Икономиката и бизнесът в Китай се развиват със зашеметяващо бързи темпове, а образователната система на тази страна предлага редица възможности за бъдещето на децата. В същото време обаче отправя и големи предизвикателства за учениците и родителите, като голямата конкуренция например. От друга страна правителството полага усилия да рационализира и усъвършенства образователната програма, тъй като се нуждае от добре образована работна ръка, за нови технологични и научни открития, които са основа за по-иновативното развитие на икономиката. Как е структурирана настоящата образователна система в Китай? Лесно ли е да се ученик в една от най-многолюдните страни в света?

Начален курс

Според приетия през 1986 г. закон от китайското правителство всички деца в Китай са задължени да преминат девет годишно обучение. Те тръгват на училище на 6 или 7 години в някои райони. Началният курс на обучение е задължителен и продължава 6 години. Учебната година е разделена на два срока, започва през септември и завършва през юли. Учениците ходят на училище пет дни в седмицата. В учебната програма се набляга на часовете по математика и китайски език, но освен тях се изучават и социални науки, околен свят, морал и общество, музика, рисуване, труд и творчество, физическо възпитание. Чуждият език обикновено е избираем предмет, но в повечето училища вече присъства в учебната програма още от първи клас. За да завършат началния курс на обучение, всички ученици трябва да се явят на изпит по китайски и математика. Той обикновено се подготвя от самото училище под насоките на местните образователни власти. След това следват задължителните три години средно образование.

Среден курс (прогимназия)

Средният курс на обучение (прогимназия) в Китай продължава три години. След това отново следва изпит, който освен предмети като китайски, математика, химия, физика, чужд език, включва и покриване на минималните стандарти по физическо възпитание. Със завършването на прогимназията приключват и деветте задължителни години обучение. След това учениците са свободни да избират дали да продължат в средно общообразователно училище още три години или в професионална гимназия още три или четири години.

Тези, които искат по-късно да постъпят в университет, обикновено предпочитат общообразователните училища, защото там се подготвят за Националните кандидатстудентски изпити или Гаокао (高考), които са като кулминация на положените през 12-те години обучение усилия. Оценката от този изпит е решаваща за бъдещето на гимназистите. Колкото по-висока е тя, толкова по-големи са шансовете им да бъдат приети в по-престижен университет. Гаокао се провеждат само веднъж в годината и провалилите се имат две възможности – или да прекарат още една година в подготовка за повторно явяване, или да се откажат от мечтата си да получат диплома за висше образование и да започнат работа. Затова успехът или провалът на Гаокао се считат за важен фактор, който едва ли не предопределя бъдещето на учениците.

Избралите да получат професия след задължителните девет години обучение, по принцип нямаха право да се явят на Националните кандидатстудентски изпити, но 2000 г. Министерството на образованието им разреши да кандидатстват във висше учебно заведение с технически специалности. След 2 или 3 години обучение там те получават степен бакалавър.

Висше образование

Някои от по-упоритите гимназисти с отлични оценки са сред щастливците, които е много вероятно да бъдат освободени от кандидатстудентския изпит и да бъдат препоръчани на желания от тях университет. Но престижните висши учебни заведения поддържат високи стандарти и следователно изискват наистина високи оценки от бъдещите си възпитаници. Затова конкуренцията сред кандидатстудентите наистина е ожесточена. Според статистиките, през юни 2018 г. 9,75 милиона гимназисти са се включили в Националните кандидатстудентски изпити.

Статистиките също сочат, че през последните повече от две десетилетия броят на студентите в Китай непрекъснато расте. През 1990 г. те са били едва 4% сред младежите на възраст 18 и 22 години, докато през 2014 г. са се увеличили на над 37%. Този бум се дължи на редица фактори, сред които бързо растящата средна класа, икономическата експанзия и политиките на правителството. През 2016 г.китайците с висше образование на пазара на труда са били около седем милиона. Този бум обаче има и някои недостатъци. Затова китайското правителство отправи критики, че фокусът върху престижните университети е твърде голям и това създава дисбаланс в качеството на предлаганото образование в страната.

С отварянето на Китай и глобализацията през последните години китайските студенти търсят и други възможности за трупане на знания и умения. Много от тях избират да продължат висшето си образование в чужбина, като сред най-предпочитаните дестинации са американските и европейски университети.

Дипломата за висше образование – залог за по-добър живот

Милиони младежи в Китай трупат упорито знания с убеждението, че образованието е златен билет за по-добър живот. Китайското правителство също непрекъснато полага усилия, за да образова подрастващото поколение. Според статистиките на Министерството на образованието, 99% от децата в училищна възраст са завършили задължителното деветгодишно образование. Но въпреки това все още съществуват някои разлики в качеството на обучение в селата и градовете.

Учениците от Шанхай например през 2012 г. бяха сред първите в Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), тест, който оценява уменията за четене, математика и научни знания на 15-годишните от 65 държави. Изглежда, че китайските ученици, особено тези от големите градове, са високообразовани бъдещи професионалисти. Но в по-малките населени места за образователната среда има още какво да се направи. Там за разлика от градовете образователните ресурси все още недостигат. За много от селските деца завършването на университет е единственият начин да променят съдбата си и да заживеят по-добре. След дипломирането те търсят работа в градовете и обикновено се установяват там.