20181211wh |
„Не мога да забравя тази вечер, не мога да забравя тази вечер, независимо дали съм на края на света или на остров в морето……"
Когато говори за песента, тя не може да се сдържи и запява: „Ако не беше епохата на реформа и отваряне, нямаше да съм това, което съм днес."
През 1980 г. песента на Ли Гуи „Любов към родния край" се определя като „първата поп песен в новия период за континенталната част на Китай". В началото има известни спорове до успеха ѝ през 1983 г., когато бе включена в програмата на Китайската централна телевизия за Пролетния празник. Ли Гуи и нейната песен „Любов към родния край" се превърнаха в „сянка" и „глас" в сърцата на хората. Песента се появи с епохата и стана като сигнална ракета за реформата и отварянето към света. Преди това мисленето на хората бе по-затворено и липсваше разбиране за посоката на развитие в изкуството и изпълненията на песни. А след реформата много творци тръгнаха по стъпките на епохата и разкрепостиха мисленето си, отстояваха вика на сърцата, опитваха различни методи и сътвориха „Любовта към родния край".
„Твоят глас, твоята песен, завинаги остават в моето сърце……" Текстът на песента е насочен към хората, изпълнен с дълбоки чувства, аранжиментът е за ударни, електрическа китара и други съвременни инструменти. В нея го няма предишното напомнящо на оперно пеене, а Ли Гуи влага цялата си душа в изпълнението. В онези години има спорове, че този начин на пеене не отговаря на основните течения. Но има и такива, които го подкрепят. „Тогава всеки ден получавах много писма от зрителите от цялата страна, те ме насърчаваха да продължа да пея и това бе моят стимул да продължа.", разказва певицата. Благодарение на зрителите тази песен окончателно заема своето място в телевизионната програма за Пролетния празник. От тук се вижда, че споровете около „Любов към родния край" са борба между новите и стар идеи за изкуството, а успехът ѝ е като апел на народа за изкуство в новата епоха.
„Всяка година, когато изпълнявам песента „Не мога да забравя тази вечер", очакванията са съвсем различни."
„Не мога да забравя тази вечер" е песен, която Ли Гуи изпълнява всяка година в програмата на Китайската централна телевизия на Пролетния празник от 1984 г. насам. Тази година също не прави изключение. Ли Гуи каза: „При първото изпълнение на песента бях изпълнена с надежди, исках моята родина да се избави от бедността и да процъфтява, а животът на хората да е по-добър. Мощта на държавата се увеличи и аз съм свидетел на бързото ѝ развитие. Спомням си, че за първи път в град Гуанджоу видях пътен възел, което за онези времена беше нещо необичайно. Малко след това в цялата страна се появиха магистрали и нов тип пътни възли, после окачена железница и високоскоростни влакове, имиджът на градовете се промени с бързи темпове. Когато отново запях тази песен и видях големите промени в държавата, почувствах огромно вълнение и гордост. Всяка година пея „Не мога да забравя тази вечер" и очаквам да се събудят различни емоции. Всъщност тази песен не принадлежи само на мен, а на всички зрители и програмата за Пролетния празник. Понякога я изпълнявам с други колеги, но за мен е голяма чест, че бях първият ѝ изпълнител. През 32 от последните 35 години телевизионната програма за Пролетния празник завършва с тази песен. Без нея според зрителите сякаш нещо липсва.
„Имам една мечта", споделя певицата. „Тази година се отбелязват 40 години от началото на реформата и отварянето към света. Тази песен е изпята на 32 програми за Пролетния празник. Надявам се колегите да положат усилия за написването на нова песен, която да е по-добра от „Не мога да забравя тази вечер". Дори предлагам да се казва „Тази вечер не бива да се забравя."
Много от песните на Ли Гуи са известни и са се превърнали в класика, например „Аз и моята родина", „Не мога да забравя тази вечер", „Сестра търси брат си"… Според певицата това се дължи на благоприятните условия през новата епоха, на реформата и отварянето към света, които са като пролет за изкуството и творците. Отвореното мислене и приобщаващата творческа среда насърчават създаването на нови творби. Певците също освобождават скритите емоции и експериментират с разнообразни начини на пеене, жанрове и стилове. Реформата и отварянето към света обогатяват сценичния живот и духа на творците.
„Нашата вяра в културата е пряко свързана с богатството на китайския език."
Ли Гуи не пропуска да отбележи призива на китайския председател Си Дзинпин да се отстоява вярата към културата и китайските традиции да се поддържат живи. „Всъщност нашата традиционна музика е добра, затова трябва да сътворим повече китайски класически поп песни. Нашата вяра в културата със сигурността е свързана с богатството на китайския език."
„Не съм съгласна в текстовете на песните да се включват английски думи. Нашият майчин език не може да бъде заместван от чужд. Това са моят апел и очаквания. Разбира се, ако китайски музиканти пеят в чужбина, може да преведат песните на съответния език, за да може чужденците по-добре да разберат Китай. Не съм против чуждите езици, когато те са инструмент за обмена между нас и външния свят и разширяват хоризонтите, но крайната цел на обмена е да покаже имиджа на Китай пред света. Нашите музиканти трябва съзнателно да използват китайския език и култура, когато творят."
Ли Гуи споделя, че пее вече 50 години и според нея все още не се е усъвършенствала достатъчно. „Изкуството е безкрайно. Може би в някой момент се чувстваме за малко в небесата, но когато погледнем назад слизаме отново на земята. Върховете в изкуството са винаги пред нас, а не в краката ни."
„Музиката е моят втори живот. Моята работа и кариера, пеенето - всичко това е част моя живот с изкуството. Те са сила и енергия за мен и ме придружават толкова години. Няма да ги забравя и до края на живота си няма да се откажа от тях, непрекъснато ще се стремя към нещо ново."
„Надявам се, че в следващите 40 години нашата държава ще стане по-добра и по-силна. Ще имаме по-широки пътища за развитие на изкуството, по-силни кадри и по-качествени творби. Това са моите очаквания и надежди!"
