20160503mg |
Китайски магнати като Уан Дзиенлин, Уан Джундзюн и Лиу Ициен не пестят средства за творби на европейски майстори от рода на Пабло Пикасо и Амадео Модиляни. Точно това явление привлече погледа на света на изкуството.
Медията 21st Century Business Herald пише, че настоящата ситуация изглежда напомня на тази през 80те години, когато богатите японци преследваха шедьоври от импресионизма. По това време, японската икономика достигна върха си благодарения на износа на коли и машини в световен мащаб. Стойността на йената изведнъж се повиши и много японци започнаха да пътуват в чужбина. Заможните хора и фирми също пръскаха пари навън за арт творби.
Днес Китай се намира в същата ситуация. Кои са причините за наплива на китайските богаташи в света на изкуството?
Една от причините вероятно е тясно свързана със стратегията за разпределение на активите на китайците по света. През последните години редица богаташи купуват имоти, откриват или купуват компании в Европа, САЩ, Канада, Австралия и други страни, докато изкуството е само малка част от активите им. Тези предмети на изкуството обаче не се връщат в Китай, а повечето от тях се пазят в имотите закупени зад граница. Разбира се не трябва да се подценяват и митата. При внасянето на предмети на изкуството те могат да бъдат обложени с 20% данък, което е голям разход.
Втората причина е, че прочутите творби на европейските художници са знак за финансов и културен статут. Милионите похарчени за изкуство без съмнение се качват в новинарските заглавия и привличат вниманието на обществото, което от своя страна носи известност за купувача. Това е една много добра реклама за компаниите, включително техните марки, икономическа сила и социален имидж.
Не на последно място, новите богаташи в Китай купуват творби на съвременното европейско и американско изкуство, за да демонстрират усет към изкуството, образованост и култура. Те се опитват да са в крачка със световните колекционери.
