20180814wh

Всяка година на седмия ден от седмата луна по китайския лунен календар (обикновено през август месец по Григорианския календар) в Китай се отбелязва традиционният празник, наречен Чиси. Още го наричат „Седмата вечер", „Молитва за добра поличба", а също – „Момин празник". Чиси е празник на любовта, тъй като е свързан с историята на Тъкачката и Пастира – прекрасна любовна приказка, дошла до наши дни от древността. Това е една от четирите най-известни китайски народни предания за любовта. Днес празникът е смятан за китайския „Св. Валентин". На 20.05.2006 Държавният съвет на КНР включи празника „Седмата вечер" в списъка на китайското нематериално културно наследство.

Празникът Чиси има двехилядигодишна история и датира още от времената на династия Хан, особено популярен става през династия Тан и Сун. Традицията в празнуването му се предава от поколение на поколение и досега никога не е била прекъсвана.

Според легендата, родителите на Пастира починали рано и той отраснал в дома на по-големия си брат. Снаха му се държала с него твърде жестоко, единствен другар му бил един стар бик. Един ден бикът му казал хитрост, чрез която да спечели сърцето на небесната богиня - Тъкачката и да я направи своя съпруга. Планът успял - Тъкачката и Пастира заживели в любов и разбирателство. Родили им се син и дъщеря. Минало се време и ето че настанал часът старият бик да предаде богу дух. Верният другар помолил своя стопанин да запази кожата му след смъртта му. Така и станало – двамата съпрузи с болка в сърцето одрали кожата на бика, а трупа заровили под една скала.

Нефритеният император – свещеният властелин на лазурния свод на небето, заедно със страховитата небесна властителка Уанму като научили за брака между Тъкачката и Пастира, изпаднали в страшна ярост и заповядали на небесните духове да слязат на земята и да заловят провинилата се богиня. Духовете издебнали момента, когато Пастирът не си бил удома и отвели насила Тъкачката. Когато Пастирът се прибрал, той не открил никъде своята съпруга. Тогава се сетил за думите на бика, увил се в неговата кожа, а двете деца сложил в двете ведра на една кобилица, която нарамил на плещите си и се спуснал така да гони своята Тъкачка.

Небесната властителка Уанму видяла, че той съвсем скоро ще настигне духовете и Тъкачката и твърде се притеснила. Тя издърпала от косите си една златна игла, прекарала с нея зад себе си една черта и в миг цялото небе се разделило на две от Млечния път. Пастирът нямало как да продължи напред. Оттогава насетне двамата съпрузи само можели да се гледат с плувнали в сълзи очи и да стоят съвсем близо един срещу друг на двата бряга на реката, без да могат отново да се съберат.

Минало се много време, Нефритеният император и властителката Уанму най-накрая разбрали, че няма да успеят да охладят взаимната любов на двамата съпрузи. Тогава те се смилили над тях и им позволили веднъж в годината да се срещат на седмия ден от седмата луна. Според легендата, на този ден всички свраки литват на небето и сътворяват от телата си мост, който свързва двата бряга на Млечния път. Така те помагат на двамата влюбени да се срещнат.

Според историческите сведения, още във времената на династия Тан е съществувал обичаят младежите и девойките да си разменят подаръци. Девойките шият торбички за благовония от първокачествен брокат (такива торбички често окачват на шиите на децата), а после на самия празник ги подаряват на своя избраник; младежите могат предварително да потърсят подарък за момичето на своето сърце; най-предпочитани са украшенията за глава, като обеци, гердани; също и за коса – фиби, игли, диадеми.

Макар времената вече да са различни, традицията с подаряването на подаръци по време на „Седмата вечер" се е съхранила и досега, тъй като това не са просто разменени предмети за спомен, но и символ на любовта и дълбоките чувства между двама души.

Най-предпочитаната храна по време на празника са цяогуо – запържени сладкишчета, направени от брашно. Те са в най-различни форми и се наричат още „плод на добрата поличба".

Обикновено се правят с формички и са тестени изделия, създадени едновременно като храна за тялото и наслада за окото. Украсата може да е най-разнообразна – лотосов цвят, праскова, тигър, лъв, котка, маймуна, петел, прасенце, цикади и др. След като сладкишчетата се запържат в дълбок уок, те се вадят, подпират със сламка и се нанизват на червен конец, като в единия край се прави пискюл от конеца. Прави се връзка от дузина сладкишчета цяогуо, която после се окачва на стената или се връзва като герданче и се окачва на шийките на децата за украса или за забавна закуска. Казват, че ако изядат цяогуо, децата ще израстнат със светъл ум и със златни ръце.

Пъпешите също играят голяма роля, понякога по корите им изрязват изображения на чудновати цветя и птици и други изображения. Такива пъпеши се наричат „нашарени пъпеши". В празничната вечер хората се любуват на проблясващите звезди, представят си че присъстват на срещата между Тъкачката и Пастира, похапват сладкишчетата „цяогуо", молят се за духовни и материални богатства, а също си пожелават успешен брак и щастливо семейство.

Празникът Чиси произхожда от древността и има хилядолетна традиция. Историческите и социални промени в Китай бележат както периоди на възход в неговото честване, така и етапи на забрава. С течение на времето Чиси непрекъснато се трансформира и доразвива, налагайки се като един от традиционните китайски празници, почитани днес. Неговата роля е да удовлетворява физическите и психологически нужди на обществото, да регулира междучовешките отношения в различни области, да поддържа баланса между хората и природата. Празникът Чиси е безспорно духовно богатство и като такъв, следва да се почита, проучва и развива.

Първо, на неговата образност и естетика: когато погледнат към звездите, хората веднага си спомнят приказката за Тъкачката и Пастира. Седмият ден от седмата луна, когато се чества празникът, се пада в края на лято и началото на есента – време, когато нощното небе е осеяно със звезди, които могат да се съзерцават.

На второ място, празникът Чиси символизира извечни човешки ценности като любов, хармония и стабилност между съпрузите и в семейството. Именно днес, във времената на силно обществено напрежение, взаимното разбирателство и подкрепа между съпрузите придобива изключителна значимост. Културната роля на празника Чиси е тясно обвързана със социалния живот, самият празник е повод любовта между съпрузите и влюбените да се изразява и честити.

На трето място, традициите представляват ефективна платформа на китайската култура. Културният просперитет е необходим елемент за стабилността на китайската нация. Със своята универсалност и автентичност, празникът Чиси е незаменима част от празничната култура на Китай, както и важно звено от ежегодния празничен календар на страната. Съхраняването и честването му е от изключителна значимост за запазване духовното богатство на китайската нация.