20170117wh

Наскоро към списъка на нематериално културно наследство ЮНЕСКО добави „Двадесет и четирите соларни термина – изградената от китайците посредством наблюдения на движението на слънцето опознавателна система и практика на времето", това силно възбуди интереса на хората към формата и познанието на климата. 24-те соларни термина е епистемологичната система на китайците за познание върху астрономическите феномени, фенологията, сезоните и принципите на промените в природата, тази епистомелогична система се определя от международния метереологичен кръг за „петото откритие" на Китай, специално е отправена покана към водещия специалист в Националния климатичен център, Джоу Бин, за написване на статия, коментираща процеса на оформяне и научната стойност на китайските двадесет и четири соларни термина.

Климатът произтича от взаимодействието между земята и слънцето

Климатът (на англ. climate) – произходът на думата е от гръцки език, klimatos, значението на думата е „наклон", означава ъгълът върху земната повърхност, върху който пада слънчевия лъч. Древните гърци вече са знаели, че ако наклонът на слънцето е сравнително малък, то тогава климатът е сравнително студен, следователно на местата близко до екватора е сравнително горещо, а на полюсите сравнително студено. Марк Твейн описва климата като никога непрекъсващ; а Хайнлайн мисли, че климатът е това, което всеки един човек може да очаква. Познанието върху климата на древната китайска цивилизация се приближава повече до действителността: пет дни образуват най-малката климатична единица, три единица образуват следващата, шест от нея образуват едно време, четири времена образуват една неастрономическа година, всяка година има 24 соларни периода, и 72 малки климатични единици, материалния облик на климата е органичното съчетание на фенологията и метереологията в процеса на земеделската продукция.

Климатът е определещ фактор в естествения кръговрат, образуван от процеса на дългосрочния обмен на енергия и качество между земята и атмосферата. Климатът обикновено се описва като средностатическите условия на атмосферата в дългосрочен период от време (времевата скала е месец, сезон, година, няколко години, няколко десетки години и дори няколко стотин години), обикновено особеностите в определен период от време, свързани със разликите при средната стойност и отклонението от средната стойност, тези стойности основно обуславят студа, топлината, сухота, влажността и други основни особености на всеки регион.

Под разширеното разбиране за климат се има предвид статическите особености на общите атмосферни условия на количеството топлина в атмосферата на земята, движението на разпределението на водите и въздуха, включени са средностатистическите условия, както и са включени вероятното разпределение и екстремни условия на различните по вероятност ситуации, съобразено с размера на мащаба на пространството, климатът може да се разграничи като климат на цялата земя, регионален климат и такъв преобладаващ само в определени райони; а времево разграничението е климат през древността, времето през съвремието и бъдещето време. Това състояние на климата, простриращо се през много времена и едно единствено пространство, е една обхваща човечеството, както и всички съществуващи и живи същества, естествена обстановка.

Оформянето на климата основно включва причини от три аспекта: първият, слънчевото излъчване и движението на земята. Вторият аспект: земното разпределение. Третият аспект: ефектът от атмосферната циркулация.

Древните гърци вярват, че климатът започва от ъгъла на движенията на земята и слънцето, климатичните различия са различните сезони, под който се пада ъгъла на слънчевия лъч върху земната повърхност. Познанията върху климата на древната китайска цивилизация са близки до тези на гръцката цивилизация, с леки разлики в подхода, но с еднакви резултати, а докато историята се развива напред, разкритите явления и факти могат да се използват и до днес. Книгата „Календар Сиа-сяо-джън" е най-ранният емблематичен писмен текст, описващ промените в климатичните състояния и фенологията, всичките записки и наблюдаваните сфери са основата на по-нататъшна основа за оформянето на 24-те соларни положения. Пет дни образуват най-малката климатична единица, три единица образуват следващата, шест от нея образуват едно време, четири времена образуват една неастрономическа година, всяка година има 24 соларни периода, и 72 малки климатични единици, материалния облик на климата е органичното съчетание на фенологията и метереологията в процеса на земеделската продукция.

24-те соларни термина в древността

24-те соларни термина са разграничени според мястото, определено от слънцето върху еклиптиката (т.е. орбита, по който земята обикаля около слънцето). Наблюдавайки слънцето от равноденствието (дължината е нулева, в този момент слънцето директно осветява екватора), разстоянието между 24-те сегмента е 15 градуса; след като изминат един цикъл отново се връщат към равноденствието, завръща се отново след една година, обединява 360 градуса, затова е разделено на 24 соларни сегмента. Дата на всеки сегмент по слънчевия календар е относително фиксирана, например „началото на пролетта" по слънчевия календар е винаги между 3 и 5 февруари. Но по лунния календар, датата на термините не може да се определи с такава точност, да вземем за пример отново „началото на пролетта", най-рано би могло да бъде между 15 декември на миналата година, най-късно би могло да бъде на 15 януари.