Днес ще поговорим за един интересен културен феномен. Много от китайците, особено в големите градове, обичат да празнуват западните празници. Защо е така? В днешната рубрика заедно ще потърсим отговор.

Китайският традиционен празник „Дун Джъ" (冬至) се празнува в деня на зимното слънцестоене, веднага след него предстои католическата Коледа. Всички магазини, хотели и ресторанти месец по-рано вече са готови с рекламите. Западните вериги за бързо хранене като Макдонълдс, КФС и други са пълни с клиенти, а техните шефове се радват и очакват големи печалби по време на празниците.

На първо място популяризирането на западните празници в Китай е отражение на бързото развитие на китайската икономика и промяната в мисленето на китайците. През 40-те и 50-те години на миналия век те бяха познати единствено в Хонгконг, Макао и Тайван. Но след въвеждането на реформите и принципа за отваряне на Китай към света през 80-те години със западните празници постепенно се запознаха в Шанхай, Гуанджоу, Пекин, Тиандзин, Циндао и други големи градове, особено след връщането на Хонконг и Макао към Китай.

През последните 10 години китайците заобичаха празниците, особено чуждите, които нямат никаква връзка с китайските традиции. Това са Свети Валентин, Хелоуин, Деня на благодарността, Коледа и други. Разбира се за китайците това са само поводи за богата трапеза и веселба.

Китай подържа висок икономически ръст в продължение на много години и жизненият стандарт на обикновените граждани се повиши значително. От една страна много известни чуждестранни компании инвестираха в Китай и страната все по-често се посещава от чужденци. Някои идват, за да работят, други на екскурзии, а трети дори остават завинаги. Едновременно с това тези компании постепенно увеличават работните места за местните жители, с което помагат за развитието на страната. Служителите в тези чужди фирми несъмнено се повлияват от западните идеи и традиции, което се предава в техните семейства и сред приятелите им.

След въвеждането на реформите и принципа за отваряне към света китайското правителство започна да отделя все по-голямо внимание на образованието и контактите с чужбина в областта на икономиката и културата зачестиха. Броят на китайските студенти, изпратени от китайското правителство в чужбина, се удвои. В момента броят на самофинансиращите се студенти също расте непрекъснато. Тези, които избират да получават висшето си образование зад граница, по-лесно приемат обичаите и традициите на Запада. Тяхната роля за разпространението на чуждите традиции сред китайското обществото е по-голяма от тази на служителите в чуждестранните фирми.

Разпространението на чуждата литература и филми в Китай през последните години е още една причина за популяризирането на западните празници в страната. Героите, дори в китайските телевизионни сериали, вече се срещат на кафе в кафенета или организират коледни партита. Това оказва силно влияние върху родените след 80-те и 90-те години на миналия век.

Различните мероприятия и реклами в магазините и хотелите, свързани с Коледа, също дават своя принос за популяризирането на западните празници сред китайците.

В днешни дни след като жизненият стандарт на жителите на Поднебесната се повиши значително, много от тях тръгнаха на екскурзии в чужбина. Така те със собствените си очи могат да видят и опознаят отблизо западните традиции и обичаи.

Все повече и повече китайци, особено младите, не познават китайските традиции като по-старото поколение и са равнодушни към тях. Те порастват с книгите и филмите на чужди автори. За тях много от традиционните празници са част от историята и не ги вълнуват. Въпреки че продължават да ги празнуват, за тях това е само начин да разсеят самотата и скуката в сърцата си.

В сравнение с китайските традиционни празници, западните, като Свети Валентин, Деня на майката или на бащата, Деня на благодарността, Коледа, изглеждат изпълнени с повече чувства и празнувайки ги като че ли е по-лесно да се изгони стреса. Западните празници обръщат внимание на личното пространство и леката атмосфера. Обикновено няколко приятели се събират в кафене или ресторант, хем хапват, хем си говорят в приятна и лека атмосфера.

Китайците по принцип са сравнително сериозни като нация, затова и празниците им са малко по-строги. На Китайската нова година например се организират церемонии, с които хората се кланят на небето и земята. На други празници се отдава почит на починалите членове на семейството и атмосферата е по-тежка. Почти всеки празник е сериозен, тържествен и официален. Обикновено на него се събира цялото семейство и ритуалите са сложни. Освен това всеки трябва да засвидетелства уважението си към по-възрастните и обичта си към децата.

Ежедневието на работещите Китай по принцип е натоварено, ако и на празника човек не може да се отпусне и повесели, то това е още една тежест. Затова и китайците започват да се увличат по западните празници. Те не се задълбочават твърде в това какво означава Коледата и как точно я празнуват чужденците. Китайците си я празнуват по свой си начин.

Те обичат и Деня на благодарността, независимо от историята, която стои зад този празник. Китайците благодарят на родителите, учителите, колегите и половинките си. Защо не?

Много западни празници са свързани с чувствата и младите имат възможност да изразят емоциите си. Например такъв е Свети Валентин, който е изключително романтичен за влюбените. В Деня на майката или този на бащата китайците благодарят на родителите си.

Празниците са хубаво нещо. Без значение дали са източни или западни, те винаги са повод за веселба.

Все повече и повече китайци проявяват интерес към чуждите празници. От една страна това показва огромната мощ на нацията и икономическата сила на Китай от въвеждането на реформите и принципа за отваряне към света. От друга страна е знак за интеграцията и глобализацията. Обединяването и интегрирането на различните култури и начини на мислене отваря нови предизвикателства към една древна страна като Китай.