Тази година китайският празник „Средата на есента" пада на 4 октомври. На китайски, ние го наричаме „Джунцюдзие". „Джунцюдзие" е един от най-любимите празници в Китай, който се отбелязва в чест на Луната. Както датата на китайската Нова година, датата на Джунцюдзие се мени.Според китайския лунен календар, седмият, осмият и деветият лунен месец съставят есента. Китайският календар е лунарно-соларен. Годината се състои от дванадесет месеца, но тъй като календарът се гради върху фазите на Луната, в него се образува несъвпадение между годината от дванадесет лунни месеца и астрономическата година, тъй като лунните месеци се състоят от двадесет и осем дни. Това изместване се допълва, като към дванадесетте лунни месеца се добавя по още един месец. Тези години се наричат „разширени'' и са седем на всеки седемнадесет години. Осмият месец се пада в средата на есента, а петнадесетият ден е средата на месеца, затова фестивалът се нарича „празник Средата на есента".

През есента обикновено небето е безоблачно и луната е особено ярка през нощта. На петнадесетия ден от осмия месец настъпва пълнолуние и това е най-подходящото време хората да се наслаждават на луната. По традиция на този ден, семейство и приятели се събират заедно, за да се полюбуват на ярката луна и да се насладят на лунните сладки, плодове и чай, затова празникът също така е наричан „Празник на събиране на семейството".На празника на средата на есента се организират фенерени шествия по улиците на градовете. Носят се фенери, които да подчертаят яркостта на Луната. Фестивалното честване с фенери за празника на средата на есента е второ по мащаб след Празника на фенерите (петнадесетия ден от първия лунарен месец).Важна част от честванията е и изпълнението на „Драконовия танц" , който като традиция е въведен преди около стотина години. Всяка година, грандиозни спектакли на огнени дракони са изпълнявани три нощи подред, започвайки от четиринадесетия ден на осмия месец. Огненият дракон е дълъг повече от 70 метра, тялото е разделено на 32 сегмента, като всеки от тях е напълнен със слама и благовония.

Празникът е на три хиляди години, когато е започнало обожествяването на Луната по време на династията Сонг. Чанг Ъ е богинята на Луната – една красива девойка, което единствена живее на Луната и празнуването е тясно свързано с нея – митичната Лунна богиня на безсмъртието. Той е и един от най-важните празници в китайския календар и официален празник в няколко азиатски страни – Северна и Южна Кореи, Индонезия, Япония, Виетнам и Филипините.

Според „Ли Джи" – древна китайска книга, която пази обичаите и ритуалите – китайският император трябва да направи жертвоприношение на Слънцето през пролетта и на Луната през есента. Лунният сладкиш, който традиционно се подарява на този ден, заема толкова централна роля в него, че той е по-известен сред народа като Празник на Лунния сладкиш. Лунният сладкиш е задължителен деликатес по този повод. Той се разменя между приятели и на семейни събирания за празнуването на фестивала.

Различни видове плънка могат да се открият в традиционния сладкиш според културата на региона. Оригиналната и най-луксозна плънка е паста от лотосови семена. Поради високата й цена тя може да бъде заменена с паста от бял или от червен боб.Друг вид се нарича „Пет ядки" – орехи, тиквени семки, семки от диня, фъстъци и сусам се смилат и размесват с малтоза (малцова захар). Таро пастата е от гулия. Може още да се напълни с печен черен сусам или с дуриан – едър индонезийски плод с бодлива кора и мека бяла вътрешност.

Известни са шест регионални стила за приготвяне на вкусотията. Кантонезе – в провинция Гуандонг я пълнят с шунка, пиле, патица, печено свинско, гъби и жълтъци. Жълтъците могат да бъдат четири – символизират четирите фази на Луната.Сушъ стилът е на повече от хиляда години. Там сладкишът е едновременно сладък и пикантен (подобно на шоколада с люти чушки, който се продава и в България). Сервира се топъл и най-често се пълни със свинска кайма.В Пекин са два вида – единият е повлиян от Сушъ стила, а другият е с плънка от цветове на глициния и планински глог.Чаошан – приготвя се със свинска мас.Нингбо изисква пълнеж от шунка или водорасли. Вкусът е лют и солен.Юнан – различни видове брашно се комбинират в тестото, което е сладко.

Съвременните лунни сладкиши приличат на традиционните, но с някои промени. Причината е, че хората почват повече да се грижат за здравето си. Вместо със свинска мас и много захар, сега се предлагат варианти с плодове, кафе, шоколад, ядки, кисело мляко, желе и сладолед без мазнини. С фибри и малко захар – младите хора ги приемат добре.