На 1 септември започна новата учебна година в Китай. Моят син е на 6 години и за първи път стъпи в класната стая. И той и аз трябваше да сме готови да поемем новите си роли. Може би и вие сте родител на първокласник. В днешната рубрика ще поговорим за новия живот на учениците в китайските училища.

Според учителите, децата, които са готови да тръгнат на училище, трябва да притежават добра физическа координация, да обичат спорта, да са самостоятелни и да умеят да контролират емоциите си. Те трябва да могат да слушат внимателно и да комуникират свободно с другите. Това е важна стъпка за учебния процес.

Учителите обръщат голямо внимание на приобщаването на децата към колектива. Защото най-важното за тях е да се подготвят да влязат в обществото, а общуването е сърцевината на този процес. Ако ученикът успее да се присъедини към колектива, ще може да създаде добри контакти с другите.

Много разтревожени родители записват децата си в различни класове за предучилищна подготовка, където да получат основни знания по китайски, математика и английски. Но според учителите родителите не трябва да обръщат внимание само на получаването на знания. Директорът на Второ експериментално училище в Пекин Су Хуей счита, че децата, които не са минали предучилищна подготовка, ще успеят да настигнат другите за около два месеца. Така че разликата с тези, които са се подготвили предварително, не е голяма. Учителите имат добри методи, с които да отворят вратата на знанията за децата. Затова те не се тревожат за тези, които не знаят нищо на първия учебен ден. Учителите са разтревожени по-скоро за тези, които нямат изградени добри навици, не са самостоятелни, не знаят как да се грижат за личните си вещи, нямат усещане за времето, не могат да контролират емоциите си и да проявяват уважение към другите. Ако едно дете е в състояние да се защити и не безпокои другите, то това означава, че се е научило на самодисциплина.

Учителка по математиката, която преподава почти 30 години, в интервю разказва, че днес повечето деца минават предучилищна подготовка, но са станали по-мързеливи. В миналото методите на обучение са били по-скромни, но учениците са били по-дейни и по-склонни да разсъждават. Днес някои деца трупат много знания преди да тръгнат на училище, но не знаят как да се държат в обществото. Те си мислят, че това е ученето: справят се със своите си начини и не искат да се замислят по-дълбоко под ръководството на учителите. Всъщност училищата са специални организации, които изследват учебния процес. Според учителите, не е трудно да предадат знанията на децата, но ако нямат добри навици, тогава вероятно няма да имат мотивация за бъдещото си развитие. В пекинските училища директорите и учителите обръщат по-голямо внимание на спортните и комуникативни уменията на учениците, на това дали умеят да са самостоятелни и дали могат да държат под контрол емоциите си.

Относно домашното възпитание на децата, учителите са на мнение, че сега родителите са по-добре образовани, но духовно все още не са узрели. Някои от тях са живели в бедност в детските си години и затова искат децата им да не се подлагат на подобни лишения. Затова им купуват прекалено много дрехи и прекаляват с храната. Други родители директно заявяват, че са оставили децата на родителите си, защото са ги родили само защото те са настоявали. Тези деца обаче често имат различни проблеми в училище. Някои от тях се държат арогантно вкъщи, но в училище са страхливци. Други поради прекалените грижи на бабите и дядовците не са самостоятелни и им е трудно да общуват със съучениците.

Как учителите възпитават добри навици в учениците и им помагат да се потопят в учебния процес?

Най-важното е часовете им да са интересни и да привличат децата. За преподавателите не и никак лесно да измислят учебни игри за 6-7-годишните, тъй като са изправени пред различни ограничения – времето, спазването на определен ред, знанията, които трябва да предадат и т.н.

За учениците от първи клас в Пекинското експериментално училище всеки ден в часовете има по „две звездни минутки", когато всяко дете получава възможност да изрази своето мнение пред целия клас. Преподавателите позволяват на учениците от първите класове да заемат тяхното място и да бъдат учители, а самите те заедно с останалите ученици отговарят на въпросите им. По този начин учениците се научават как да задават подходящи въпроси и да разсъждават по-задълбочено.

Да се научиш да слушаш е друго умение, което трябва да владеят учениците. Някои от тях винаги са готови първи да отговорят на въпросите на учителите. Тогава преподавателите им казват: „Можеш ли да отговориш трети на въпроса, но да не повтаряш отговора на съучениците си, а да коментираш това, което са казали, и да дадеш твоето мнение." По този начин учениците разбират, че е важно да слушат какво казват другите. А децата, които не са толкова активни, са насърчавани от учителите с думите:, „Следващия път можеш ли да се опиташ да отговориш първи? Искам да видя колко бърз можеш да си!"

За да може всеки ученик да получи достатъчно внимание, децата не са обърнати към учителя през цялото време. Погледите им са отправени към този, който отговаря. „Очите следват звука". По този начин децата изразяват своето уважение към говорещия. Това също е и начин за сближаване на учениците.

Директорът на училището Лу Юнли обяснява, че учителите вече не са само тези, които владеят знанията и никога не допускат грешки. Тяхната роля по-скоро е да откриват ценните въпроси. Те вероятно се задават директно от преподавателя или се появяват по време на дискусия между учениците. След това учителите трябва да ръководят децата в намирането на отговорите или да им подскажат начини за това, например как и къде да търсят материали, да попитат експерти или да отидат на мястото и т.н.

В училищата съществуват различни трудности, тъй като липсва доверие между децата, между децата и учителите, и между учителите и родителите. „Доверието" е ключово понятие в реформата на училищата. Взаимното изслушване между учителите и родителите изглежда изключително важно. Учителите трябва да знаят своите отговорността, а родителите своите задължения. Тогава може да се получи съюз между тях.

Според директора Лу Юнли и учителите в Пекинското експериментално училище, отличниците са носители на качества като трудолюбие, постоянство, търсят равенство, осъзнават принципите, не бягат от отговорности. Те често проявяват чувство на самоуважение и за да го удовлетворят, обикновено се опитват сами да постигат целите си като в същото време се учат как да не се поддават на някои съблазни. Скромността е много важна черта на характера. Но не трябва да сме скромни, защото сме загубили, а защото чрез това качество можем да осъзнаем величието на нещата.