За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Културната интеграция
2018-10-31 10:20:31 cri

Вследствие на влиянието на различните традиционни култури, хората от Запада и Изтока имат различни идеи за самата култура. Тук ще говоря само за три основни момента:

Разлики в модела на мислене

Културата директно влияе върху начина на възприятие на външния свят, при различния културен бекгроунд моделът на мисленето на хората със сигурност е различен.

Нека ви разкажа една история: в един китайски завод, една от машините се повредила, както и да я гледали, не можели да открият къде е причината за повредата, извикали един китайски специалист да я е ремонтира. Специалистът нарисувал един кръг и казал, че проблемът е там. Работниците отворили ограденото място и много бързо отстранили повредата. От завода извадили 100 китайски юана, които искали да му платят за труда, но специалистът казал, този труд не му е коствал много, не струва чак 100 юана, най-накрая взел само 20 юана. Не след дълго в същия този завод се повредила една друга машина, извикали един чуждестранен специалист да я погледне, специалистът оградил с кръгче причината за повредата, работниците много бързо я отстранили. Заводът искал да плати 100 юана като възнаграждение за труда. Специалистът казал, това кръгче струва най-малко 1000 юана. Заводът го попитали как е възможно, едно толкова просто кръгче не може да струва толкова. Нарисуването на кръгчето струва един юан, но да знаеш къде да го нарисуваш струва 999 китайски юана.

Точно в това се състои разликите в моделите на мислене.В западната култура моделът на мислене се придържа стриктно към логическото разсъждение; в източната култура моделът на мислене притежава директна цялостност. Това е една от характеристиките на мисловния модел на източната култура. Китайската култура и най-вече традиционната култура директно влияе върху интуицията на хората, китайците в процеса на опознаване акцентират върху емоцията и опит, в интеракцията с други хора и феномени използва тази емоция и опит при разбирането на другите. С течение на времето, китайците оформят модела си на мислене като притежаващ силно изразени характеристики на неяснота и неточност. При модела на мислене при представителите на западната култура не съществува този тип недостатък. Те не се опитват да догаждат настройките на другите хора, процесът на опознаване на външния свят се извършва през обстойно логическо разсъждение върху него. От позицията на същността на техните опознавателни характеристики те не игнорират индивидуалните разлики, в процеса на опознаване на външни на тях общности те не изхождат от предразсъдъци, с който да схванат цялостната картина, не внасят елемент на емоция.

Например, в Китай ако един човек има възражения към друг човек, в много редки случаи ще изрази тези възражения, много рядко ще бъде директен и прям, по-скоро ще избягва директно да се отнесе към въпроса. Ако шефът ти казва, тук и тук се справяш добре, но.., всъщност това, което истински иска да изрази е частта е след „но" , в която ще каже къде не се справяш добре, дори накрая може да стигне до това да те уволни. Говорейки с китайци, трябва да се научите от голямо количество думи да направите заключение, да схванете това, което в крайна сметка китаецът се опитва да изрази.На запад хората съвсем директно ще изразят своята гледна точка и позиция.

Например, усещането за лично пространство при китайците не е много силно, усещането за колективност е сравнително силно, акцентът пада върху взаимопомощта, съвместните резултати и приятелските отношения. Поради тези особеностите китайците много обичат да научават за щастието, мъките и всички други положителни или не емоции, също така им допада да разказват и да се отпускат пред другите. Западняците държат на личното пространство и конфиденциалност, не разказват на другите много за личните си въпроси, и още повече не харесват вмещателтво от страна на другите. Поради това не разпитват за другите, не разпитват за брачното и семейно положение на другите, най-вече се въздържат да разпитват за възрастта и приходите на другите. Още повече ако отсрещната страна е жена, със сигурност не биха питали за възрастта й. В Китай за близките помежду си хора няма теми-табу, но ако се използват същите езикови навици при комуникацията със западняците, те биха се почувствали неловко и може би дори не биха приели подобен разговор.

Още един пример, уважението и почитанието на възрастните хора е един от традиционните китайски добродетели. Възрастните не само са олицетворение на мъдростта, но зрялата възраст се издига на пиедестал. В Китай ако обръщаш се към по-възрастен, добавяш йероглифа „стар" със сигурност няма да сгрешиш, също така може да се добави допълнителна нотка на уважение, например с „стари майсторе", „стари Джан". На Запад пък ако се обърнете с „стари" към някого, той може да се разсърди. Западняците се чувстват дискомфортно, ако някои ги счита за стари. Някои китайци когато са в чужбина и пътуват в градски транспорт, за да изразят уважаващата възрастните и малките традиция, виждайки възрастен човек ще му отстъпят място, това кара много западняци да се сърдят. В очите на западняците проявата на загриженост и помощ разкрива идеята, че другият е слаб, нещата, които те могат да свършат сами, няма да притесняват друг да ги върши. В България често виждам някои много възрастни хора, с прегърбени гърбове, движат се много бавно по улицата – те обаче сами излизат да пазаруват, сами ходят до болницата, за да се прегледат. Мож би някои от тези хора наистина са самотни възрастни хора, но аз си мисля, че има много възрастни хора, които искат да живеят самостоятелно, не се надяват на специална грижа от страна на другите.

Различия в ценностните системи

Развитието на способността на човека да общува с другите е неразрива част от обществото, тя се изгражда в процеса на социализиране, затова е и в тясна връзка с ценностната система. Ценностната система е критерият за обективна оценка на външния свят. Различните култури имат различни ценностни системи, те направляват хората да различават правилното от погрешното, красивото от грозното, хубавото и лошото. Ценностната система е моралният императив на човека, коректив на поведението и междучовешка философия.Тя не може да бъде отделена от обществото. Ценностите в различните култури са различни, това, което се възприема като правилно и добро в една култура, в друга може да бъде разбрана точно необратно. Разбира се, трябва да изтъкнем, че съществуването тази ценностна система в своята собствена културна система е оправдано, много е трудно да се каже, че тази ценностна система е правилна, а онази погрешна.

Например, източната и западната култура се отнасят по различен начин към хвалебствените и галещи самочувствието на другите думи. В Китай китайците не обичат да хвалят себе си или друг с празни приказки, скромността е сред традиционните китайски добродетели, дори и когато са постигнати резултати и трябва да се приемат похвали, също трябва да се подходи обективно, обикновено китайците казват нещо като: „Не заслужавам толкова висока оценка, въпреки че имам малки постижения, но трябва да продължавам още по-упорито, заедно да вървим напред." Когато се отнасят към висока оценка, дадена им от другите, китайците няма директно да я приемат, в противен случай за тях ще се мисли, че са самодоволни и удовлетворени от вече постигнатото. В западното общество честотата на комплименти и хвалебствени думи е много голяма, например комплиментите за външността на една дама, нейната елегантност и облеклото й е проява на добро възпитание и добри маниери. Този, към когото са отправени комплиментите, на драго сърце ги приема, както и проявява задоволство от комплиментите. Ако в Китай кажеш на една девойка: „много си красива", повечето хора биха си помислили, че имаш скрити неблагопристойни мотиви.

Например отивайки на гости на китайски домакини, те ще обсипят трапезата с впечатляващи блюда. Но когато домакинът те покани да седнеш, може би ще каже :"Днес не сме приготвили много вкусни неща, блюдата са твърде обикновени, просто така да хапнем заедно. " След като си се нахранил, въпреки че вижда колко ти се е усладило хапването, алкохолът е бил пивкав, храната е била засищаща, домакинът може би казал: „Много съжалявам, не Ви нагостих добре." Това със сигурност ще те накара да се почувстваш странно, самият ти ще се почувстваш неловко, да не би някъде да си сгрешил и домакинът да е недоволен от теб, да те е разбрал погрешно. Всъщност ти си разбрал погрешно, това са фразите които китайските домакини посрещат гостите си, това е една скромна култура. И е грешка при разбирането на ценностната система.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China