20180828wh |
През април в Пекин духа приятен ветрец – хубаво време за пускане на хвърчила. Затова както над площад "Тианмън", разположен в центъра на Пекин, така и над малките площади в различните квартали, навсякъде се виждат хвърчила във формата на лястовица, пеперуда, орел, дракон и др. По технология, хвърчилото обикновено е направено от хартия. Но някои модерни хвърчила са направени и от найлон. В сравнение с хвърчилата от найлон, художественото оформление на традиционните хартиени хвърчила е специфично. Те са направени от хартия с ярки цветове и имат художествена и културологична стойност.
Производството на хвърчила в Китай има над 2000-годишна история. Пекинските кореняци, които често пускат хвърчила, добре знаят, че хвърчилото на име Ха е най-известно сред традиционните хвърчила. Това хвърчило е направено от семейството с фамилно име Ха от националност Хуей. Такова хвърчило вече е много известно в Китай. Хвърчилата им са направени от луксозна коприна, със специфични красиви орнаменти, затова са много търсени на пазара.
Г-н Ха Ичин е четвърто поколение наследник на фамилия за производство на хвърчилото Ха. Той запозна журналиста с историята за семейното производство на хвърчилата на име Ха.
"Още преди 160 години, т.е. от времето на императора на династия Цин Гуансюй нашият род започва да произвежда хвърчила. Нашият роден край е околия Хъдзян, провинция Хъбей. Ние сме от националност Хуей. Прадядо ми полага основата за развитие на изработването на хвърчилото"Ха". Той е първият производител на хвърчилото"Ха". А дядо ми е майстор от второ поколение, официално открива своя работилница за хвърчила и оттогава ние започваме да живеем от правенето на хвърчила.
Още в началото на миналия век хвърчилата "Ха"са разпространени в света. Например, през 1915 година четири хвърчила във формата на пеперуда, водно конче, жерав и феникс са експонирани на ЕКСПО в Панама. Те предизвикват интереса и одобрението на посетителите с изящното си художествено изобразяване и получават на изложението сребърна награда.Ха Ичи като майстор от четвърто поколение на хвърчилото"Ха" още от 10-годишна възраст започва да чиракува при баща си и да учи занаята. За разлика от майсторите от предишните три поколения Ха Ичи започва органично да съчетава традиционния начин за производство с модерната международна технология. Производството на хвърчило "Ха" при него е отбелязало ново развитие.
Освен производството на хвърчила като занаят с голямо приложно значение, в Пекин има и много други занаяти - правене на изкуствени цветя от коприна, глинени статуетки, скулптура от тесто и стъклени гроздове. А направата на стъклени гроздове е традиционен занаят в Пекин. Стъклените гроздове се изработват по следната технология: разтопява се стъклото над огън, чрез духане с тръба разтопеното стъкло се преработва в отделни гроздови зърна и те се боядисват в нужните цветове. Накрая се нанизват в грозд и се комбинират с изкуствени листа и мъх. Тогава като се окачи някъде, клиентите не могат да го различат от истински.
Култ на монголците към белия цвят
Драги приятели! Сигурно знаете, че в обширната степ във Вътрешна Монголия живеят главно номадски монголци. Под белите облаци се простира необятната степ, на която тук – там се виждат бели юрти. Около тях пасат стада бели овце. Това е картина на номадския живот на монголците. От картината разбирате, че ежедневието и религиозната им дейност са свързани неразривно с белия цвят.
От горепосоченото описание ще разберете, че вродената обич на монголците към белия цвят е закърмена под въздействието на околната среда и на вероизповеданието, както и на редица легенди за дадената националност. Монголците живеят главно в обширната степ в Северен Китай, с дълъг зимен сезон и голям студ. Накъдето и да хвърлим поглед, се вижда бял сняг. От една страна белият цвят е символ на студа, а от друга – символ и на белотата и чистотата. Монголците никога не усещат дискомфорт от студа, а обратно, те го считат за символ на родоначалника и на небесния бог, издигнат в култ. Сред монголците е разпространено преданието за произхода на родоначалника на дадената националност. Монголското момиче Сажна ни разясни преданието така: "В първата книга за историята на монголците, издадена на монголски език, са включено някои от древните предания, според които монголската националност е рожба от кръстосване на небесния вълк и белия елен. Затова монголците сами се считат за потомци на посочените два вида животни."
Физиолозите считат, че белият цвят като неутрален цвят може да осигури физиологичния баланс на зрението. Зрителният орган е много по-чувствителен към белия цвят, отколкото към другите цветове. Това значи, че белият цвят е много привлекателен. Освен това белият цвят символизира чистота, светлина и справедливост. Професорът Хъ Синлян от Института за национални въпроси при Академията на обществените науки обясни така: "От гледна точка на културата, някои обичаи и нрави също оказват влияние върху националната култура. Това е свързано и с определен цвят, издигнат от монголците в култ, например, кравешкото и агнешкото мляко и палатките са изцяло от бял цвят."
Професорът Хъ изтъкна, че характерът на монголците се обуславя и от обичаите, свързани с конкретен цвят. Монголците от поколение на поколение живеят в степта и водят номадски живот. В резултат на това се формира открит и буен характер на хората от монголската националност. Мотивирани от усета за естетика, те мечтаят за географска обширност и великодушие, естествена обстановка, тишина и покой. А белият цвят със свойствата си като хладнокръвие , спокойствие и чистота отговаря на естетиката им и се харесва на монголците.
Култът на монголците към белия цвят се вижда и в ежедневието им. Например, при поклонение пред бога и при посрещане на гости те често поднасят чисто бяла лента от коприна като подарък, наричана Хада , както и бяла купичка с бяло кобилешко мляко. Монголците обичат особено бели коне и камили и ги считат за талисмани, които могат да им донасят късмет и имот за семействата им.
От палатките на монголците също може да се вижда култа им към белия цвят. Палатките им обикновено са в бял цвят.Такива бели палатки и стада бели овце са в хармоничен цвят. Освен това ,известният политически и военен деец на монголците Чингис хан оставя осемте бели палатки като светини за потомците си.
В кулинарството на монголците също са отразени тези особености. Например, монголците дават "бял" прием в чест на войниците, връщащи се от триумфална победа във война. На такъв прием се поднасят предимно бели яденета като мляко , сирене и др.
