20180904wh |
Всяка епоха има своето изкуство и своя дух. Тази година Китай отбелязва 40-годишнината на отварянето към света. По този повод новинарския сайт „Жънминжъбао" направи специална рубрика със заглавие „Свидетели: Да отбележим 40-та годишнина от отварянето към света, майстори на изкуството разказват своите истории". В нея са поканени да участват видни китайски дейци на културата, които споделят спомени за своята кариера и чрез историите си показват красотата на епохата, на вярата, на духа, на произведенията на изкуството.
В днешната рубрика ще ви представя директора на Забранения град Шан Дзисян. През 1978 г. в той работи и няма възможност да учи. 40 години по-късно обаче той вече е един от пазителите на Забранения град. Сега Шан Дзисян ръководи бившия императорски дворец, който днес е превърнат в музей от световна класа. Мечтата му е да го съхрани цялостен и съвършен за поне още 600 години.
„За мен 40-те години след отварянето на Китай към света бяха най-важните в живот ми." Шан Дзисян има предвид реформите и говори за тях с дълбоко чувство на уважение. Неговият живот се променя именно поради отварянето към света.
През 1978 г. реформата дава на Шан Дзисян скъпоценната възможност да учи в университет, да специализира в чужбина и да получи докторска степен.
Израсналият в традиционния тип къщи за Китай („съхъюан"), Шан Дзисян никога не си е представял, че ще работи в „най-големия в света съхъюан" – Забранения град. Той започва работа там, когато е на 58 години и в последствие се превръща в един от пазителите на императорския дворец.
„През тези 6 години всеки един ден за мен бе специален. Трябва да призная, че да си директор на Забранения град е голям риск, защото всяко едно нещо трябва да бъде обмислено предварително."Днес посетителите, които искат да видят експозициите на музея, са безбройни и се налага техния брой да бъде ограничаван, но от друга страна отворените за тях зони непрекъснато се разширяват. След тези 6 години Забраненият град вече не е просто една популярна туристическа атракция, а място с богата история и приятна атмосфера. Темата на тазгодишния Международен ден на музеите бе изключително близка до народа. Целта ѝ бе да свърже хората и многообразната култура, да ги привлече по иновативен начин в музеите, за да може да почувстват културната атмосфера там, да получат по свежи преживявания и да споделят своите богати впечатления.
„Ако трябва да обобщя натрупания в Забранения град опит, според мен най-важното е създаването на удобства за посетителите. Аз поставям себе си на мястото на един обикновен посетител и всеки ден се разхождам из двореца. Така разбирам къде са необходими промени." Шан Дзисян определя себе си като „най-добрия екскурзовод" на Забранения град.
Ако искате да разкриете стара история пред обикновените зрители, особено младите, тогава трябва да се изразявате по жив и обичан от хората начин за класическата култура. Нови форми, жив език, богато съдържание, положителна енергия - това са важните неща, на които трябва да се набляга, когато се разказва за китайската история. Успехът на нашите проекти се дължи на богатите и разнообразни културни фактори и ресурси на Забранения град, които имат връзка и със съвременния живот на хората. Това непрекъснато предоставя духовна храна и така Забраненият град върви стабилно към бъдещето.
„Как Забраненият град да предоставя услуги на посетителите? Аз бих обобщил с осем думи – искрено, чисто, спокойно, с майсторство, удоволствие и усмивка, с приятелско чувство и гостоприемство. Основното е музеят да изисква от служителите да са по-хуманни, за да може културните ресурси на Забранения град да влязат в реалния живот на хората. За нас това е основно правило в управлението на музея."
През последните години в Забранения град се случиха две интересни промени. Първо, в миналото 80% от посетителите пропускаха много от експозициите, докато сега 80% от тях не ги заобикалят, независимо дали са специални или постоянни. Всеки ден пред всеки от експонатите се трупат тълпи от хора. По време на почивни дни пред входа има дълги опашки, което в миналото се случваше много рядко. Освен това преди младите посетители бяха сравнително по-малко, около 30%. А сега е точно обратното. 70% от тях са младежи. Така можем да твърдим, че бившият императорски дворец наистина се е превърнал в музей.
По думите на Шан Дзисян, културните продукти са един от начините за популяризирането на двореца. С копия на съхраняващите се там културни реликви хората се доближават до живота на императорите.
Това е не само търговска тактика, но и начин да се популяризира древната култура. „Надяваме се повече хора да отнесат културата на Забранения град в домовете си. Ние свързваме културните продукти с атмосферата на древните архитектурни сгради", разказва Шан Дзисян.
Освен това културните продукти трябва да удовлетворяват и естетическите нужди на хората, да са съобразени с различните социални групи и интереси. Например с приложението за деца от 9-11 години „Един ден на императора" може да се проследи какво е правел „синът на Небето" в рамките на едно денонощие. Така вероятно децата ще се научат да разпределят времето си по-ефективно и рационално.
„Хиляди пъти съм обикалял из Забранения град, прочел съм хиляди книги за него и хиляди пъти съм разказвал за него, но няма да се изморя и ще продължа да го правя." казва Шан Дзисян.
Много медии правят репортажи за „забавните културни продукти" на музея. Всъщност те заемат едва 5% от всички продукти. В края на миналата година музеят е разработил 10 500 продукта, голяма част от които са свързани с културата и съвременните технологии. Те излизат от Забранения град и отиват при хората.
Забраненият град обмисля как в бъдеще да свърже ежедневието с културата и се надява иновациите да свържат културното наследство с живота и нуждите на съвременните хора. Целта на музея е чрез културните иновативни продукти да свърже традиционната култура и нуждите на посетителите, да добави повече елементи от Забранения град в тях, като в същото време следва спецификата на епохата. Идеята е те да са по-практични и по-екологични, и разбира се на по-ниска цена.
