За нас
За Радио Китай
Пишете ни
in Web bulgarian.cri.cn
| Начало | Културна панорама | Здраве от Изтока | Икономика | Социален живот | Пощенска кутия |
Китайският традиционен празник Цинмин
2017-04-11 14:09:47 cri

Скъпи приятели! Днес е 4 април, китайския традиционен празник Цинмин.

Цинмин , буквално означава празникът на чистата светлина и студената храна. По лунния календар, то е 13 февруари, този ден обикновено е в месец април по слънчевия календар, а и не само в нея, хората в Китай се спират за миг и обръщат поглед назад. Цинмин – празник на живите и на мъртвите. Някои сравняват този ден с християнската Задушница, ноЦинмин е нещо много повече!

По това време в Китай могат да се видят много хора, носещи цветя, плодове, жълта хартия и благовонни пръчици. Всички те посещават гробищата и отдават почит на своите покойни роднини и приятели. Това е китайската Задушница или Цинмин.

Цинмин е денят, в който китайците си спомнят предците, посещават и почистват гробовете им. В миналото те оставяли там вино, храна, плодове, след което изгаряли т.нар. жертвени пари, покривали гробовете с прясна пръст и ги украсявали със зелени клонки и цветя. Днес традицията се променя и повечето хора поставят върху гробовете на близките си само цветя и плодове, а много млади предпочитат да си спомнят за покойниците в интернет, като провеждат обреди и палят свещи във виртуални гробища.

Освен отдаването на почит към починалите близки и почистване на гробовете им, по време на Цинмин се извършва още един важен обичай – тацин или разходка сред природата. През това време на годината настъпва истинската пролет, времето е топло, започват да цъфтят цветя и дървета. Обичаят тацин има дълга история. В миналото, по време на Цинмин, са се организирали също различни съревнования, например по пускане на хвърчила или ходене на кокили. Днешните китайци харесват повече излети и спортни занимания сред природата, които не само им помагат да се отърсят за малко от ежедневния стрес, но също укрепват и здравето.

За китайците Цинмин е особен празник, съчетаващ тъгата по близките, които са си отишли от този свят и радостта от пробуждащия се живот.Почитайки паметта на предците, китайците се зареждат с енергия за предстоящата битка по Пътя, за следващите сблъсъци с неизбежните житейски трудности. За тях това са дни, когато меланхолията от тъгата по загубените близки се слива в коктейл с жизнените сокове на радостта и пролетната енергия, за да избухне като изгрев на зараждащия се живот. Задушница, но и Цветница.

Защо Цинмин е известен? Случило се преди около 2500 години в царство Дзин, съществувало в ериода Пролети-есени (722-481 г. пр. н. е.). Владетелят на тази държавица имал син на име ЧунЪр, който трябвало да го наследи на трона. Битката за власт в двора бушувала с бясна сила. Както обикновено.Изменни чиновници успели да внушат на господаря, че синът му готви заговор срещу него. Разярен, бащата се изправил срещу наследника си, владетелят срещу законния си приемник, а кръвта бушувала във вените му, готова всеки момент да експлодира като гейзер – старият господар се разпоредил на верните си слуги да убият първопиремника му.За да опази живота си, ЧунЪр избягал от бащиния си дом заедно с група свои привърженици. Ноуви!, изгубили се в планината, останали без храна, а и някои от хората му го изоставили. Както често се случва! Самият бъдещ владетел гладувал до смърт. Тогава, за да го нахрани, един от най-верните му другари, ДзиеДзътуей, тайно отрязал парче месо от бедрото си. Когато ЧунЪр узнал за случилото се, избухнал в сълзи. След време правдата възтържествувала и той бил коронован за владетел. Тогава пожелал да благодари на верния си Дзие за спасения живот. Искал да го провъзгласи за свой министър и да му даде благородническа титла, но искреният му приятел отказал да приеме тази чест, напуснал двора и се уединил в планината.Колкото и да го дирили господарските хора, за да го върнат у дома, тъй и не го открили. Тогава ЧунЪр се разпоредил да запалят огън, от всички краища на планината, та три дни и три нощи да гори гората. Накрая открили ДзиеДзътуей и неговата майка изгорели, свити в основата на едно върбово дърво. Владетелят ги погребал с почести. Засрамил се от постъпката си и издигнал храм в тяхна памет. А като спомен отнесъл в двореца си обгорялото върбово дърво.Освен това се разпоредил като преклонение пред постъпката на ДзиеДзътуей, който „предпочел смъртта пред министерския пост и благородническата титла", никой да не готви на този ден. Тъй се родил и Ханшъ, Празникът на студената храна. На втората година, когато отишъл при планината, за да почете паметта на Дзие, владетелят на Дзин открил, че върбовите клонки отново са се раззеленили и напъпили. Тогава се разпоредил – денят след Ханшъ да се нарече Цинмин.Не забравили и върбовото дърво – всяка година китайците отрязват клонки от него и ги окачват на вратите си или ги свиват на венчета, с които украсяват главите си. Точно както и християните, правите на Цветница. Те вярват, че в Деня на чистата светлина върбовите клонки прогонват злите духове, които се разхождат между тях, и им дават сили да станат по-добри и по-човеколюбиви.Затуй всяка година първо се покланят пред паметта на своите близки, които са преминали вече в Отвъдното, после почистват гробовете им тук на земята, оставят им храна, напитки и хартиени пари, които изгарят, за да не им липсва нищо в другия свят, а накрая цялото семейство излиза сред природата. Младите играят, по-възрастните се разхождат и всички бързат да пуснат в небето своето хвърчило.

Цинмин е толкова важен за Китай, много древно китайски поети и художници са изработили много творби по празника. Известен китайски поет Ду Фу, живял по времето, когато управлявала династия Тан, описва сцена от този ден: „Ситен дъжд в Деня на чистата светлина ръми, по пътя хората сякаш са изгубили душите си. Попитали едно говедарче дали нейде наблизо има място да подслонят морни глави, а то ги упътило към селото на цъфналата кайсия".

Още подобни теми
Коментари
© China Radio International.CRI. All Rights Reserved.
16A Shijingshan Road, Beijing, China