За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
И хиляди пъти да говоря за Забранения град, няма да се изморя да разказвам за него
2017-10-10 13:57:36 cri

Шан Дзисян вече пета година е директор на „Забранения град" или бившия императорски дворец, в китайската столица. Независимо от ограничението за 80 хиляди посетители на ден и единия почивен ден в седмицата, през 2016г. тази емблематична за Пекин забележителност е била посетена от общо 16 милиона туристи, което е повече от броя на туристите, посетили Лувъра и Британския музей взети заедно.

Въпреки че от много отдавна Забраненият град се свързва не само с трите великолепни зали, но и със симпатичните сувенири, документалния филм „Реставраторите на Забранения град" и приложението „Нощните пиршества на Хансидзай", Шан Дзисян, който определя себе си като „страж" и „гид" на двореца, е уверен, че има още много неща за правене.

Повече реликви за туристите и кандидатура за световното наследство на историческите сгради в района

Културните реликви в Забранения град са много, но 99% от тях не са изложени. Посетителите също са безброй, но 70% от тях посещават експозициите по основната ос, докато останалите остават някак в сянката. Според директора, така се губи смисълът на всички онези „скъпоценности" в двореца.

Шан Дзисян е решил да отвори за посетители повече зони на Забранения град. През 2012г. те са били 48% от общата му площ, през 2014 г. – 52%, през 2015 г. – 65%, а през миналата са се увеличили до 76%. Плановете са тази площ да се разрасне на 85%. В картата на града затворените за посетители зони остават все по-малко.

През 2015г. в деня, когато бе отбелязана 90-та годишнина откакто бившият императорски дворец функционира като музей, за първи път стената около него бе отворена за туристите. По този повод специално бяха построени дървени пътеки и платформи за посетителите. Туристите вече могат да се качат на стената и да се докоснат до красивата кула.

„Надявам се посетителите да се разхождат из двореца спокойно и с достойнство, да седнат, когато са изморени, да изпият чаша чай, когато ожаднеят." Това е планът на Шан Дзисян. Много скоро туристите няма да чакат на дълга опашка за билети и тоалетна, няма да почиват до решетките и дърветата.

„В момента се работи върху една от залите на двореца и северната зона. След като бъде завършен и строежът на Хонконгския музей на Забранения град, ще бъде възможно излагането на повече от древните реликви. Целта ни е те да бъдат видени от повече хора и да послужат като духовна храна за тях.", казва Шан Дзисян добавяйки, че от дълги години цената на входния билет не е променяна, но те нямат планове да я увеличат, а напротив, когато условията узреят, посещението на Забранения град да бъде безплатно.

Как древните сгради, паркове и храмове от династиите Мин и Цин около Забранения град, които се намират в сърцето на Пекин, да се превърнат в част от културното наследство на света?

Идеята изглежда безумна и трудна за реализиране, но според Шан Дзисяо, няма невъзможни неща. При всяка възможност той споделя тази своя мечта и призовава час по скоро те да кандидатстват за списъка на световното културно наследство, за да може да се съхранят по-добре за поколенията.

Сега вие се намирате в залата Тайхъ или Зала на върховната хармония. Да не бързаме да я разглеждаме, а нека първо да разгледаме това, което се намира отвън от двете и страни. Моля, застанете с гръб към залата. В двата ъгъла на пиедестала може да видите уреди, направени от камък. От лявата ви страна има една бяла каменна плоча, а в средата и има желязна стрелка, около която са отбелязани часовете и градусите. Когато има слънце, сянката от стрелката показва часа. Това е слънчев часовник и се е използвал в древността. От дясната ви страна симетрично на часовника място има бял павилион. Виждате ли го? В него има пет вида измервателни уреда. Защо тези уреди за измерване са поставени тук? Отговорът се крие в културните особености. В древен Китай, времето и мерките са били много важни, тъй като въплъщавали единението между волята на Небето и държавата. През вековете, само синът на Небето можел да представя Небето и съответно имал право да определя времето и мерките, което представлява, че няма по-висока от императорската власт.

Сега погледнете наредените до уредите бронзови костенурки и жерави. Всъщност те са урни за палене на благовония и се използват по време на церемонии. Освен това, те съдържат определен митичен смисъл. Знаем, че костенурката и жеравът са известни с дълголетието си, затова поставянето на техните изображения до залата Тайхъ символизира пожеланието за дълъг живот на държавата.

Сега, моля, тръгнете към входа на залата Тайхъ, за да разгледате вътре. Знаем, че в Гугун има 8700 помещения, а в тази зала има 55. Защо това е така? В древността пространството между четири стълба се смята за едно помещение, а в залата Тайхъ има 11 реда по 5, т.е. общо 55 помещения. Затова всъщност се казва, че в целият Гугун има едва няколко стотин помещения.

Добре, сега ние се намираме пред голямата дворцова порта, погледнете вътре, виждате императорския трон, поставен по средата на пиедестал. Той е изработен от махагон и е бил използван без прекъсване през династиите Мин и Цин. Погледнете колоните в залата. Шестте колони, които са до трона, са покрити със златно фолио и те пазят огромния трон, като придавали на императора по-голямо величие. Освен това има още 66 тъмночервени колони. Те са изработени от червен бор, донесен специално от Североизточен Китай. Всяка е висока 12 м., с диаметър над 1 м., така че двама човека не са достатъчни за да я обгърнат. По онова време е нямало нашите модерни средства за транспортиране, така че можем да си представим, колко трудно е било тези огромни дървета да бъдат пренесени до тук.

Сега, моля, погледнете към пода. Целият под е постлан с блестящи плочи. Това са т.нар. "златни плочи" от легендата за покрития със злато Забранен град. Тези плочи не са направени от злато, откъде тогава идва името им? Тези плочи са направени в градче близо до днешен Суджоу. Въпреки че те не са направени от злато, но тяхната направа е уникална и се изисква голямо майсторство, като по качество те не отстъпват на мрамора. Затова, въпреки че са изминали столетия, тези плочи са все така блестящи. Като добавим и високите средства за изпичането и нареждането им, те наистина стават "златни". Но тази метафора съответства на реалността.

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China