За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Пътуване назад във времето
2017-12-19 14:08:36 cri

Близо до древния воден град Уджън, живописните селца Мамин и Хайхуа предоставят на туристите идеалната дестинация, където да се докоснат до автентичния селски живот.

Докато повечето хора все още са сгушени под завивките в 3 ч. сутринта, Ту Юенцин и баща му Ту Бинфа вече са на крака да подреждат чаши, варят вода и приготвят чаените листа.

Вратите на тяхната уютна чайна в рустик стил в село Мамин отваря врати само половин час по-късно. В 4 ч. мястото вече гъмжи от клиенти, повечето от които на над 60 годишна възраст. Те разговарят оживено един с друг, докато отпиват от чая и пушат цигари. Някои от жителите играят дори маджонг в малка стая, осветена от една самотна крушка.

Чаеното парти за възрастните свършва в 8 ч., времето в което селяните започват работата си в полето. Чайната обаче няма официален край на работното време – семейство Ту живее в същата сграда.

Намиращо се на 30 минути с кола от древното градче Уджън, село Мамин е абсолютна противоположност на известната туристическа дестинация. Тук почти няма тълпи. Старите къщи също не са толкова добре поддържани. Липсват ярките и цветни светлини, хвърлящи отблясъци по тесните улички.

Времето сякаш е спряло на това място, което го прави идеалната дестинация за еднодневна екскурзия за туристите, които искат да се докоснат до автентичния селски живот.

Тук, чаят не е просто напитка, а начин на живот. Улицата, на която се намира чайната на Ту, е може би дълга едва 50 метра, което не пречи обаче да има още три подобни заведения на нея. Въпреки че никой не е загрижен за конкуренцията. В крайна сметка, приходите от подобен бизнес не са кой знае колко. Чайник с черен чай струва само 1 юан (25 стотинки). Те продават около 50-60 чайника всяка сутрин. Това, което печелят за една сутрин, не стига дори за билет до Уджън.

Ту Юенцин казва, че помага в стопанисването на чайната, наследена от дядо му, просто защото е неделима част от тяхната селска култура. Той работи там от тийнейджърска възраст.

Един от редовните му клиенти е 85-годишният Ю Дзиеннан. Ю казва, че през последните 10 години, откакто съпругата му почива той често идва тук. „Идвам да си побъбря със старите приятели. Споделяме си неща за семействата, здравето и така.", казва дядото и добавя, че това се е превърнало в ритуал за всеки. „Ако някой от нас не се появи в продължение на повече от два дни, започваме да се тревожим", коментира още той.

В края на улицата се намира мост, водещо до храма. Според местния фолклор, селото е било кръстено Мамин, защото по времето на династия Цин (1644-1911) конят на император Циенлун изцвилил три пъти, когато преминавал на път за храма.

Произходът на храма може да се проследи чак до династия Тан (618-907 г), когато е бил издигнат в чест на генерал Пей Цю, който защитил селото от бунтовнически сили. Оттогава насам този геройски подвиг го е издигнал в статут на божество сред местните. До ден днешен, селяните тук не се молят на Буда или други божества освен Пей Цю. Церемония по поколение се провежда всяка година на 15-я ден от първия месец по лунния календар. Сред мероприятията са храмов панаир и представления с традиционна опера.

Друг район, който си заслужава да се посети е село Хайхуа. Там се намира идиличен парк и немалко речни канали и реки, които са популярни местенца за ловене на риба сред местните. Селото е по-известно с това, че тук се намира бившата резиденция на Дзин Джъдзиу, доктор посветил живота си да помага на нуждаещите се.

Роден в семейство на лекари в град Ханджоу през 1870 г, Дзин учи медицина от баща си, преди да се ожени за дъщерята на богат търговец от село Хайхуа. Той се премества да живее в селото след сватбата и печели авторитет със способностите си на лечител и състрадание към хората. Дзин умира през 1921 г. Музей посветен на живота му е една от атракциите в селото.

Посетителите в Хайхуа също ще намерят тук и малък музей, документирал живота на „образованата младеж" – млади хора от градовете, които са били изпратени в провинцията да работят заедно с фермерите по време на културната революция. „Някои млади хора днес не са запознати с тази част от китайската история, ето защо построихме този музей", казва бившият секретар на селото г-н Дън. Според него, приносът на тези хора трябва да се помни.

Освен всичко това, село Хайхуа се слави с репутацията на образец в областта на залесяването в провинция Джъдзян. Г-н Дън започва процеса по залесяване преди две десетилетия и казва, че днес 90% от земята в селото е покрита с дървета и други растения. Ето защо, много жители от съседните селища често посещават Хайхуа за разходка и да се насладят на гледката.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China