Младите китайци подбират дестинации за пътуване според интересите си, сочи ново изследване за индустрията.

Моментът беше спиращ дъха. С водолазната си екипировка, Ли Дзие се удиви на пасажа от риби, плуващ към нея, който като дебела стена скоро я обгради. Това се случва в Сипадан, популярна дестинация за гмуркачи в Малайзия, където този феномен в морето Сулавеси е голяма атракция за ентусиазираните водолази.

„Почувствах се свободна в този момент", спомня си 27 годишната жена, която работи в технологична компания в Пекин. „Колкото по-надълбоко се спусках, толкова повече любопитството ми нарастваше и исках да изпитам магията на подводния свят – от пъстроцветните риби до акулите и костенурките."

Също като нея, много млади китайци преследват копнежите си.

Сайтът за туризъм mafengwo.cn неотдавна разкри доклад за моделите на пътуване на китайците родени през 90те години, целящ да проучи потребителските им навици.

Изследването, базирано върху анкета изпратена на 1440 души на възраст от 18 до 27 години показва, че младите пътешественици избират дестинациите според интересите и хобитата си. Те също така обичат да прекарват повече време на едно място и се насладят на местния живот.

Ли Дзие се влюбва в гмуркането миналия май и оттогава насам е посетила няколко страни в Югоизточна Азия, като например Тайланд, където прекарва почивката си в любимото гмуркане. Страната е популярно място заради ниските цени и добра туристическа инфраструктура.

Според нея, за да си набавиш сертификат за гмуркане са необходими пет-шест дни и хората трябва да подобрят уменията си, като се гмуркат на по-дълбоко. В популярните дестинации има много училища по водолазно гмуркане, в които учителите са „отговорни и дружелюбни". Тя казва, че много от тях говорят китайски, тъй като китайците обикновено преобладават на подобни места. „Може да обменяте опит с останалите хора в училището. Важно е да изберете добра компания", казва Ли и добавя, че в бъдеще ако усъвършенства уменията си по гмуркане, самата тя би искала да се стане учители.

Работа през ваканциите

Въпреки че младите хора обикновено няма спестявания, те са готови да финансират пътуванията си чрез доброволческа работа или да работят през ваканциите, се посочва още в доклада.

Ян Ян, 23 г., работи в универсален магазин в Мелбърн и в свободното си време обикаля Австралия и други страни в региона. След като завършва висшето си образование миналата година, той пристига в Австралия с 12 месечна туристическа виза с право на работа и отлага следването на магистратура във Великобритания с една година. Той ще отпътува за Острова през август.

През 2015 г Австралия започна да издава туристически визи с право на работа за китайски граждани на възраст между 18 и 30 години, с годишна квота от 5000.

„Това е шанс веднъж в живота. Като едно дълго опознавателно пътуване, мога да живея като местните и общувам с тях, така добивам представа и разбиране за страната", казва той и добавя, „Впечатлен съм от начина на живот и отношението на австралийците. Тях ги е грижа за качеството на живота. Трябва да преследваш живота, който наистина искаш да живееш, а не да следваш нещо сляпо".

Ян казва, че местните прекарват свободното си време много разнообразно, семействата ловят риба в морето или практикуват водни спортове през уикендите. Той добавя, че много местни хора са му помагали в ежедневието, както и китайските имигранти.

По думите на Ян, някои от притежателите на подобни визи работят почасово във ферми, където берат плодове или доят крави. Средната месечна заплата е 4000 австралийски долара.

„Доходът е значителен, но работата е трудно и понякога скучна. Не разполагаш с много време да пътуваш в отдалечени райони и можеш да спестяваш пари шест месеца, а останалите шест да обикаляш наоколо", казва той.

Ян е работил като сервитьор и чистач в Синди, Мелбърн и Брисбейн. Доходите от подобни работни позиции са ниски, а ежедневните разходи по-високи отколкото в провинцията. Той обаче предпочита живота в големия град. „Мнозина приемат за даденост, че животът с подобна виза е розов. Всъщност, само онези с перфектен английски език получават работа в офис. Така, че възможностите са съдържателите на туристически визи с право на работа са ограничени, много от тях получават единствено нискоквалифицирани позиции.", добавя Ян. Неговата дневна надница е била около 140 австралийски долара, които са били достатъчни да покрият седмичния му наем. „Необходимо е време да получиш добра оферта за работа и трябва да бъдеш търпелив", казва той.

Опитът е от значение

Поколението родено през 90те години създаде една нова мода в ерата на индивидуалното пътуване, казва Фън Жао, представител на сайта mafengwo.cn.

„След като станат ключови клиенти, техните модели на потребление ще повлияят на развитието на бизнес модела и се превърнат в движеща сила в индустрията", казва Фън.

Джън Фейфей, 27 г, никога не е работила от 9 до 5 или работя, която е изисквала да седи в офис. След университета, тя отваря кафе в град Чунцин и по-късно в Лидзян, провинция Юннан, популярна туристическа дестинация в Китай. Междувременно обикаля страната и чужбина в свободното си време. През август, затваря кафенето и се отправя на пътешествие. Няколко месеца по-късно при посещението си в Лхаса, Автономен район Тибет, решава да се установи там, пленена от красотата на природата и будистката култура.

Следвайки предишната си професия, тя става бариста и сладкар в ресторант на оживената улица Баркхор, близо до известния храм Джоканг в града. „Усещането да срещаш различни хора и разговарящ с туристите много ми харесва. Въпреки че понякога съм доста заета, дори нямам време за обяд, се радвам, когато видя редовни клиенти. Това означава, че хората оценяват десертите и кафето, които приготвям.", казва Фейфей.

Жителите на Лхаса излизат на улиците с чаша маслен чай и пържени закуски и се наслаждават на хубавото време. Когато живеела в Лидзян, Фейфей разказва, че местните клиенти също обичали да сядат в двора на кафенето и закусват, докато слушат музика. „Всеки избира сам какъв живот да води, някои предпочитат бавния ритъм на живот, на който бях свидетел и в двата града", казва Фейфей. 27-годишната пътешественичка понякога прекарва от 15 до 30 дни на едно място. Веднъж в Непал, тя и нейните приятели пеели китайски песни по улиците, привличайки други сънародници туристи. Всички те тогава запявали китайския химн. Не след дълго чужденци туристи се включвали и пеели песни от своите държави, разказва Фейфей.

През 2013 г тя достига на стоп до Лхаса и пътят до там се оказва труден и изморителен. „Бях докосната от доверието между непознати хора и помощта, която получих. Трудно е да се сдобиеш с такова доверие в големите градове, където хората обикновено подхождат предпазливо един към друг", казва Фейфей.

Нейният съвет към младите е, първо спестете пари и после решете дестинацията. Най-важното е да се чувствате щастливи от пътуването.

Изследването на сайта mafengwo.cn показва още, че най-предпочитаните вътрешни дестинации сред младежите са Тибет, Юннан, Съчуан, Цинхай и Синдзян. Най-популярни дестинации в чужбина пък са Япония, заради анимацията, поп културата и кухнята, както и европейски държави като Великобритания, Франция, Швейцария, Италия, Гърция, Испания и Исландия.