Вчера бе празника "Цицяо" или „Циси". Празникът Циси е свързан с народната легенда за Пастира и Тъкачката. През последните години е по-известен като китайския „Свети Валентин". Той е най-романтичният традиционен празник в Китай, вече е включен в списъка на нематериалното културно наследство на страната.

В древността Циси не е празник на влюбените. Циси се нарича още и Цицяо. В миналото този празник е бил особено почитан от момичетата и е известен също като Фестивалът за измолване на умения или Фестивалът на дъщерите, по време на който са били изпълнявани ритуали, с които младите момичета молели Плетящата девица да им дари мъдрост, сръчност и им помогне да имат добър брак.

През последните години, този традиционен празник става все по-известен като западния празник „Свети Валентин". Може би това не отговаря на същността на Циси, но от друга страна, този традиционен празник започва да се харесва на все повече млади хора.

Всяка година преди 7-ми юли по лунния календар, магазините правят големи промоции на сувенири, цветя, бижута, шоколадови изделия. В киното също се прожектират романтични филми за влюбените. Проблемът е, че всички тези мероприятия се припокриват със западния „Свети Валентин". Този традиционен за страната празник, не съдържа китайски културни елементи. Един сериозен въпрос, който тревожи фолклористите. Все повече от тях апелират хората да опознаят същността на празника Циси и празнуват по китайски начин.

Всяка година 7-ми юли по китайския лунен календар се отбелязва празникът "Чицяо" или „Чиси". Според китайската легенда на този ден Пастирът и Тъкачката ще се срещнат.

Според легендата, в древността небето било синьо и без нито един облак. На Небесния император това му се струва много скучно. Той нарежда на седемте си дъщери да изтъкат плат и да направят дрехи за небето. Платовете, изтъкани от 7-те дъщери, са сиви и бели. Най-малката дъщеря е най-внимателна сред сестрите. Тя открива едно цвете с 7 цвята в градината и го откъсва. Тя използва тези хубави цветове в изтъканите платове. Сестрите й много се радват и я хвалят. Те решават, в обикновено време нека Небето да се облича бели дрехи; когато вали дъжд – сиви, а в сутринта и вечерта - цветни. Небесният император много се радва на това и назначава най-малката си дъщеря за Тъкачка.

Когато се уморява от тъкане, Тъкачката наблюдава живота на хората на земята. Един момък силно привлича нейното внимание. Той винаги сам работи земята, и понякога говори с бивола си. Този момък е Пастирът.

Пастирът бил беден, но весел момък, който се прехранвал само от един стар бивол и едно рало. Всеки ден той работел на полето и като се върнел вкъщи, сам си перял и готвел. Така, в труд минавали дните му.

Веднъж, пастирът се прибрал в къщи след работа и още като прекрачил прага, забелязал, че всичко е изметено и подредено, дрехите са изпрани, а на масата са наредени горещи, издаващи ароматен дим, ястия. Той много се удивил и се зачудил, как това е възможно? Да не би някое небесно същество да е слязло при него?

От този ден нататък, много дни подред това се случвало. Пастирът вече изнемогвал от нетърпение да разбере тайната. Един ден, той, както винаги, излязъл рано от къщи, но се скрил близо до дома си и скришом наблюдавал.

Не след дълго, дошла красива девойка. Тя влязла в къщата на пастира и се заела с домакинската работа. Пастирът наистина не можал да се стърпи, изскочил от скривалището си и я попитал:"Девойко, защо ти идваш да ми помагаш в домакинството?" девойката се удивила, лицето и почервеняло и с тих глас отвърнала:"Аз съм Тъкачката, като видях как тежко живееш, реших да ти помогна." Пастирът много се зарадвал и смело рекъл:"Ами ожени се за мен, ще се трудим и живеем заедно." Тъкачката се съгласила. Така те станали семейство. Всеки ден пастирът ходел на полето да работи, а тъкачката в къщи тъчела и се грижела за дома. Двамата живеели много щастливо.

След няколко години, им се родили 2 деца – едно момченце и едно момиченце и всички прекарвали радостно дните си.

Един ден, небето изведнъж се покрило с черни облаци, задухал страшен вятър и двама небесни воини слезли до къщата на пастира. Те му известили, че тъкачката е дъщеря на Небесния император. Преди няколко години тя избягала от къщи и Небесният император я търсел навсякъде. Двамата воини я отвели насила.

Според легендата, едни ден в Небето се равнява на една година на земята. След всеки 7 дена Небесният император вика 7-те си дъщери. Когато разбира, че Тъкачката не се е върнала на Небето и се е омъжила за обикновен човек, той е много ядосан. Затова на 7-ми юли той изпраща небесния генерал да я доведе.

Пастирът, държащ двете малки деца, гледал, как отвеждат жена му на небето и много се наскърбил. Той се заклел да се качи на небето да си върне жената и пак да се събере цялото семейство. Но как могат простосмъртните да се качат на небето?

Както си стоял и скърбял пастирът, изведнъж проговорила бивола му:" Убий ме, вземи кожата ми и така ще можеш да се качиш до небесния дворец да потърсиш жена си." Но както и да го уговаряла, пастирът не се съгласявал да убие животното, от което преживявал толкова години. Най-накрая, той все пак склонил и с голяма мъка и ронещ сълзи сторил, както бивола му казала.

Пастирът взел кожата, сложил децата в кошници на кобилица и литнал към небето. Но във величествения и строг небесен дворец никой не обърнал внимание на един беден простосмъртен. Небесният император забранил на тъкачката да се види с пастира.

След многократните молби на мъжа и децата, Небесният император им разрешил да се съберат цялото семейство за малко. Държаната под наблюдение тъкачка, като зърнала семейството си, не знаела, да се радва или плаче. Времето минало неусетно, Небесният император заповядал да я отведат. Натъженият пастир, заедно с двете деца, се затичали след тъкачката, няколко пъти се спъвали и падали, но пак ставали и когато почти я настигнали, злата Небесна императрица хвърлила златната игла от главата си и между тях се разлял широкия Млечен път. От тогава, пастирът и тъкачката стоят на двата бряга и гледат към далечния отсрещен бряг. Едва на 7-ия ден от 7-ия месец по лунния календар, те могат да се съберат заедно. Тогава идват неизброимо множество врани и правят мост над Млечния път за да могат да се съберат пастирът и тъкачката.

По традиция, на 7-ми юли момичетата се молят на Тъкачката. Те носят цветни конци и 7 игли, ако иглата успешно мине през конците, те стават момичетата с умели ръце. Според легендата същия ден вечерта под лозята, децата дори могат да чуят какво си говорят Пастирът и Тъкачката.