20181127wh

В доклада от 19-ия Конгреса на ККП генералният секретар на ЦК на ККП Си Дзинпин каза следното: „Без културно самочувствие на високо ниво, без развитието и разцвета на културата, не е възможно велико възраждане на китайската нация." Според Си Дзинпин, културното самочувствие на китайците идва от безкрайно дългата им история, както и от всички отлични произведения на изкуството, създадени в продължение на пет хиляди години и авторите им.

Всяка епоха има своето изкуство и своя дух. Тази година Китай отбелязва 40-годишнината от отварянето към света. По този повод новинарския сайт „Жънминжъбао" подготви специална рубрика със заглавие „Свидетели: Да отбележим 40-та годишнина от отварянето към света, майстори на изкуството разказват своите истории". В нея са поканени да участват видни китайски дейци на културата, които споделят спомени за своята кариера и чрез историите си показват красотата на епохата, на вярата, на духа, на произведенията на изкуството.

В днешната рубрика ще ви представя известната китайска танцьорка Чън Айлиен, която наричат „богиня на източния танц". В процеса на реформи и отваряне към света тя непрекъснато разширява своето изкуство и дейност и продължава да танцува. Нека заедно да разберем какво разказва тя за танцовата си кариера и живот.

Чън Айлиен започва да танцува на 12 години, а сега е вече на 66. „Красавицата Ю", „Принцеса Уънчън", „Сън в алени покои"…….В продължение на десетки години Чън Айлиен участва в много класически творби: „Щом съдбата ме накара да вървя по пътя на танца, значи трябва да уважавам и обичам това, което правя."

След реформата и отварянето към света тя изживява своята втора пролет. Чън Айлиен върви по стъпките на епохата и през 1980 г. прави първия самостоятелен спектакъл в Китай – „Танцова вечер на Чън Айлиен".

През 1979 г. тя е на 40 години. За да получи главната роля в танцовата драма „Принцеса Уънчън", Чън Айлен се упражнява много усилено и развива „претренировъчен синдром". Лекарите я съветват да почива половин година.

Тя обаче е много силна, не пада духом, следи за хранителния си режим и продължава да се упражнява всеки ден. След половин година Чън Айлиен се възстановява и успешно подготвя първия самостоятелен танцов спектакъл в Китай – „Танцова вечер на Чън Айлиен". Тя не само поставя началото на три нови постановки – модерния танц „Мечтата се връща на континента", танца на етническата група Дай „Вода" и „Испански танц за двама", но и самата тя танцува различните роли и използва разнообразни техники от китайския класически танц, балета и народните танци, пресъздава десет роли на жени от древността и настоящето, които са не само на китайки, но и на чужденки. Зрителите са възхитени от нейния талант.

По този повод Чън Айлиен си спомня: „Веднъж чух по телевизията, че един испански танцьор подготвя самостоятелен спектакъл, което ми направи силно впечатление. Това бе първият път, когато разбрах, че един танцьор може да подготви самостоятелно танцова вечер и тогава се роди идеята и аз да направя нещо такова.

През 1980г. нашия театър подготвяше една нова танцова драма, но поради заболяването ми, аз не можех да участвам в нея. За мен това бе като дар от Бога и аз имах достатъчно свободно време да подготвя моята самостоятелна танцова вечер. Планирах 10 номера за нея, сред които „Лунна нощ сред цветя на пролетната река", „Принцеса Уънчън" и други класически произведения, както и три нови. Освен да поддържам художественото ниво, трябваше да помисля и за вкуса на зрителите. Това не бе академичен спектакъл. Той бе предназначен за публиката. Току-що се бях възстановила от заболяването и ми бе много трудно да се кача отново на сцената. В края на спектакъла се разплаках от умора и щастие. Моята самостоятелна танцова вечер се превърна във вдъхновение за китайската танцова индустрия, защото от създаването на КНР в страната нямаше подобно изпълнение. Хората бяха много приятно изненадани и проявиха голям интерес към спектакъла. След това го играх в Шанхай, Нанкин, Шънджън и Хонконг. Тогава бях първия танцьор от континенталната част на страната със самостоятелна танцова вечер в Хонконг."

Когато се заговори за Чън Айлиен, зрителите веднага се сещат за танцовата драма „Сън в алени покои". В своята кариера тя танцува най-много в нея. „За първи път бях в ролята на Лин Дайю през 1981 г., когато бях на 42 години." Първото ми изпълнение бе много успешно и медиите ме определиха като „живата Лин Дайю". През 1997 г., вече на 58 години, Чън Айлиен отново е в тази роля. За да се адаптира към новите естетически нужди на зрителите, тя прави преработка на произведението и изпълнението ѝ отново е зашеметяващо.

Тя разказва : „Обичам всяка изтанцувана роля, но най-дълго танцуваната е тази в драмата „Сън в алени покои", преди всичко, защото творбата е любима на зрителите. За всеки спектакъл и роля полагам много усилия и непрекъснато ги подобрявам. Едва тогава излизам пред публика. Със „Сън в алените покои" също бе така."

„До днес „Сън в алените покои" е играна повече от 700 пъти. През тези години няма голяма промяна и съм запазила основния стил на драмата. Но всеки пъти изпълнението ми е нова адаптация и всеки път има по нещо ново в музиката, сценографията, хореографията, за да се следват промените на епохата и изискванията на зрителите, а не да се повтаря изцяло предишното съдържание. Непрекъснато си напомням, че макар и годините да не щадят човека, то животът на изкуството на сцената може да бъде удължен, особено адаптациите на класически творби. Всеки път трябва да има нов пробив. Що се отнася до моите движения, аз винаги ги обмислям отново. Епохата се променя и изискванията на зрителите също. Няма ги вече предишните дълги спектакли, които бяха над два часа. Днес те не са повече от един час и 40 минути."

Чън Айлиен популяризира националните танци из цялата страна. От 1980 г. насам тя преподава и прави демонстрации. През 1989 г. създава арт ансамбъл на нейното име и тя става негов директор и ръководител. През 1995 г. открива училище за танци „Чън Айлиен". Тя е негов директор и преподава там и днес.

„Създадох арт ансамбъла, за да популяризирам народните танци в страната, а цел на танцовото училище е да продължи танцовото изкуство на китайската нация и да възпита кадри и професионалисти." Чън Айлиен добавя, че от 1995 г. досега са завършили около хиляда ученици и танцуват на своята сцена на живота.

„Преди да преподаваме знания, трябва да възпитаме морални ценности в учениците. Мотото на нашето училище е : възпитаване на добродетели, отдаденост на професията, стремеж към реални резултати, прокарване на нови идеи." Според директора на училището, целта на създаването му е да научи учениците на истински танцови умения и да направи от тях добри хора.

И днес Чън Айлиен все още може да се похвали със стройната си фигура. Питаме я за тайната на младостта и тя се смее: „Нямам никаква тайна. Всяка сутрин работя с децата, следобед съм заета с делата на училището и графикът ми винаги е пълен."

За Чън Айлиен танцът е важна част от нейния живот. „Следващата година аз ще навърша 80 години, ако обърнем цифрите се получава 18. Тази година продължавам да танцувам в „Лин Дайю" и ще продължа да го правя, докато здравето ми позволява."