20160726mg

Най-голямото филмово студио в света се намира не в САЩ, а Китай. То е и една от най-големите туристически атракции в страната.

Сгушено в планинските райони на провинция Джъдзян, на пет часа южно от Шанхай, студио Хъндиен се простира на площ от 10 квадратни километра, колкото студиата Парамаунт и Юнивърсъл взети заедно. Неговите обширни снимачни площадки, вариращи от реплики на Забранения град до тропически гори от колониален Хонконг, са били използвани за заснемането на хиляди китайски сериали и филми, включително „Тигър и дракон".

Фермерът превърнал се в предприемач Сю Уънрун започва да строи Хъндиен през 90те години на миналия век. Сю, който днес наближава 80те, превръща обработваемата земя в сложни и прецизни снимачни площадки. Неговата визия е изключително прозорлива. Днес Китай е вторият по големина филмов пазар в света, отстъпващ само пред САЩ. Миналата година, приходите в боксофиса достигнаха $4 млрд, ръст от 50% спрямо 2014 г. Интересното е, че филмите натрупали най-много печалба са местни продукции.

'Chinawood', както е още известно студиото Хъндиен, също печели. И докато площадките са безплатни за снимачните екипи, Сю прави пари от хотели, ресторанти, оборудване и костюми. „Хъндиен беше обикновено село, докато не дойде Сю с неговата мечта, да го превърне в най-голямото филмово студио в света", казва Джонатан Кос-Рийд, познат в страната с прозвището Цао Цао, един американски актьор, който е играл в стотици китайски филми.

Студиото е също една от най-големите туристически атракции в Китай. Началото на Януари обикновено е слаб сезон. Въпреки студа и високата цена на билетите (около 79 долара), потокът от туристи в студиото не спира. В един мразовит януарски ден 600 пенсионери пристигат в студиото за двудневен тур. Много от тях са въоръжени с дигитални камери, позиращи заедно с актьорите. (Павираните улици на „Хонконг" и „Гуанджоу" площадките пък са популярно място за сватбени фотосесии.) Автобусите развеждат туристите между различните площадки, където всеки ден има представления. Във фалшивите дворци от династии Мин и Цин, монголски ездачи изпълняват номера на фона на павилионите. Туристите могат също да правят обиколки на площадката на гърба на понита. Цялото шоу преминава под съпровода на драматична мелодия от известна сапунена опера.

Местен герой

Хъндиен привлича годишно по 11 милиона туристи. Те, заедно с професионалните филмови екипи трансформират местния район. Само за едно десетилетие този селски район се разраства главоломно. 61-годишната местна жителка Шънту е свидетел на драматичната промяна. В миналото тя обитава малка кирпичена къща с две стаи, която разполага само с едно легло за петчленното семейство. Днес обаче тя помага в семейния ресторант и получава пари да се грижи за цветята в отсрещното студио. „Преди бяхме бедни, работехме по полетата", спомня си тя. „Не знаехме дали утре ще имаме какво да сложим на масата. Днес обаче не се считаме за фермери. Сю Уънрун е нашият бос. Имаме храна, имаме пари и собствен бизнес.", казва със задоволство старицата.

Уан Сисие, 41 годишната снаха на Шънту се съгласява. „Имали сме гости не само от Китай, но и целия свят. Идвали са чуждестранни туристи в нашия ресторант и дори филмови звезди.", казва майката на три деца. Преди всички друго, Уан е щастлива, че за разлика от много други китайски селяни, на нея не се налага да напуска родното място и работи в големия град. Тя обяснява: „Най-доброто нещо е, че можем да преживяваме тук – не трябва да мигрираме и търсим работа по други места". Тук се случва тъкмо обратното, много мигранти се стичат в Хъндиен, откриват бизнес или работят по 8 часа като статисти на площадките. Заплащането е едва 40 юана (6.6 долара) на ден, но много от тях предпочитат тази работа пред фабриката или полето.

Други идват тук да преследват мечтите си. 20 годишният Тан Уей е статист в кунг-ду сериал. Той пристига в студиото въпреки протестите на родителите си. „Няма родител, който би подкрепил децата им да работят подобно нещо. Половината от тях дори не знаят с какво точно се занимават децата им, те си мислят, че работят във фабрики. Родителите считат, че в тази професия няма бъдеще", обяснява той.

Рискован бизнес

Гун Уънбяо, 26 г, също пристига в Хъндиен, където се присъединява към съюза на артистите с надеждата да получи роля в някой кунг-фу филм. Въпреки, че би искал да пробие в китайската филмова индустрия, той вярва, че американските филми, поне засега, са по-добри. „Чуждестранните филми винаги са насочени към бъдещето, китайското кино обаче винаги гледа назад към миналото. Според мен западната кино индустрия има повече въображение", казва той. Всички филми заснети в Китай трябва да получат одобрение първо на сценариите от Държавната администрация за радио, кино и телевизия, регулатора на Китай в сектора. На този фон, сюжетите на много филми и сериали се развиват в миналото, през различните династии.

Въпреки рестрикциите, местните филми се оказват популярни, още повече с подобрението на снимачните технологиите. „Декорите са по-добри, операторите също, всичко изглежда много по-добре на екран", казва американският актьор Кос-Рийд, който работи за местната филмова индустрия вече 15 години. „Фактът, че китайците гледат повече местни филми през последните години обаче, не означава че вкусовете им се променят.", настоява той. „Просто китайските филми започват да изглеждат по-добре на екран. Днес има все повече талантливи професионалисти в сектора, които знаят как да правят филми за публиката. Този талант обаче се нуждае от време да израсне."

Хъндиен все още не е Холивуд. Звезди като Джет Ли и Джеки Чан са работили тук. Все повече снимачни площадки се използват за холивудски копродукции като например „Мумията: Гробницата на императора дракон" и „Снежното цвете и тайното ветрило". Настаняването и развлеченията в Хъндиен обаче все още са на базово ниво по американските стандарти. И докато кинотворците могат да си поръчат китайско барбекю, което да им бъде доставено в хотелите в 2 ч. през нощта, в района има само един западен ресторант- KFC.

Гун Уънбяо обаче не се притеснява. „Ще задминем Холивуд", казва той уверено облечен в минските си одежди на снимачната площадка в края на работния ден. „Китай отвори вратите си за света само преди 30 години, а вижте ни къде се намираме сега."