Когато 3000 годишен бронзов съд за вино бе показан на изложба в Шанхай миналата година, той привлече голям брой посетители.

Само година преди това, церемониалният съд, известен още като „Мин Фанглей", се завърна в родното си място провинция Хунан и се събра отново с капака си, след като бяха разделени повече от 90 години.

Открит случайно през 1922 г от един селянин, съдът е сменял собствениците си няколко пъти на търгове в чужбина, сред които търговци и частни колекционери.

Капакът му през това време се съхранява в регионалния музей в Чанша, провинция Хунан, от 50те години насам.

Бронзовият съд бе планиран за обявяване на търг на Кристис в Ню Йорк през април 2014. Група китайски купувачи от Хунан обаче го придобиха след сделка при закрити врати от европейския му собственик при условие, че съдът ще бъде дарен на музея. Сумата за придобивката така и не беше разкрита, но се говори, че се е равнявала на милиони долари.

Тан Гуобин, един от китайските купувачи каза за Чайна Дейли, че договорената цена е била по-ниска отколкото е щяла да бъде, ако реликвата е участвала в наддаванията.

Връщането на бронзовия съд е поредният пример за съвместните усилия на държавните институции и частните колекционери да върнат древните китайски реликви обратно в родината.

През изминалите пет години се забелязва ръст на броя китайски купувачи, наддаващи за китайски антики на водещи търгове в Ню Йорк, Лондон, Париж и други места. Тяхното участие в глобалния пазар за изкуство не само тласна цените на китайското изкуство нагоре, но и привлече правителственото и обществено внимание към загубените съкровища.

Неотдавна Държавната администрация за културните реликви издаде забрана за закупуването на откраднати, контрабандни и плячкосани ценни предмети. Един от резултатите от новата политика е, че оттук нататък китайските купувачи ще бъдат по-внимателни при участията си на търгове зад граница.

Дзи Тао, анализатор на пазара за изкуство към Централния университет за финанси и икономика в Пекин казва, че администрацията трябва да изясни кои артефакти се считат за „плячкосани".

Някои предмети се намират при поколенията на онези, които са ги взели, докато други са били препродавани безброй пъти и са закупени от техните настоящи собственици чрез законни сделки.

Той добавя, че плячкосаните артефакти, като например тези ограбени от Стария Летен дворец в Пекин по време на Втората опиумна война от британските и френски войници, съставляват само малка част от китайските антики на международния пазар. По-голямата част са изнесени чрез легитимни транзакции.

Редица китайски артефакти, които са били откраднати, днес са част от музеи и галерии по целия свят. Ако не бъдат предложени на търг, връщането им в родината е малко вероятно, категоричен е експертът.