ататюрк, лидери на комунистическата и работническа партии като Георги Димитров, Йосип Броз Тито, Енвер Ходжа, Тодор Живков, Николае Чаушеску и др.
През последните години в Китай стана популярен терминът „лека история", т.е. историята да се описва правдиво и ярко, за да се привлече интересът на читателите. Такава е и целта на тази книга.
В структурата ѝ авторите са променили традиционния модел за писане на история, като са избрали главна тема за всяка глава, за да направят стила си по-достъпен и ясен.
Авторите обръщат голямо внимание и на естетиката и внимателно избират големите събития и личности през последните 100 години, като ги обединяват в едно цяло.
Традиционното историческо произведение се характеризира с точност, всеобхватност и взискателност. Но от друга страна в него липсват живи и ярки елементи. Затова, опирайки се на три принципа, двамата автори са положили усилия да направят съдържанието на книгата по-живо и интересно. Тя съдържа много увлекателни разкази и анекдоти. Разбира се, когато описва политическата система или икономическата политика, книгата се придържа към традиционния за историческите произведения стил, защото самата тя не е сто процента „лека история".
Като цяло „Стогодишната кратка история на Балканите" има своя специфика, която я различава от традиционните исторически книги, както и от т.нар. „лека история".
В „Стратегии на воюващите царства: Царство Джоу" пише: „Помнете уроците на миналото като поука за бъдещето". Затова си заслужава младите хора и любителите на историята да отделят време и да ѝ хвърлят един поглед на тази книга.