За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Честита Нова 2018 година
2018-01-10 14:00:00 cri

Нова година – зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата – деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди с продуциращ характер. В общи линии те могат да се групират в 4 основни компонента – обредна трапеза, СУРВАКАНЕ, дружини с маскирани лица и ЛАДУВАНЕ. Вечерята срещу Н. г. е втората КАДЕНА ВЕЧЕРЯ. Също така богата, както на БЪДНИ ВЕЧЕР, тя се отличава с блажни ястия. Хлябът често повтаря пластичната украса и названията на някои от коледните хлябове (напр. боговица). След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на лемежа или на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и раздава на всички: по реда на възрастта им. Тавата с баницата се завърта 3 пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Около огъня или трапезата се гадае за предстоящи сполуки през Н.г. Този, чиято пъпка от дряна пукне и отскочи най-високо, ще бъде здрав през годината. Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увяхнало. С вода, в която е натопен дрян, моми и жени мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешника с пепелта от предишната кадена вечеря. Преди разсъмване започва обичаят сурвакане.

На 1 ян. Църквата чествува и големия христ. мислител, философ и писател св. Василий Велики (ок. 330 – 379). Като епископ на Кесария Кападокийска (М. Азия) воюва успешно с широко разпространената през IV в. арианска ерес (учение, което отрича божествената природа на Христос) и успява да наложи принципите на ортодоксалното християнство в голяма част на изт. територии на Рим. империя. На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и активното добротворство като израз и реализация на Христовия закон на любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си "Велик". На погребението му се стича цяла Кесария. Оплакват го вярващи и неверници. След смъртта му църквата го канонизира за светец и го чествува в деня на неговата смърт.

Коледа – най- богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни пазници, познат в цялата българска етническа територия. И докато ИГНАЖДЕН се приема за начало на коледните празници, то същинският празник, съвпада с периода на зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя богатството на празничната обредност и мястото му в нар. календар. Обичайно-празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година, изобилствува с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия, които са за осигуряване на стопанското и семейно благополучие. Празникът е своеобразно продължение на БЪДНИ ВЕЧЕР, защото започва още от полунощ – с обичая Коледуване. В него участниците са само мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже. Всички носят едно общо име, което в различните говори е различни форми – коледари, коладници, коледаре, коленици и пр. Още на Игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират по групи по 10-15 човека. В групата има и по-малки момчета (котки), които обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване. Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на калпаците. От полунощ до сутринта те обикалят домовете. По пътя, пред вратата и в къщата пеят специални обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:

"Стани нине, господине!

Тебе пеем, домакине!

Добри сме ти гости дошли,

добри гости, Коледари!"

След песните, водачът на групата, който държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската благословия (молитва, благословка, слава):

"От Бога ти много здраве, от нас малко веселвица!"

Освен с кравай ги даряват още с пари, месо, сланина, боб, брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което се поканват и др. Женени мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават, а парите се дават на бедните или на църквата, училището, читалището. От друг тип е коледуването в Зап. Б-я и селата около София. Съставът на групата включва старец (облеци и тояга в ръка), който изрича благословията; баба (облечена като невеста); магаре (носи подаръците); трохобер (за краваите); гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича молитвата. На К. не се извършват почти никакви обреди. Обреден характер има само празничното хоро.

През XX в. Българите прибавят към коледната обредност още един елемент, привнесен от Зап. Европа – сияещата елха, която се свързва с редица древни митологеми и постепенно се превръща в техен образ-символ. Христос идва на замята, за да освети хората и тяхното царство. С неговото идване се отбелязва новата ера; с красивото, отрупано с плод Райско дърво. Затова елхата се отрупва с образите-фигурки на ангелчета – Дядо Коледа, сребристи лентички, гирлянди, топчици, огънчета и свещички, символизиращи Христовата същност (светлината, знанието, чистотата, истината). Днес църквата чества Рождество Христово в седем последователни дни – 5 предпразненства (20-24. XII.) и 2 празнични дни (25-26. XII.).

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China