20161129wh |
Сред тези фактори, влиянието на понятието „дом" в китайската култура е на първо място. Това е свързано и с характерните особености на Китай. На второ място е желанието за по-голямо богатство, на трето - чувството за несигурност поради недостатъците в системата за социално осигуряване. На последно място са възможностите, които предлага урбанизацията и привлекателните печалби от сектора на недвижимите имоти.
В Китай понятието „дом" е със специално значение. Йероглифът „家", който означава „семейство, дом", се състои от две части: покрив и под него една свиня, т.е. ако нямаш къща, въобще не може да се говори за семейство. В китайската традиционна култура „домът" определя сферите на живота. Той е основа за следващите поколения и развитието, както и символ на богатството и социалния статус.
Човекът е като плаваща лодка, а домът е уютния бряг. У дома е топло, няма ветрове и дъждове, защото там са най-близките и членовете на семейството. В „дома", според китайците, има топлина, сигурност и щастие. Ако го няма, то човек е като дърво без корени, не може да открие целите в живота си. Малко са китайците, които биха живели под наем цял живот, защото това ги кара да се чувстват несигурни и отблъснати.
В сравнение с другите страни по света китайците купуват първото си жилище най-рано. Защото ако искаш някой да се съгласи да сподели живота си с теб, непременно трябва да имаш апартамент.
Според статистиките, китайците купуват първото си жилище на възраст между 26 и 28 години. А в САЩ, Япония, Тайван, Великобритания и други държави, това се случва в рамките на 30 до 42 години. Всяка година китайските градове се увеличават с почти 8 милиона семейства, които се налага да купуват апартаменти.
Цената на недвижимите имоти през последните години се увеличи значително и в моментна един апартамент струва доста скъпо. Някои казват, че това се дължи на „тъщите". Анкета от 2010 г. показва, че в цялата страна едва около 20% от майките са съгласни да дадат дъщерите си на мъж, който няма собствено жилище. Всъщност много от младоженците биха искали да имат нов и голям апартамент. В наши дни младежите са по-подтиснати отпреди, защото образованието и уменията вече не са сред критериите за добър мъж, на първо място е собственото жилище, а след него колата.
На Запад не е срамно да се живее под наем. Всеки иска да има свободата да избере подходящо място за живеене според желаната посока на развитие. Затова в западните страни дори семействата с деца продължават да живеят под наем. Хората там се женят, без да се замислят дали бъдещият зет има недвижими имоти. Западняците също купуват жилища, но само като средство за трупане на богатство, а не като задължително условие за женитбата.
В Китай обаче без значение дали си на висша служба или обикновен гражданин, дали си беден или богат, ако имаш възможност, първо трябва да се сдобиеш с недвижим имот. Въпреки че в съвременното общество има разнообразни начини за трупането на богатства, традиционната хилядолетна нагласа на китайците е оставила дълбоки следи. Да живееш под наем в града се счита за нещо недостойно. Тези, които все още нямат жилище, искат да купят такова, а онези, които вече имат, искат да се сдобият с повече.
Когато в Япония младежите купуват апартамент, те не търсят финансова подкрепа от родителите си. Първо, защото това се е превърнало в навик, и второ, защото това е вид заем, който трябва да се върне с лихвите. Американските младежи обикновено теглят кредит. Докато в Китай родителите, които имат възможност, непременно подкрепят децата си финансов при покупката на апартамент и кола. Това е китайска специфика. В момента сред основните купувачи на жилища в страната са родените през 80-те година на миналия век. Според една анкета, над 40% от тях използват парите на родителите си. В някои градове техният брой е над 70%. Това се отразява на сегашната ситуация в Китай : купуването на жилище е дело на цялото семейство и за него ще се използват капиталите на всичките му членове. Ако родителите не помогнат на децата финансово за жилището, то те не са спокойни.
Домът е символ на богатство и място в обществото. Независимо дали са богати или бедни, за китайците жилището е символ на състояние. Ако имат вече свое жилище, родителите купуват друго за децата си, дори и за внуците. Безкористната им всеотдайност е неизменна черта на китайската култура.
Много чужденци задават въпроса : „Защо трябва да купуваш апартамент, като можеш да живееш и под наем?" В известна степен в това има логика, но на практика ще забележите, че така животът ви е като „под наем", без гаранции, без сигурност и стабилност. Понякога се налага да се местите по три пъти в годината, защото хазяинът има други планове за жилището или иска да взема по-висок наем. Когато няма собствен дом, човек не смее да купува нови и големи мебели или много книги, за да е по-лесно при местенето. Кой би желал да живее като на плажа, ако има жена и деца?
В наши дни жилището не е само място за живеене, но и идеална инвестиция. Лихвите на банките са ниски, няма ги големите рискове на фондовата борса, нестабилните цени на златото. Затова недвижимите имоти се превръщат в най-добрия продукт за инвестиции. Според икономистите, от 2000 г. до 2010 г. цената на недвижимите имоти в Пекин се е увеличила пет път и в бъдеще вероятно тази тенденция ще продължи, особено в малките и средни градове. Освен да купиш жилище, откъде другаде можеш да имаш такива големи печалби? При ограничените канали за инвестиции, вложенията в недвижими имоти са първия избор за обикновените граждани.
В сравнение с усъвършенстваната образователна, здравна и пенсионна системи в чужбина, в Китай в момента много хора са притеснени за образованието на децата си, за медицинските разходи и от ниските пенсии. Това също е една от причините, които принуждава китайците да купуват жилища. По-късно те ще ги продадат по-скъпо и така ще си осигурят повече средства за живота след пенсионирането.
Бързият растеж на китайската икономика е главен двигател за развитието на градовете, особено на големите, които са икономическа сила и привличат все повече хора от селата. Това се превръща в голям потенциал за развитието на пазара на недвижими имоти в градовете.
