Художникът Уан Лей прекарва последните три години в документиране на азиатския маршрут от Древния път на коприната като рисува потрети на хората, които среща.

От 2015 г насам, Уан Лей кръстосва по древния търговки път, който се простирал от Азия до Европа, за да прави потрети на хората от различни култури, едно пътешествие, което художникът определя като търсене на собствената идентичност.

През изминалите три години, той успява да „запечата" на платното си монаси, жени в хиджаб, млади мъже от Персеполис, потомците на войниците от римския легион, занаятчии, търговци и туристи по време на обиколките си в Китай, Иран, Узбекистан и Турция.

Неотдавна художникът се завърна в Пекин, където откри самостоятелна изложба в галерия „Yishu 8", включваща лицата по Пътя на коприната.

„Модел може да ми бъде всеки, който срещна", обяснява 41 годишният творец. „Това е нещо повече от портрет. Това е запис на човек в контекста на определена култура", обяснява той.

Богатството на културата, религията и изкуството в многото градове и държави по маршрута на Пътя на коприната и културния обмен са това, което вдъхновява Уан да пътува и рисува.

Неговото пътешествие започва от град Датун, в провинция Шанси, люлката на будисткото изкуство, където повече от 5000 скулптури на великия мъдрец се помещават в пещерите Юнган и паметта на тези будистки статуи е повлияла портретите на Уан. Без значение дали изобразява мъже или жени, на всеки субект ушите са особено подчертани, за да наподобяват тези на будистките скулптури.

В село Лициен, провинция Гансу, художникът среща човек, чийто външен вид не се различава особено от останалите китайци, като изключим поразително му зелени очи. Те разкриват, че най-вероятно той е потомък на римските легионери минали през района преди повече от 2000 години.

„Научаваме за света, за неговата история и различните култури главно от книгите, но има много неща, които книгите не могат да ни кажат, и трябва лично да ги потърсим", споделя Уан.

Ето защо, художникът е решен да продължи изследователското си пътешествие и вярва, че пътуването е важен начин да научи повече за света.

Кристин Кайол, основател на Yishu 8, описва Уан като „пътуващ художник в търсене на собствената си култура", като използва пътуването като начин да преоткрие корените си.

„Рисуването на лицата, улавянето на атмосферата и впечатленията от определени моменти по пътя на коприната, това е истинската действителност, отколкото самия път.", обяснява тя.

Всъщност цялото преживяване е връщане към географския, и човешки произход на китайската култура", допълва Кайол.

Това не е нова, нито китайска традиция. Западните художници отдавна пътуват, за да опознаят света и разширят хоризонтите си, което да подобри възприятието им за света. Художници през 19ти век заминават за Африка и Близкия Изток в търсене на свежи теми за творбите си. В края на 70те години, италиански художници като Франческо Клементе правят същото насочвайки се към страни като Афганистан и Пакистан в търсене на екзотичното и вдъхновение от елементи различни от собствената им култура, обяснява Хуан Ду, арт критик.

Уан е един от малкото китайски художници, които търсят вдъхновение от други азиатски държави, това е вид „визуална археология", добавя критикът.

„Дълго време, китайските художници се фокусираха върху западната култура", обяснява Хуан. „Богатството на азиатската култура обаче и географската близост означава, че те заслужават повече внимание днес, именно заради стратегията за Пътя на коприната."

Уан казва, че е бил обсебен от пътуванията си из азиатските страни. Често прекарва месеци в една държава и разговаря с местните и почти всеки, който срещне по пътя си. Това, което търси, по думите му е, да изпита живота като местен. Колкото повече пътува, толкова повече въпроси си задава за собствения произход.

Уан е роден в северната провинция Хъйлундзян, баща му обаче е от източната Шандун. Самият той живее и работи в столицата Пекин.

Страстта му към пътуването докато рисува идва от годините прекарани в Централната академия по изящни изкуства, където от студентите се изисквало да пътуват в провинцията да творят картини. След дипломирането си, Уан живее три месеца със семейство в местността Таши Куерган, автономния район Синдзян, близо до границата с Пакистан и Афганистан. Именно там развива страстта си към рисуването на портрети.

Уан има две други серии творби – митове и реликви, базирани на

Пътя на коприната. Нарисувал е близо 100 творби към колекциите с портрети и реликви за последните четири години.

Работата му обаче не спира дотук. Въпреки че азиатската част от проекта му Пътя на коприната приключи, той планира да се отправи на пътешествие по-късно тази година, този път към Европа. Сред дестинациите му са Италия, Германия и Румъния и като цяло страните, в които е имало центрове за търговия и пренасяне на стоки по Пътя на коприната в древни времена.