20170110wh |
Как обаче е възникнал Пролетния празник? Една легенда разказва как в древни времена живяло чудовище на име Ниен. Веднъж годишно, на всеки 365 дни, то пристигало при хората и изяждало един от тях. Чудовището се появявало обикновено вечерта и изчезвало на сутринта, затова китайците започнали да наричат тази нощ Ниенгуан, където гуан означава „граница", „предел". Ако преживеели нощта Ниенгуан, те можели да се радват на спокойствие още цяла година. Веднъж хората забелязали, че Ниен се страхувало от червения цвят и шума на фойерверките. Затова в нощта, когато трябвало да се появи, те залепяли червени хартиени ленти около вратите си и пускали фойерверки. Така държели страшното чудовище далеч от своите домове и с времето то престанало да ги безпокои. Оттук дошло и другото име на Пролетния празник – Гуониен, което означава „да преживееш (идването на) Ниен".
В навечерието му китайците почистват домовете си, приготвят разнообразни и вкусни ястия, обличат нови дрехи. За начало на Пролетния празник се смята последната нощ от старата година, която на китайски се нарича Чуси. Тогава семействата се събират заедно. От двете страни на вратата на дома се поставят т.нар. „новогодишни куплети" или двойни надписи (дуейлиен). В празничната нощ хората пускат фойерверки и се наслаждават на задължителната част от тържествата – семейната вечеря. След това се отдават на разговор, докато всички заедно правят пелмени (дзяодзъ) за следващите дни. Китайските пелмени (дзяодзъ) се наричат още шуейдзяо или водни пелмени. Те са едно от основните блюда в Северен Китай, което се радва на огромна популярност.
В северната част на Китай пелмените се приготвят до 12 часа в навечерието на Пролетния фестивал и се ядат през часа дзъшъ (от 23 часа до 1 часа), когато новата година сменя старата. В миналото наричали този отрязък от времедзяодзъ – времето до полунощ, затова и днешното име на пелмените звучи по същия начин. На Нова година китайците задължително ядат пелмени, пожелавайки си един на друг щастие, благополучие и семейно единение.
Първоначално пелмени приготвяли само в Северен Китай, но впоследствие това лакомство се разпространява по цялата страна и дори в света. Едно от местата, където пелмените са особено популярни е град Сиан – местните майстори правят над 100 вида.
На много места в Китай хората не лягат до сутринта. Това се нарича „пазене на Новата година" (шоусуей). На сутринта хората посещават роднини и приятели, за да ги поздравят и им пожелаят късмет и благополучие през Новата година. Възрастните подаряват на децата пликове от червена хартия с пари (ясуейциен). Смята се, че това ще им донесе радост и щастие.
Приготовленията за празника започват две седмици след пълнолунието в последния месец на годината. Китайците усърдно чистят дома си три дни. Събират домашния боклук от ъглите към центъра на стаята, за да не изметат късмета от жилището. А за да бъде съдбата благосклонна към къщата и щастието да се настани удобно, уредите, с които са чистили, трябва да се скрият добре. Според преданията добре трябва да се скрият ножове, ножици и други режещи предмети, за да не си отрежете пътя към щастието. В първия ден на новата година те не бива да се използват. Преди нейното настъпване обичаят препоръчва хората да се разплатят с всички, както и да си потърсят несъбрани пари. В средните векове кредиторите използвали и нетрадиционни средства, за да си приберат даденото. Прибягвали даже и до преспиване у дома на длъжника. Започнати дела през годината трябва да се приключат.
Специално внимание при подреждането на дома за празника заемали цветята. Това са преди всичко божури, които символизират богатство и знатност. В южните райони на страната, където по това време вече всичко е разцъфнало, предпочитат нарциси и орхидеи. В къщите поставяли във вази много цветя. На север, за да се спази този обичай от далечни времена съществували парници, където отглеждали цветята и после ги продавали в специални магазини. В някои области на северен Китай има традиция домът да се украсява с борови клончета, а в южен — с клонки на кипарис. Тези дървета в Китай са символи на безсмъртието и на душевното благородство. Понякога хората прикрепят към дрехите си малките клончета или украсяват косите си с тях.
Китайската нова година е изключително семейно тържество. Празнуват го няколко дни. Първата вечер на масата сядат всички членове на семейството. По време на Северните и Южните династии вече съществувал обичай на будуването в новогодишната нощ. Така понякога вечерята продължавала до късна нощ.
Празничната маса трябва да е отрупана с много плодове, живи цветя и бонбони — дарове за здраве. Празничните ястия имали особен смисъл и всяко блюдо — свое значение. Например пелмените се приготвят с пожелание за щастливо потомство и материално благополучие; макароните — символ на дълъг живот; различните тестени изделия с кръгла форма, ястията с риба — символ на доволство; яйцата — на късмета; фасул — предпазва от нечиста сила; портокал, мандарина, райска ябълка (червени и оранжеви плодове) — символ на щастие; ориз — символ на богатство и благоденствие. За празника се осигурявали специални питиета, които се смятало, че ще доведат до дълголетие. Още в средните векове пиели напитка от праскови и вино с пипер, иглички от кипарис или цветове на слива. Сега следи от този обичай могат да се открият в някои райони в южен Китай.
Китайците отрано съставят план за празничната програма, изпълнена с интересни конкурси и остроумни шеги, много танци и добро настроение. Когато присъстващите чуят поздравление за себе си, те се обливат или напръскват с вода. Често това се случва на улицата.
