Университетски са тези песни, които са известни в университети и са любими на студентите. Обикновено в тях се пее за живота във висшите училища или нещата, които вълнуват младите. Университетските песни са жизнерадостни и носят атмосферата на студентските години. Текстовете им често са живи и романтични, а мелодията - проста и енергична. Те се харесват не само на студентите, но и на хората от всички възрасти.

За първи път за университетски песни се заговори в Тайван в началото на 70-те години. „Пристанище" на Ян Сюан, „Разходка в полунощ" на Джао Шухай, както и певците Луо Даю, Ци Ю и други са класика в този жанр.

Когато университетските песни се появиха в континенталната част на Китай, първо ги запяваха студентите, след това успешната реклама бързо ги правеше известни и предизвикваха голямо внимание сред обществото. Тези песни описват епохата и атмосферата в университети от онези години, както и мечтите на различните поколения студенти и младежките им спомени.

Университетските песни съчетават „китайския дух с модерните технологии". Затова ги определят като „модерни фолклорни песни". Те свързват китайските народни традиции със западните и оформят специфичен стил.

Песните се изпълняват от всички – и тези, които завършват университета, и тези, които остават там. Чрез тях хората си спомнят за студентския живот, трогват се от мелодията, защото годините, прекарани в университета, са незабравими.

Лао Лан и Гао Сяошун започнаха музикалната си кариера през студентските години, когато създадоха първата университетска група „Бронз".

През април 1994 г. албумът им „Университетски песни 1" се появи на бял свят, след което се заговори и за този жанр. Продуцентът Хуан Сяомао разказва, че песните от албума са написани от членовете на групата и всяка една от тях разказва красива история, изпълнена със спомени за младостта.

Песните „Съседката по чин" и „Братът, който спи на горното легло" са сред най-любимите на феновете на групата. И двете са класика в жанра. Като част от университетската култура, текстовете на песните в този жанр са изпълнени с младежки мечти и ентусиазъм.

„Университетски песни 1" поставя начало на една нова епоха и едновременно обобщава друга. Тези класически песни в албума продължават да оказват голямо влияние дори и днес. Красивата мелодия, тестът, искреното съдържание, са като библия за студентите от 90-те години на миналия век. Всеки, взел участие в подготовката на този албум, днес е известен певец или музикант.

„Съседката ми по чин"

Дали утре ще помниш написания от теб вчера дневник,

Ти, тази, която обичаше да плаче?

Учителите вече са те забравили,

Ти, която не можеше да отговори на въпросите.

Спомням си за теб, когато разглеждам снимките,

Спомням си за съседката ми по чин.

Кой се омъжи за теб романтичната?

Кой прочете дневника ти?

Кой връзва дългата ти коса?

Кой уши костюма за сватбата ти?

Университетските песни и до днес се тананикат от хората, защото те са в паметта на поколенията. Те не са само общи изживявания на младите хора, но и спомен за развитието на университетската култура. С увеличаването броя на студентите и епохата на интернет университетските песни постепенно започнаха да губят своята популярност и вече почти никой не създава нови. Но имена като Лао Лан и Гао Сяосун продължават да се споменават сред хората, което е доказателство за жизнеността на творбите им. От друга страна, университетските песни остават уникален жанр, но без продължение.

През 2000 г. Лу Гънси, студент в Университета Цинхуа, създаде и изпя песента „Цветя на пеперуда". Тя бързо стана известна в различни пекински университети и бе обявена за „песен на Цинхуа" по онова време. Тя е малко тъжна и разказва за една съкрушена любов. След една година се появи групата „Шуей Му Ниен Хуа". Сред нейните членове освен Лу Гънси, бе и Ли Дзян също е от университета Цинхуа. Първият им албум бе наречен „С теб за цял живот", с който певците веднага станаха популярни в цялата страна.

„С теб за цял живот"

Сънувам, че заминаваш,

събуждам се облян в сълзи.

Гледам нощния вятър на перваза,

Можеш ли да почувстваш моята любов?

Когато остарея,

ще останеш ли при мен

заедно да видим тези клетви и лъжи,

които постепенно изчезват с миналото?

Колко ли са те обичали заради външния ти вид, когато бе млада?

Но кой може да приема промяната, когато остарееш?

Колко ли хора си срещнала в живота си?

Но аз винаги ще остана до тебе.

След това членовете на групата „Шуей Му Ниен Хуа" се сменят няколко пъти. Ли Дзян я напуска в преследване на музикалната си мечта. След участието в шоуто „Аз съм певец", Ли Дзян отново става известен, но този път не като университетски певец.

Ли Дзян е на мнение, че късметът му е помогнал да стане известен.

„Днес вкусовете на хората са разнообразни, разбирането им към музиката също се променя. Хората обръщат внимание не само на гласа на певеца, но повече на чувствата, които не бива да са силни, а по-скоро близки до тях и деликатни."

Според него, музикалните фенове от континенталната част харесват не само певците от Хонконг и Тайван, или Южна Корея и Япония, но и местните изпълнители. Все повече и повече певци имат своите верни фенове. Това доказва, че комерсиализирането на музикалната индустрия в континенталната част става все по-стандартно и зряло.

В шоуто „Аз съм певец" зрителите чуха как Ли Дзян изпълнява песен на друг певец, но опознаха и други негови страни, например концепциите му за фитнеса, интересът му към четенето, дори и умението му да разказва шеги.

„Обикновено хората смятат, че истинският певец не е толкова добър в пеенето, а в създаването на песни. Щастлив съм, че освен да пиша песни, мога и да пея. Въпреки че изпълненията на сцената са комплексно изкуство, хората наистина обръщат повече внимание на музиката."