В 70-годишната си история, най-големият книжен панаир в света, този във Франкфурт, никога досега не е бил домакин на тематично мероприятия, посветено на китайски автор. Тази година и това се случи.

Май Дзя, китайският Дан Браун, представи шпионския си трилър „The Message" на мероприятие на панаира, където в рамките на часове, правата за книгата бяха продаден за повече от 15 държави.

Преди това, романът му „Decoded" се продаде в стотици хиляди копия на 33 езика, една трудна победа за китайските автори, тъй като западните издатели рядко представят преведени романи преди собствените си бестселъри, казва Грей Тан, агентът на Май Дзя.

Един добре написан роман с добре преведена история и топ издател са ключът към успеха на чуждестранните пазари. Накратко казано „всичко зависи от подбора на правилната книга и представянето й на точните хора", добавя Тан.

Читателите по цял свят бяха запленени от шпионските романи на Джон льо Каре и поредицата за Джеймс Бонд на Иън Флеминг. Произведенията на Май Дзя са уникални заради добавянето на китайски щрих в жанра.

В „Decoded" се разказва за сирак математически гений посветил се на криптографията и дешифрирането на кодове, докато „The Message" описва шпионска игра, развиваща се през 40те години.

Май Дзя приписва популярността си сред чуждестранните читатели главно на превода на книгите си. Един добър превод може да вдъхне „втори живот" на романа, казва той.

И двете му книги са преведени от Оливия Милбърн, експерт по древен китайски от Оксфорд. Английските читатели бяха впечатлени от класическата красота и елегантност на изказа в „Decoded". В-к „Економист" в оценката си за книгата пише, че всеки трябва да прочете книгата, а преводът на Милбърн е „съкровище".

Под марката на Май Дзя и силата на езика на Милбърн, чуждестранните издатели очакват „The Message" да се превърне в още един глобален хит.

Май Дзя не е единственият китайски автор, възползвал се от добрия превод. Сайфай романът на Лиу Цъсин „Проблемът на трите тела", преведен от Кен Лиу, донесе на писателя награда Хюго, най-престижната в жанра.

Разбира се самият превод не е задължително да се превърне в бестселър. Необходимо е историята да заинтригува чуждестранните читатели, казват критиците.

В рецензията си за трилогията на Лиу Цъсин „The London Book Review" пише: Това е една от най-амбициозните творби в научната фантастика писани някога". Тя създава един чисто нов свят, описва вселена отвъд триизмерния свят и предвижда катастрофални последствия от опита на човечеството да установи контакт с извънземна цивилизация, казва още изданието.

На книжния панаир във Франкфурт тази година, германската версия на книгата „Тъмната гора" на Лиу Цъсин, втората от трилогията, се превърне в най-обсъжданата на събитието. Почти всяко мероприятие, с участието на писателя, на панаира беше препълнено с хора.

Пътят към световната слава не е лесен. Май Дзя и Лиу Цъсин написаха добри истории. Преводачите пречупиха езиковите бариери. Но литературните агенти са тези, направили връзката с чуждестранните издатели. Те са невидимите ръце, тласкащи китайските автори към глобалния пазар, казват наблюдатели и експерти.

Пътят към световната слава не е лесен. Май Дзя и Лиу Цъсин написаха добри истории. Преводачите пречупиха езиковите бариери. Но литературните агенти са тези, направили връзката с чуждестранните издатели. Те са невидимите ръце, тласкащи китайските автори към глобалния пазар, казват наблюдатели и експерти.

От ключово значение е да се познават хората, които застават зад книгите. Издателският свят е един сложен кръг от издатели, откриватели и литературни агенти. „Създавайте контакти и приятели, изграждайте доверие и марка, така че веднъж продали книгите, да се спокойни, че са в добри ръце.", казва агентът Грей Тан.

До края на 2017, трилогията на Лиу Цъсин с продадени 300 хиляди копия от английската версия, успява да влезе в класацията за бестселъри на Ню Йорк Таймс. Дори бившият президент на САЩ Барак Обама и основателят на Фейсбук Марк Зукербърг са фенове на китайския писател.

Като цяло жаждата на читателите по света за оригинални китайски истории е отражение на глобалния интерес към бързо развиващата се азиатска държава и нейната култура. „Може да уловите пулса на нацията чрез четенето на китайски романи", споделя веднъж Май Дзя. Ако чужденците са готово да седнат и ни изслушат, това е идеалният момент да разкажем нашите истории, добавя Чън.

За да се гарантира дългосрочния успех на китайските истории на глобалния пазар, истинската задача не е да се продават книги, а да се превъзмогнат културните различия между Изтока и Запада, казва Тан, както и да се спечелят сърцата и умовете на читателите.