20171219wh

През първите пет месеца след като поема поста директор на Забранения град, Шан Дзисяо и секретарят му посещават всички 9 999 и половина стаи на двореца. Те стриктно проверяват всеки ъгъл, за да са наясно с реалното състояние на обекта, за който са поели отговорност да се грижат. Шан Дзисяо може да разкаже за всеки архитектурен детайл, за всяка културна реликва и историята на двореца. Той определя себе си като „най-добрия екскурзовод" на Забранения град.

В интернет има много негови снимки с туристи. Всеки следобед и преди края на работния ден Шан Дзисян се разхожда из двореца. Ако завали сняг, той веднага организира служителите да го изчистят. С всеки изминал ден той се привързва все по-силно към бившия императорски дворец и заедно с подчинените му много старателно се грижат за опазването на оставеното наследство и историята.

„Културните паметници имат своя живот. Опазването им се нуждае не само от традиционните технологии и майстори, но и от нови устройства и идеи. Затова създадохме „болницата за културни реликви".", обяснява Шан Дзисян.

Болницата бе открита през януари тази година. В нея работят 200 „лекари" и „апаратура за лечение". Също като пациентите, всяка реликва тук трябва да се регистрира и изпрати в съответния отдел на лечение. Много от „лекарите" участваха в документалния филм за Забранения град и благодарение на това болницата вече е популярна и сред туристите.

„Този филм имаше за цел да популяризира технологиите за реставрация на културните паметници, както и нашия подход и поведение. Не сме очаквали, че ще впечатли толкова много млади хора. Това ни насърчи да продължим, защото и младото поколение следва нашия дух.", заяви Шан Дзисян.

След три години Забраненият град ще навърши 600 години. Мечтата на Шан Дзисян е да го съхрани цялостен и съвършен за още цели 600 години.

Културните продукти съкращават разстоянието с древността. „Подаръците от Забранения град" вече имат над 1 милиона фенове.

Можем ли да пренесем у дома културата на Забранения град? Може ли културното наследство да промени живота ни? „Да, може!", категоричен е Шан Дзисян.

Помислете си само, ежедневието ви също може да е в тясна връзка със Забранения град. Сутрин например пиете чая си от същите чаши като в двореца, всеки ден отгръщате по една страница от „Календара на Забранения град", на обед се храните с клечки като тези в двореца и слушате музика със слушалки във формата на императорски перли.

По думите на Шан Дзисян, културните продукти са начин за популяризиране на двореца. С копията на съхранените културни реликви хората се доближават до императорския начин на живот.

Това е не само търговска тактика, но и начин да се популяризира древната култура. „Надяваме се повече хора да отнесат културата на Забранения град в домовете си. Ние свързваме културните продукти с атмосферата на древните архитектурни сгради", разказва Шан Дзисян.

Освен това културните продукти трябва да удовлетворяват и естетическите нужди на хората, да са съобразени с различните социални групи и интереси. Например с приложението за деца от 9-11 години „Един ден на императора" може да се проследи какво е правел „синът на Небето" в рамките на едно денонощие. Така вероятно децата ще се научат да разпределят времето си по-ефективно и рационално.

До 2016г. са разработени 9170 културни продукта свързани със Забранения град. Интернет магазинът „Подаръци от Забранения град" вече има 1,03 милион фенове. Социалната платформа на музея има 2,56 милиона последователи, а микроблогът към нея – 740 хиляди фенове.

За Шан Дзисян не е изненада, че Забраненият град е толкова популярен в социалната мрежа. Всички билети за шестминутната му кратка лекция по време на 100-то издание на „Форума за Забранения град" бяха продадени и дори бяха пуснати допълнително 150 билета за правостоящи. Около 1,5 милиона зрители гледаха живото предаване по интернет.

„Хиляди пъти съм обикалял из Забранения град, прочел съм хиляди книги за него и хиляди пъти съм разказвал за него, но няма да се изморя и ще продължа да го правя.," казва Шан Дзисян.