20180321mg

В Китай танският поет Ли Бай (701-762) е всеизвестно име. Поколения наред китайски артисти са създавали творби в чест на тази велика фигура от историята на китайската поезия. Китайският национален театър за опера и танци направи първия си опит да опише живота на поетичния гений с танцовата драма „Ли Бай".

На 10 и 11ти март, танцовата драма беше представена на сцена два пъти в Националния театър за сценични изкуства в Пекин. Творбата разкрива две части от живота на Ли Бай – трудния период след въстанието Аншъ (755-763) и щастливите години от живота му прекарани в академията Ханлин в Чанан, столицата на династия Тан (618-907) по онова време.

Започвайки с изгнанието на поета в отдалечения район на империята Йелан (днешната провинция Гуейджоу), драмата е разказана чрез ретроспекция. Цялата творба, разделена на пет тематични аспекта от живота на поета, се опитва да вникне във вътрешния му свят по времето, когато е бил несигурен дали да преследва кариера на чиновник или да води отшелнически живот.

Хан Баоцюен, режисьор на постановката каза, че дълго е обмислял въпроса „През какви житейски премеждия е преминал Ли Бай, за да се превърне в безмъртния поет, който е днес? Именно тази идея го е вдъхновила за създаването на драмата.

„Исках да акцентирам върху самата личност на Ли Бай, като човек от плът и кръв.", каза Хан в интервю.

Екипът на продукцията решава да използва ритмичния и поетичен език на тялото, с който да представи драмата, след задълбочено изследване на поезията на Ли. Сю Нин, хореограф на ролята на Ли Бай каза: „Чрез съчетаването на китайския класически танц и съвременната естетика, ние трансформирахме поезията в танц, придавайки на драмата едно модерно усещане".

Декорът на сцената е измислен в златисто и черно, цветове пасващия на архитектурния стил на „златната ера" на династия Тан, калиграфията на Ли и пейзажните картини от периода на Петте династии и Десетте царства (907-960). Цветовата комбинация е уникална, при нея златистото символизира светските стремежи на поета, а черното – неговата поезия.

Двата традиционни китайски инструменти, с подчертано присъствие в музикалната част са гуцин (седем струнна цитра) и сяо (вертикална бамбукова флейта). Музиката, изпълнена на гуцин символизира оковите на обществото, а звукът на флейтата желанието на поета да се освободи от тях.