Китайската академия за социални науки обяви във вторник шестте най-големи археологически открития на страната за 2017 г.

„Най-ценната част на археологията лежи в информацията за човешката дейност разкрита в руините", казва Чън Синцан, директор на Института по археология.

Шестте открития съдържат информация за човешката дейност извършвана в период от 40 хиляди години.

ПРАРОДИТЕЛИТЕ СА СТИГНАЛИ ДАЛЕЧ

От пещера на кръстопътя между Китай, Централна Азия и Европа, археолозите откриха останки датиращи от преди 3500 до 45 000 години. За първи път пещера от периода на палеолита се открива в северозападната провинция Синдзян. Каменно сечиво със заострен ръб намерено в пещерата е подобна на артефакти от други култури в западната част на Евразийския континент. Откритието би могло да разкрие културния обмен между двете краища на Евразия и от него да се научи повече за миграцията на предците, според думите на експерти.

ПОЯВА НА ЙЕРАРХИЯ

Повърхностни структури и различни полуоктрити постройки, защитни стени и ровове, както и нефритени артефакти бяха открити в праисторическо селище датиращо от преди 5000 хиляди години на мястото на днешната провинция Шандун, Източен Китай.

Археолозите са намерили съдове от глина и нефрит сред останките на гробниците, които са били използвани при церемонии за жертвоприношения и банкети от управляващата класа, според преценката на археолози. Неолитните реликви показват ускоряването на поляризацията между бедните и богатите и разширяването на пропастта при хората от различен социален статус.

ОТКРИВАНЕ НА ОРИЗ

Археолози намериха въглефициран ориз и просо в останки от средния и късен неолит датиращи от преди 5800 до 4300 години в провинция Фудзиен.

Богатото количество на тези зърнени култура отхвърлят сегашната теория, че праисторическите хора са разчитали на лов вместо земеделие, а пет гроба намерени до тези останки може да помогнат да се разбере какво са работили по това време хората.

Останките също така са запълнили някои археологически празноти за района от този период на неолита и ранните династии сред които Шан (1300 пр. Хр.-1046 пр. Хр.) и Джоу(1046 пр. Хр.-771 пр. Хр.).

ОТКРИТ БРОНЗ

Преди повече от половин век, близо 100 бронзови съда бяха намерени в района Дзиншан, провинция Хубей, което доведе до откритието за древната държава Дзън, за която до тогава е нямало записки. С откриването на все повече реликви, мистерията около държавата постепенно се разбулва. Бронзов съд от периода доказва, че металът е бил транспортиран от юг към столицата на династия Джоу, намиращата на север. Археолозите вярват, че огромният брой бронзови реликви са индикация за това, че държавата Дзън най-вероятно е отговаряла за топенето на метала, производството и транспортирането на бронзови съдове на династия Джоу.

ОТКРИТА ЕТНИЧЕСКА КУЛТУРА

Група от пет колесници с 16 коня беше изкопана миналата година от яма в община Синтан, провинция Хъбей, която разкрива историята на Жун и Ди, две големи етнически групи, които се появяват на днешна китайска територия.

Освен ямата, реликви датиращи от късния период Пролети и есени (770 пр. Хр. -476 пр. Хр.) до средата на Воюващите царства (475 пр. Хр. -221 пр. Хр.) включително пещери, където главите са били заровени глави и копита на голям брой добитък, в различни слоеве. Бронзови сечива и глинени съдове, произхождащи от централните равнини, откъдето произтича и етнос хуася, са също били открити в руините. Според експерти това говори за смесването на културата на хуася с етносите жун и ди.

ХРАМ ЗА ПОКЛОНЕНИЕ ПОТВЪРДЕН

Руините на град Баома, в община Анту, североизточната провинция Дзилин, бяха показани в нефритена книга открита там в храм използван от императорското семейство на династия Дзин (1115-1234) за поклонение в планината Чанбай, сочат изследванията на археолозите. Руините на град Баома са сред най-запазените и най-важни архитектурни реликви на династия Дзин.