20181113wh |
Картината му „Таджикска невеста" се определя от арт средите като основоположник на китайската маслена живопис на „неокласицизма". Творбата му „Завръщане на имигрант" чрез западната живопис с маслени бои показва чара на китайския традиционен стенопис. Картината му „Художникът Хуан Пинхун" перфектно обединява китайския пейзаж и западната живопис.
84-годишният художник и бивш ректор на Централната академия за изящни изкуства Дзин Шани полага всички усилия за развитието на китайската маслена живопис. През тези 40 години от реформата и отварянето към света той работи и върви с иновациите, със своята четка отразява разбирането и чувствата си към епохата и обществото.
Тази година се навършват 100 години от създаването на Централната академия за изящни изкуства. Като неин възпитаник, след това преподавател и ректор в продължение на 14 години, най-дългия мандат в историята на учебното заведение, Дзин Шани е силно развълнуван. Докато е начело на академията той прави няколко големи промени: открива специалностите дизайн и архитектура, ръководи строежа на нови сгради на академията и очертава днешния ѝ силует.
Творбата му „Таджикска невеста" обединява китайската традиционна естетическа концепция с европейската класическа маслена живопис. За тази картина Дзин Шани казва: „Нарисувах „Таджикска невеста" през 1983 година. Преди да замина за Европа през 1979г., за да продължа обучението си, мислех, че имам добра основа в рисуването с маслени бои, но когато видях много оригинални картини на класици и съвременни европейски художници и сравних моите творби с техните, забелязах, че не съм достатъчно добър. Независимо от темата и съдържанието на картините, имах проблем с изобразяването. Може би много хора в Китай считат, че са решили този проблем и рисуват много добре. Аз бях един от тях, ако не бях видял тези оригинални картини на Запада, нямаше да забележа, че съществува този проблем."
Обиколката в Европа вдъхновява Дзин Шани за много нови картини.
Той си спомня за обучението в Европа: „Докато учих в Европа, много пъти гледах оригинали, това е много важно. Един поглед не е достатъчен, картините трябва непрекъснато да се съзерцават, тогава може да се определи дали една творба е добра. Родина на маслената живопис е Запада. В нашата страна няма тази традиция и липсваха възможности за контакт с оригиналите. Чрез непрекъснатото съзерцаване творбите на майсторите, художниците могат да се научат да различават качеството на картините. След като се видят много картини, тогава може да се разбере спецификата на маслената живопис и естествено да се рисува добре. Ако искаш да рисуваш добре, най-напред трябва да разрешиш основните въпроси и проблема с изобразяването."
Дзин Шани твърди, че развитието на китайската маслена живопис може да се раздели на три етапа, като периодът от 80-те до 90-те години на миналия век по време на отварянето към света е най-важният.
„Реформата и отварянето към света играят ключова роля в развитието на китайската живопис с маслени бои. Преди това рядко можехме да видим европейски картини, понякога имаше изложби, но за много кратко. А след реформата и отварянето към света, с увеличаването на обмена и контактите между Китай и западните държави, за китайските художници се появиха повече и повече възможности да видят оригиналите. През 1979 г. учих в Германия, Франция, Италия и Испания. Съзерцавах оригиналите колкото искам. Това е от полза за повишаване на собственото ниво и изследването езика на маслената живопис."
Освен това през тези 40 години имахме контакти с картини от различни периоди и стилове от света. Това също оказа влияние върху стиловете и темите на китайските художници от това време. От 1978 г. насам, особено през 80-те до 90-те години на миналия век, промяната в китайската маслена живопис е голяма. Всеки художник твори според своите нужди и характер и се появиха различни жанрове и по-широк кръг теми. Това показва, че реформата и отварянето към света вляха нова сила и енергия в китайската маслена живопис и очевидно стимулираха развитието ѝ.
От реформата и отварянето към света темите на китайската живопис с маслени бои постепенно се обогатяват. Портретите на Дзин Шани са израз на духовния свят на народа. Всеки избира своя тема, свързана с личността и интересите му.
„Преди рисувах картини с много хора и мащабни сцени, но след това забелязах, че не съм достатъчно способен в тази сфера и ми е трудно. По време на Ренесанса на Запад се появяват идеите на хуманизма. По онова време на Запад е много популярно да се рисуват портрети, в религиозните и исторически сюжети в центъра на картината е една личност. „Мона Лиза" на Да Винчи е известна в цял свят. След прекараните в Европа години считам, че портретът е важна част от живописта с маслени бои, защото да се нарисува човек всъщност е най-трудно. Щом разбрах, че за мен е трудно да рисувам много хора и мащабни сцени, реших да се фокусирам върху портрета, за да повиша нивото си."
„Освен това проявявам голям интерес към портретната живопис. Човекът е основен субект на обществото. Чрез портрета на един човек може да се изразят социалните явления и настроения, както и богатия вътрешен свят на обществото. Чрез моята четка създавам имиджа на китайците, за да покажа духа и характера им. Това също е голяма отговорност за един китайски художник."
Дзин Шани прави експерименти и изследвания основно върху портрета, което показва промени в стила му. Например „Цю Циюбай" е по-класическа творба, докато „Художникът Хуан Пинхун" е с елементи на рисунките с туш. Но независимо как се променя стила му, творбите на художника са израз на образа и вътрешния свят на човека.
„Освен това в творбите си често изразявам чувствата си към епохата и обществото. В моята картина „Поглед на изток от стария мост" от 1997 г., италианска монахиня се моли на фона на град Флоренция, но тя гледа настрани. Това е израз на моите чувства от посещението ми в Италия. Това е една от страните с най-силна религиозна атмосфера. Във Флоренция почти няма съвременни сгради. Но по-късно забелязах, че там някои младежи вече не вярват в религията и чрез този портрет исках да изразя този феномен.
В друга моя картина „Пияна", нарисувах японска гейша. В онзи момент исках да изразя някои не толкова добри явления след модернизацията на Азия, сред тях е и пасивното отношение към живота. Затова моите портрети са със сравнително сложно социално съдържание", обяснява Дзин Шани.
