Днес е традиционният китайски празник "Дуану". Като всички китайски празници, датата на празника по слънчевия календар се променя. Но по лунния календар-не. Пети май по китайския лунен календар е празникът "Дуану", който заедно с Пролетния празник и Празника на есенната луна е един от 3-те големи празника в Китай. На китайски „Дуан" означава „начало", а „у" е името на петия месец от календара. Така „Дуан'удзие" може да се преведе като „празник на началото на петия месец".

От 2006 година той е включен в списъка на нематериалното културно наследство на Китай, а от 2008-ма е обявен за официален празник, което показва неговата популярност и значение в традиционната китайска култура.

За произхода на празника има различни легенди. Според най-популярната, той е в памет на известния поет Цю Юен. Той живял през 3-ти век пр.н.е. в царство Чу. След като родината му била завладяна от нашественици, той не могъл да понесе да живее под чуждо иго и сложил край на живота си, скачайки в река Милуо в днешната провинция Хунан. След като научили тъжната новина, хора от околните села излезли с лодки в езерото да открият Цю Юен. Те хвърляли във водата увит в тръстикови листа варен ориз – дзундзъ, за да държат настрана рибите от тялото на поета. Това станало петия ден от петия месец, който оттогава станал празник в памет на Цю Юен.

Днес ястието Дзундзъ е най-важният обичай за прекарване на празника "Дуану". В древността Дзундзъ се нарича "Дзяошу", който е варен лепкав ориз, завит от листа на папур или бамбук, или вид тръстика се увива лепкав ориз и различна плънка, например от месо или китайски фурми. Най-често използваната плънка за дзундзъ в северните части на Китай са хинапът или пастата от червен боб, докато на юг предпочитат свинското и солените жълтъци от яйца. С какво са полезни дзундзъ за здравето? Всяка храна, когато се консумира в умерени количества, е полезна по някакъв начин за здравето. Обикновено за празник хората избират най-вкусната и съгласете се, че никой не би искал тя да е вреди. Основната съставка, от която се приготвят тези триъгълни специалитети, наричани дзундзъ, е лепкавият ориз. Според традиционната китайска медицина той е сладък и топъл по природа, укрепва далака и затопля стомаха, освен това подхранва жизнената енергия Ци. След празника Дуану обикновено времето започва да става горещо, ускорява се кръвообращението, перисталтиката постепенно се забавя, някои хора отслабват, затова някои твърдят, че яденето на дзундзъ на празника на драконовите лодки може да помогне за решаването на тези проблеми. Лепкавият ориз е с богато съдържание на амилопласт (вид нишесте), витамин В, ненаситени мастни киселини, целулоза и други полезни вещества. Но протеините в него са сравнително малко, освен това не съдържа лизин и триптофан. Лепкавият ориз е богат и на витамини А, С и D, както и калций, но те са трудни за усвояване от човешкия организъм. Затова обикновено го комбинират с плънка, която може да поправи тези недостатъци. Това може да е хинап, фъстъци, паста от червен боб, жълтък, свинско и др., като действието на всяка от тези плънки е различно.

Друг типичен елемент от празничната трапеза е силната жълта ракия с билки или минерали, за които се знае, че имат антисептични свойства. В древността с този алкохол се поръсвали ъглите на стаите, вратите, прозорците, пода под леглата, освен това се намазвали челата и нослетата на децата в дома, за да ги предпази от болести.

Разбира се, „Дуан'у" не е само празнична трапеза. Така например, според традиционните вярвания, на петия ден от петия месец по всички зли сили излизат от леговищата си и дебнат хората. Въплъщение на тази опасност са така наречените "пет зли сили" – змията, скорпионът, гущерът, краставата жаба и стоножката. За да се предпазят от тях, хората окачват върху вратите на домовете си билките айцао и цаопу, за които се смята, че държат настрана болестите. Също така, родителите окичват децата с петцветни конци, което символизират дълъг живот. На някои места хората шият торбички с формата на тигър и кратуна, които пълнят с ароматни билки и ги окачват на гърдите на децата.

На празникът „Дуан'у"се провеждат и много масови забавления, най-известната от които е може би надпреварата с "драконови лодки". До голяма степен това се е превърнало с символ на празника извън Китай, заради което той е известен още и като "празник на драконовите лодки". Разбира се, той води началото си от опитът на хората от царство Чу да бъде спасен поета Цю Юен с лодки. По средното и долното течение на река Янцзъ надпреварата с „драконовите лодки" е най-популярна. Те сатесни и дълги, отпред са украсени с глава, а отзад с опашка на дракон, боядисани в червено, черно и други цветове. Както всяка година и тази конкуренцията е голяма и отборите, настанени в големите лодки-дракони, чакаха с нетърпение да чуят биенето на барабана, който отбелязва началото на надпреварата.

Самите състезания с лодки са най-вълнуващата част от фестивала и събират големи тълпи от зрители. Драконовите лодки обикновено са ярко боядисани и украсени с традиционни китайски елементи. В предната част на всяка от тях има оформена глава на дракон, а в края лодката завършва с люспеста опашка.

Преди участниците да се впуснат в надпреварата традицията повелява да има свещена церемония, на която очите на драконите биват изрисувани, така че митичните същества да се съживят.

В състезанието се включват неограничен брой лодки, като победител е тази, която стигне първа до финала. Всяка година събитието се отбелязва в цял Китай, като най-интересни са състезанията в Хонгконг и Макао.

Фестивалът на лодките-дракони има за цел да защити хората от злото и болестите до края на годината. В деня на празника се провеждат и редица други ритуали, като поставянето на билки на входната врата.