20181218wh |
Песента „Уан Нинмей" от телевизионния сериал „Сън в алени покои" …
Напразно сключени вежди
„ Като цвете вълшебно в неземни селения. Тя е като чист самоцвет без петно и порок пък е той. Да речем, не ги свързва чудесна съдба, ала що в тоя свят за любов ги е сбрало? Ако кажем, че орис е сплела съдбите им, то защо най-накрай любовта им без плод е? Тя въздиша и жали без полза, той напразно се мъчи в тревоги. Тя луна е, огледана в езеро,той е цвят в огледало съзрян. Как очите ѝ могат сълзи да изливат без потокът да спре от есен до зима и от пролет до лято!"
Драги приятели, чухте част от българския превод на един от класическите китайски романи „Сън в алени покои". В днешната рубрика „Културна панорама" ще ви представя първия и единствен засега българин, превел романа от китайски на български.
Петко Хинов е роден в семейство на лекари в Пловдив в началото на 70-те години на миналия век. Той е малко срамежлив, когато говори с непознати, по характер е сдържан, но интелигентен. Всичко това би накарало човек от Изтока да го оприличи на учен човек.
„Защо избра китайския език?" Хинов се засмя на този въпрос, защото почти всеки му го задава. Китай и България ги делят хиляди километри, поради различни причини контактите и обменът между тях бяха прекъснати в продължение на много години и едва след 80-те отново бяха възстановени. Можем да твърдим, че освен старото поколение китаисти, Петко Хинов е сред първите в България, които се посвещават на китайския език след основаването на Китайската народна република и началото на политиката на реформи и отваряне на Китай.
„В юношеските години у мен пламна интерес към източните бойни изкуства, ала първите стъпки за изучаване на китайски език предприех, след като гледах китайския филм „Манастирът Шаолин" и бях запленен от смайващите умения на китайското кунг-фу и красотата на нежната китайска народна песен."
Може би този прекрасен китайски филм прави дълбоко впечатление на българския младеж. Петко Хинов избира да учи китаистика в Софийския университет, което се превръща в солидна основа за бъдещата му кариера.
През 1996 г. Хинов завършва магистратура в специалност „Китаистика" на Софийския университет. Но веднага се сблъсква с реалността и разбира, че в България няма работа с китайски език. За да си изкара прехраната, той работи в църква, преподава и записва аудио книги.
„Дори при най-големи трудности аз не се отказвах от своята мечта, не изоставях изучаването на китайския език и продължавах да уча, четейки вместо книги големия китайско-руски речник и тълковния речник на китайския език, за да прониквам все по-дълбоко в китайското слово."
Но той не се отказва от китайския език и през свободното си време превежда „Избрани стихотворения на Сю Джъмо". Макар че преводът му не е издаден, за Хинов той е много ценен, защото е първата преведена от него книга. Любовта му към китайския език и преследването на мечтите му помагат да преодолее най-трудните години в живота.
От „Сбогом на Кеймбридж" Тихо-тихо от тук заминавам както тихичко бях и дошел – тихо-тихо им махам – прощавайте своде западен, облаци бели…
Възможностите в крайна сметка не изоставят упоритите хора. През 2008 г. Петко Хинов най-накрая е назначен на работа като учител в едно средно училище в южната китайска провинция Гуандун. Там не само започва да се реализира мечтата му, но и намира любовта в лицето на Сяо Ли, която го разбира и подкрепя. През 2011 г. Хинов и китайската му съпруга заедно се завръщат в България и с това официално започва кариерата му като преводач.
Тук трябва да споменем и директора на издателството „Изток-Запад" г-н Любен Козарев, който в известна степен променя съдбата на Хинов. Издателството „Изток-Запад" е сред малкото в България, които издават литературни произведения от далечна Азия. Въпреки липсата на преводачи от китайски език, г-н Козарев не се отказва от мечтата си да издава книги на китайски автори. Когато се запознава с Петко Хинов, той е уверен, че е дошъл моментът да я реализира.
„Петко Хинов е талантлив в превода. Неговите преводи са точни и гладки и читателите ги харесват. За мен е чест, че имам възможността да предоставя една платформа за обмен между източната и западна култури."
Задълбоченото владеене на китайския, особено на старокитайския, и любовта на Хинов към превода правят дълбоко впечатление на Козарев. Той веднага решава да го покани да работи за тях и да превежда литература от китайски.
След като решава въпроса с прехраната, Хинов вече може да се посвети на превода. За да се откъсне от външния свят, той и съпругата му напускат София и отиват в родния му град Севлиево. Там те живеят спокойно, жена му отглежда кокошки и зеленчуци в просторния двор и междувременно помага на Хинов в събирането на необходимата за преводите информация. А Хинов прекарва деня сред различни китайски книги, вглъбен и посветил се изцяло на превода.
„Петко е роден за преводач. Той посвещава цялото си време на превода. Много често децата не го виждат, макар и баща им всъщност да е по цял ден вкъщи."
От думите на съпругата му личи, че тя одобрява това, с което се занимава Хинов и се гордее с него.
Щастливият семеен и спокоен живот, както и подкрепата от издателството, допринасят за излизането на редица известни древни и съвременни китайски литературни произведения на български език. Сред тях са „Тридесет и шестте стратегеми", „Нощни разговори край огнището", „Чудните дела на съдията Бао", „Бит и душевност на моя народ", „Уморен да се раждам и да умирам", които са търсени от българските читатели.
С натрупването на преведени произведения, значително се повишават уменията и нивото на Хинов. Като се добави и отличното му боравене с българския език, той постепенно оформя своя стил, който съчетава сбитост, достъпност, свобода и преследване на оригинална художествена концепция. В същото време бленуваната от много години мечта за преводи, отново запалва сърцето му.
„Да преведа на български „Сън в алени покои" е моята отколешна мечта, това е най-великият китайски роман, произведение с огромно значение за световната литература, и аз още като студент копнеех един ден да го споделя с българските читатели."
„Сън в алени покои" е ярка перла в историята на китайската класическа литература, романът е мечта на всеки китаист, който се занимава с преводи. До момента той е преведен на над 150 езика, като при 20 от тях всичките му томове. Но нивото на превода не винаги е добро.
Българският издател Любен Козарев даде високо оценка на българския превод на „Сън в алени покои".
„Много съм развълнуван. Винаги съм мечтал, че един ден ще излезе и българския превод на този литературен шедьовър. Според мен това е и мечтата на всеки китаист в България от дълги години насам. Трудно е да повярваш, че една мечта се е сбъднала. Преводът на Петко Хинов откри нова страница в история и със сигурност ще се помни от поколенията."
Ученият Тан Джун от Института за чужди езици към Югозападния университет Дзяотун от дълги години изследва преводите на различни езици на „Сън в алени покои". Той каза, че отдавна е забелязал превода на Хинов заради неговия език и сравнително млада възраст, и има големи очаквания към българския вариант на романа.
„Аз лично се занимавам с проучването на преводите на „Сън в алени покои" на непопулярни езици, особено на тези от Източна Европа. Бях много заинтригуван, когато разбрах, че романът е проведен на български език."
Въпреки че не говори български, със своите умения по руски и богати знания за романа, Тан Джун успява да прочета първия том на превода и му дава висока оценка.
„От гледна точка на художествената стойност на романа и неговото популяризиране в чужбина, както и излизането на китайската култура зад граници и изграждането на инициативата „Един пояс, един път", българският превод е много ценен. С нетърпение очаквам да видя превода на целия роман."
Очевидно е, че Тан Джун оценява превода на Хинов, особено адаптацията му на романа. Според него той ефективно е разрешил проблема с различията в разбирането, когато се превежда от един език на други и съществува голяма разлика между културите, традициите и обичаите.
Според Тан Джун, Хинов е успял да свърже епохата, в която се развива действието в романа „Сън в алени покои" с периода на Второто българско царство, което помага на българските читатели по-лесно и правилно да разберат сюжета, както и епохата. Това е уникална специфика в превода на Хинов.
По време на своята работа Хинов не използва преводите на други езици, дори избягва да ги чете. Вместо това препрочита оригинала много пъти, както и анализи върху него. Когато има въпроси, той се обръща за помощ към китайци, които се занимават с изследването на романа. Негов консултант по превода е проф. Сун Уейкъ, който го нарича „посланик на културния обмен" и определя работата му като чудесна.
„В целия процес на превода Петко Хинов полага огромни усилия. Според мен той е посланик на културния обмен и приятелството между Китай и България. Неговата работа е изключителна и забележителна."
Петко Хинов не се притеснява, че културните различия между двете страни ще попречат на читателите да разберат романа.
„Никога не съм се притеснявал дали читателите ще разберат тази книга напълно – тъй или иначе, различията между културите ни са налице, но те не са тъй огромни, че да станат пречка за разбираемия прочит на „Сън в алени покои" на български език."
Преводът на Петко Хинов отвори прозорец за българските читатели, които обичат китайската литература, и ги въведе в света на източната традиционна култура.
„Прочела съм английския превод на романа, сега имам и българския, наистина е чудесен. Прочетох първия том на един дъх и с нетърпение очаквам втория и третия."
„Още от дете много харесвам литературата на Изтока. Отдавна чета преводите на г-н Хинов, например „Тридесет и шестте стратегеми", „Чудните дела на съдията Бао" и „Уморен да се раждам и да умирам". Още не съм прочела „Сън в алени покои". Разбрах, че е издаден и непременно ще си купя книгата."
Петко Хинов започва превода на романа в края на 2011 г., в момента е завършил първите 60 глави. Относно трудностите и проблемите по време на превода, той е много спокоен, защото е подготвен за тях.
„Началото е винаги най-трудно, ала от друга страна, колко е по-трудно нещо, толкова е то за мен са по-интересно: трудностите укрепват волята ми да се справя с тях."
Успехите и приносът на Петко Хинов за двустранния културен обмен срещат одобрение и от китайското правителство и съответните институции. През 2015 г. и 2017 г. той два пъти идва в Китай на специализация и за участие в симпозиуми като български представител сред „Стоте млади китаисти", поканени от Министерството на културата на Китай. От там специално организираха беседа, на която той дискутира с експерти въпроси, свързани със „Сън в алени покои". Пекинският университет за чужди езици и Университетът за езици и култура в Пекин го поканиха да изнесе лекции относно неговия превод. Издателството към Пекинския университет за чужди езици го назначи за директор на редакционния отдел за темите свързани с Китай. През 2017 г. Петко Хинов бе удостоен с 11-та Награда за особен принос към разпространението на китайската литература.
Бившият съветник по културата в китайското посолство в София Ин Яли също даде висока оценка за приноса на Петко Хинов за културния обмен между Китай и България.
„Петко Хинов запозна българските читатели с много класически китайски литературни произведения, едно от тях е и романът „Сън в алени покои". Неговият принос за взаимното разбирателство между двата народа и културния обмен между двете страни е много важен. Разбира се, като посланик на двустранния обмен, Хинов не е сам. Много са хората като него, които работят за културния обмен между Китай и България и постигнатите резултати са плодотворни."
Ин Яли обясни, че през последните години в България са представени редица китайски литературни произведения. Освен „Сън в алени покои", това са „Пътешествие на Запад", „Чудните дела на съдията Бао" и книгите на Ю Хуа и Мо Йен. Преводите им бяха посрещнати с голям интерес от българските читатели и се превърнаха в нещо ново в културния обмен между двете страни.
През последните години издателството към Пекинския университет за чужди езици пусна на пазара редица автори от Централна и Източна Европа, сред тях са и няколко български.Като част от стратегическото сътрудничество между издателството на Пекинския университет за чужди езици, следващата година Петко Хинов ще завърши превода на третия том на „Основни понятия в китайската мисъл и култура" и междувременно ще продължи с този на последния том на „Сън в алени покои".
„Макар преводът на третата книга от поредицата „Основни понятия в китайската мисъл и култура" да забавя малко четвъртия, последен том на „Сън в алени покои", работя по строг план – отначало завършвам трети том на „Основни понятия…", сетне захващам сериозно последния том на „Сън…", от който вече съм превел до половината първата (91-ва) глава."
Петко Хинов планира да завърши превода на целия роман „Сън в алени покои" през 2019 г. и да го посвети на 70-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между Китай и България, както и на 70-та годишнина от основаването на Китайската народна република.
„За повечето българи Китай е една твърде далечна страна и малцина са, които я разбират и познават. Откак Китай започна своята реформа и политика на отворени врати, там станаха смайващи промени. След навлизането в новото столетие, отношенията между България и Китай стават все по-задълбочени и всестранни и едно съществено измерение в тях е взаимното ни културно опознаване и сближаване."
През 2013 г. в речта си в казахстанския университет „Назарбаев" китайският председател Си Дзинпин посочи:
„Отношенията между държавите зависят от близките отношения между народите. Трябва да се получи подкрепата на хората, да се засили приятелският обмен между народите и да се увеличат взаимното разбирателство и традиционна дружба, с цел полагане на солидна човешка и социална основа за регионалното сътрудничество."
За да се осъществи тази велика историческа задача, е необходимо участието на повече млади хора, заети с културния обмен между държавите. Навярно успешният пример, който дава Петко Хинов, ще привлече повече отлични специалисти да се посветят на транскултурния обмен, да закрепят сътрудничеството между народите на Китай и страните от Централна и Източна Европа, за да се гарантира успешното реализиране на инициативата „Един пояс, един път"!